Решение № 8366 от 08.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59262/2023
- Вид
- Решение № 8366
- Подписан
- 08.05.2024
- Състав
- ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 141569 от 10.11.2023 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Разпореждане № 156157 от 11.12.2023 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Определение № 7219 от 15.02.2024 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Разпореждане № 75981 от 29.05.2024 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Разпореждане № 84844 от 13.06.2024 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Определение № 30069 от 24.07.2024 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Разпореждане № 118599 от 21.08.2024 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Разпореждане № 17346 от 27.01.2025 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 8366 гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110159262 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „тс“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.05.2023 год. и такава е издадена на 19.05.2023 год., срещу длъжника М. К. К., за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2454,91 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за аб. № . за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 298,46 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 24.04.2023 г., сумата от 91,81 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, както сумата от 16,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г.
След дадени на заявителя указания по чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК е предявен установителен иск е за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу срещу длъжника М. К. К. в заповедното производство.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м. 05.2020 год. – м. 04.2022 год., както и услугата дялово разпределение за периода м.05.2020 год. –м. 04.2022 год. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди, ведно с обезщетенията за забава.
Претендират се и деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника, с който оспорва предявените искове, като сочи, че не е потребител на топлинна енергия за имота, предвид, че не е вещен ползвател на същия. Ето защо твърди, че не е налице облигационна връзка с ищеца. Направено е и възражение за непоискана доставка по смисъла на чл. 62 от 1
ЗЗП. Оспорва и претенцията за суми за дялово разпределение, а така също и акцесорните претенции за лихви за забава. Претендира деловодни разноски.
С Определение от 15.02.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач, на страната на ищеца „т“ ООД, което не изразява становище по същество, представя документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия за процесния имот и период.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване, че съществува договорно правоотношение относно продажба на топлинна енергия, да докаже, че е доставил съответно количество топлинна енергия, да установи цената на доставена топлинна енергия. Законът регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението за постъпилото възражение, т.е. в настоящия случай искът се явява предявен на 10.05.2023 г.
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от 10.05.2023 год., „тс“ ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против М. К. К. за вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, мораторна лихва, обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на депозирането на заявлението, до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 19.05.2023 год. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 24958/2023 год. по описа на СРС, 65 състав срещу длъжника М. К. К. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2454,91 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за аб. № . за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 298,46 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 24.04.2023 г., сумата от 91,81 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, както сумата от 16,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г.
Срещу заповедта е постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника, поради което с разпореждане от 28.09.2023 год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си.
В срок, а именно на 30.10.2023 год. е постъпила искова молба от „тс“ ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото производство, поради което съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуването на вземанията на заявителя в заповедното производство е допустим.
Видно от представен по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.12.2008 г. ти К.а и ответникът М. К. К. са дарили на своята дъщеря нм К.а собственият си недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж. к. „д.“ (стар „Червена звезда“), бл. 58, вх. Ж (по предходен акт за собственост – вход 7), ет. 4, като дарителите са си запазили за себе си правото на ползване върху дарения имот безвъзмездно, заедно и поотделно, докато са живи.
Видно от договор № 395/26.09.2012 г., „т“ ООД, като изпълнител, и етажните собственици в бл. 58, вх. 3, 4, гр. София, ж. к. „д.“, като възложители, са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение, според което изпълнителят приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия, като достави и монтира необходимите уреди за индивидуално регулиране и отчитане консумацията на топлинна 2 енергия, а възложителите се съгласяват да осигурят свободен достъп до радиаторите за извършване на този монтаж, респективно за отчитане на уредите. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Видно от представено по делото удостоверение изх. № 68-00-1566/21.11.2011 г. от ГИС процесният топлоснабден имот е с настоящ адрес: гр. София, ж. к. „д.“, бл. 58, вх. В.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от ищеца (на лист 27-31 от делото) - извлечение по партидата на топлоснабдения имот за дължимите суми за периода от 05.2020 год. до 07.2022 год., включващо издадени фактури за топлинна енергия на обща стойност от 2546,72 лева и фактури за услуга дялово разпределение на обща стойност от 315,43 лева; ОФ от 31.07.2022 год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2021 год. – 30.04.2022 год., на стойност 1170,35 лева, със срок за плащане 14.09.2022 год., ОФ от 31.07.2021 год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. – 30.04.2021 год., на стойност 1286,41 лева, със срок за плащане 14.09.2021 год.
За определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните от посочените погоре издадени от ищеца общи фактури, съобщения за които са приложени по делото, доколкото ответната страна не оспорва количествата потребена енергия и изчисленията за тяхната стойност.
Представени са общи условия на „тс“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (л. 32 от делото) и договор № Д-О-64/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от ЗЕ (л.
34-41 от делото).
От служебно извършена справка в НБД се установява, че лицето ти К.а е починала на 18.02.2015 г., с която смърт се е погасило и вещното й право на ползване на процесния топлоснабден имот.
Няма доказателства по делото, че правото на ползване на процесния топлоснабден имот на ответника М. К. К. е било погасено по надлежен начин, било с отказ на вещния ползвател от същото или с погасяването му.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „тс“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „тс“ АД на потребителите в гр. София (представени по делото на лист 37) най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Според клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация - чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на 3 доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).
От представените по делото доказателства се установи, че сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 - 148, Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., § 1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год.). Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Когато спрямо недвижим имот правото на собственост принадлежи на едно лице, а вещно право на ползване е учредено в полза на друго лице, ползвателят отговаря за задължение да заплаща цената на доставена топлинна енергия. С оглед обстоятелството, че носителят на вещно право на ползване има възможност да реализира фактическа власт върху недвижимия имот, съдът счита, че носителят на вещно право на ползване е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на топлинна енергия. Съобразно доказателствата по делото правото на ползване не е било погасено, нито е налице надлежен отказ от същото. Собственикът на имота не е поискал откриване на партида и топлопреносното дружество не е имало основание за откриване на такава. След като за имота има учредено право на ползване на трето лице, то собственикът притежава само голата собственост и щом не е налице негово искане за откриване на партида, то той не е надлежен длъжник.
Разпечатката съдържа 35 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/475ab7e7-2c11-473c-81b4-68d1a40ff461