Решение № 498 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20221001000283 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 06.12.2021 г., постановено по т.д.№2673/2019 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-15-ти състав е осъдил „Соломед“ ЕООД да заплати на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 148 074,58 лв. - неустойки, дължими съгласно чл. 28 от договор №Д4-100/25.10.2016г. и договор №Д45/30.01.2017г. и чл. 33 от договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д43/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г., ведно със законната лихва от 12.12.2019г. до изплащането на сумата; на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата от 6 313,65 лв. - лихви за забава, изтекли в периода от 01.06.2017г. до 11.12.2019г. върху главните вземания за неустойки по договор №Д4100/25.10.2016г., договор №Д4-5/30.01.2017г., договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г., като е отхвърлил исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над 148 074,58 лв. до предявения размер от 175 366,60 лв., представляваща неустойка, дължима съгласно чл. 28 от договор №Д4-94/05.08.2015г., като погасени по давност, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над 1

6 313,65 лв. до размера от 28 502,30 лв. като погасени чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещни вземания на „Соломед“ ЕООД срещу „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД за сумата 22 188,65 лв. – мораторни неустойки, дължими за периода от 10.02.2017г. до 10.02.2020 г. по договор №Д4-94/05.08.2015 г., договор №Д4-46/04.03.2015 г., договор №Д4-48/23.06.2016 г., договор №Д4-100/ 25.10.2016 г., договор №Д45/30.01.2017 г., договор №Д4-47/23.08.2017 г., договор №Д4-77/31.10.2017 г., договор №Д4-65/17.10.2017 г., договор №Д4-2/26.01.2018 г., договор №Д43/26.01.2018 г., договор №Д4-4/26.01.2018 г., договор №Д4-63/16.05.2019 г., договор №Д4-3/04.02.2019 г. и договор №Д4-21/15.03.2019 г., а за разликата над 28 502,30 лв. до пълния предявен размер от 32 839,19 лв. като неоснователни. С оглед изхода на спора, съдът е разпределил и сторените от страните разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни по делото.

С въззивна жалба, подадена от „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 27 292,02 лв. (по фактура №3989/21.01.2016 г.) като погасена по давност, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД върху сумата по фактура №4977/04.04.2018 г.

Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон, изразяващо се в неприлагане на чл.116, б. „а“ от ЗЗД и необоснованост. Сочи се, че с представеното по делото Потвърдително писмо изх.№79/21.02.2018 г., подписано от управителя на ответното дружество, е прекъсната давността, доколкото с него е потвърдено задължението на дружеството към ищеца към 31.12.2017 г. в размер на 209 119,44 лв., представляваща сбора от стойността на неустойките, претендирани по делото от ищеца. Допълва се, че ответното дружество не е имало други задължения към ищеца, освен претендираните неустойки. По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за вземането, свързано с фактура с №4977/04.04.2018 г. се сочи, че недобросъвестното поведение на ответника по неосчетоводяването на фактурата не следва да лиши ищеца от правото му на неустойка. Допълва, че най-късно на 30.04.2018 г. фактурата е била получена от ответника като приложение с Писмо с изх.№10-00-149/26.04.2018 г. Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски.

2

Не са сторени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Соломед“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че в действащите между страните договори не са уговорени падежи за плащане на вземанията за неустойка, поради което те стават изискуеми от датата, на която ответното дружество е доставило лекарствените продукти.

Допълва се, че от писмо с изх.№79/21.02.2018 г. не се установява нито размера, нито основанието на исковата претенция, а твърдението за липса на други задължения към ищеца, освен претендираните неустойки не е доказано в производството. По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД се твърди, че ответникът не е получил фактура №4977/04.04.2018 г., а и за дружеството не съществува задължение за осчетоводяване на тази фактура, доколкото липсва настъпило данъчно събитие. Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

В срока по чл.259 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от „Соломед“ ЕООД, с която се обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 148 074,58 лв. неустойки, дължими съгласно чл. 28 от договор №Д4-100/25.10.2016г. и договор №Д4-5/30.01.2017г. и чл. 33 от договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г., ведно със законната лихва от 12.12.2019г. до изплащането на сумата, както и в частта, с която е осъдено да заплати на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 6 313,65 лв. - лихви за забава, изтекли в периода от 01.06.2017г. до 11.12.2019г. върху главните вземания за неустойки по договор №Д4-100/25.10.2016г., договор №Д45/30.01.2017г., договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г. Инвокирани са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че писмо с рег.№10-00-658/28.10.2019 г. не съдържа извънсъдебно признание на задълженията му към ищеца, доколкото не са посочени нито размер, нито основанието на исковата претенция. Допълва, че писмото е представено по делото едва с допълнителната искова молба, а е следвало да бъде представено още с исковата молба, с която е сезиран съдът.

Сочи се, че клаузите от договорите, на които основава претенцията си ищеца, представляват споразумение за „отбив от цената“, а не са неустоечни клаузи, като излага подробни съображения. Допълва, че в тежест на ищеца е било да 3 докаже сроковете на годност на доставените лекарствени продукти, в това число общият такъв и остатъчния срок на годност, а като е приел обратното първоинстанционният съд е извършил недопустимо разместване на доказателствената тежест. Намира за неправилен извода на съда, че освобождаването на учредените от „Соломед“ ЕООД банкови гаранции за добро изпълнение и липсата на декларирани от ищеца дължими неустойки по договорите в публичния регистър на АОП не обуславя недължимост на вземанията за тях. Доколкото освобождаването на гаранциите е настъпило преди писмо с изх. рег.№10-00-336/11.10.2019 г., то следва да се направи извод, че ищецът е приел изпълнението на договорите и не е налице основание за начисляване на неустойка. По отношение уважената част от претенцията по чл.86 от ЗЗД се сочи, че за да бъде уважен този иск, следва в договора изрично да е уговорен срок за плащане на неустойка, каквато договореност липсва между страните. Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски. С въззивната жалба не са сторени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за неоснователност на жалбата. Сочи се, че писмо с изх.№263/28.10.2019 г. на управителя на ответника е в отговор на уведомително писмо от ищеца с изх.№10-00-336/11.10.2019 г., което представлява покана за доброволно плащане на неустойките, предмет на исковата претенция. Твърди, че общият срок на годност на доставяните лекарствени продукти не е относим към предмета на исковата претенция, който касае неспазен изначално определен с неустоечните клаузи остатъчен срок на годност. С оглед изложеното моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за изготвяне на отговор на въззивната жалба.

В останалите части решението не е обжалвано.

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл.

269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите и събраните доказателства, приема следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни- ищец и ответник по делото, имащи право и интерес от 4 обжалването, в законоустановения двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е обстоятелството, че следствие възлагане на обществени поръчки между ищеца и ответника са сключени договор №Д4-94/05.08.2015г., договор №Д4-100/25.10.2016г., договор №Д4-5/30.01.2017г. , договор №Д42/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г. за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, съгласно които ответникът „Соломед“ ЕООД е следвало да достави на ищеца лекарствени продукти, които следва да имат посочения в договорите минимален остатъчен срок на годност, а ищецът да му заплати цената на доставените продукти в уговорените размери и срокове. В чл. 28 от договор №Д4-94/05.08.2015г., договор №Д4-100/25.10.2016г. и договор №Д45/30.01.2017г., както и в чл. 33 от договор №Д4-2/26.01.2018г. договор №Д43/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г. са предвидени неустойки за неточното изпълнение на задължението на ответника за спазване на предвидения остатъчен срок на годност на лекарствените продукти, като размерите на неустойките са уговорени като проценти от стойността на доставените продукти с по-нисък от уговорения остатъчен срок на годност и съобразно процента на остатъчния срок на годност на тези продукти.

По делото се установява, че ищецът е издал 7 броя фактури за начислени от него неустойки, а именно: фактура №3989/21.01.2016г. за сумата 27 292.02 лв., фактура №4624/01.06.2017 г. за сумата 93 405,59 лв. (от които ищецът претендира само сумата 32 075,82 лв.), фактура №4724/12.09.2017г. за сумата 76 928,67 лв., фактура №4840/30.11.2017г. за сумата 11 493,16 лв., фактура №4977/04.04.2018г. за сумата 27 089,17 лв., фактура №4986/04.04.2018г. за сумата 9,37 лв. и фактура №5258/27.12.2018г. за сумата 478,39 лв.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че ищецът е изпратил на ответника Покани за доброволно изпълнение №№10-0062/31.01.2019 г., 10-00-63/31.01.2019 г., 10-00-64/31.01.2019 г., Уведомително писмо рег.№10-00-336/11.10.2019 г., Писмо с изх. №10-00-141/26.04.2018 г. и Писмо с изх. №10-00-149/26.04.2018 г., с които е поканил „Соломед“ ЕООД да изпълни задълженията си за заплащане на неустойка, дължима по посочените в тях договори. В съдържанието на всяка една от поканите и писмата е посочено, че към същите се прилагат съответните фактури и спецификация, неразделна част от фактурата. Видно от приложените от ищеца обратни разписки е, че Писмо с изх. №10-00-141/26.04.2018 г. и Писмо с изх. №10-00-149/26.04.2018 г. са получени от адресата на 30.04.2018 г.

5

В Уведомително писмо рег.№10-00-336/11.10.2019 г. „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е посочила, че са изпратени няколко покани за доброволно изпълнение до „Соломед“ ЕООД, че общият размер на дълга по договор №Д4-94/05.08.2015г., договор №Д4-100/25.10.2016г., договор