Решение № 287 от 11.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело № 20254000500179 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 248/15.11.2024 г. по гр. д. № 159/2024 г. по описа на Окръжен съд - Габрово е осъденo „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на М. Ц. П. сумата от 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие ПТП на 07.09.2023 г. в гр. Габрово, виновно и противоправно причинено от С. Г. С., при управление на л.а.

„Тойота Рав 4“ с рег. № ЕВ 19****, по отношение на който е действала застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застраховател - „Дженерали Застраховане“ АД и сумата от 720 лева - обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение), вследствие същото ПТП, ведно със законните лихви върху главниците, считано от 10.11.2023 г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени, като неоснователни, предявеният частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 40 000 лева до претендирания размер от 85 000 лева – частичен иск от обща претенция от 150 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над присъдения размер от 720 лева до пълния претендиран размер от 900 лева, както и исковите претенции за заплащане на законни лихви за забава върху главниците за периода от 14.09.2023 г. до 09.11.2023 г..

1

Със същото решение са присъдени разноски, както следва:

„Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати по сметка на Габровския окръжен съд държавна такса и разноски за експертизи в общо в размер на 1 912 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

„Дженерали Застраховане“ АД, е осъдено да заплати на адв. П. К., адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. с ДДС, на основание чл. 38 от ЗА.

М. Ц. П. е осъдена да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД разноски по делото в размер на 150 лв.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Дженерали Застраховане“ АД против горепосоченото решение, в осъдителните му части за сумата над 12 000 лв. до присъдените 40 000 лв. (т.е. за 28 000 лв.) - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за сумата над 450 лв. до присъдените 720 лв. (т.е. за 270 лв.) - застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 10.11.2023 г. до окончателното им изплащане. Релевира се оплакване за неправилност на решението в тези части - противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. От една страна, се твърди, че определеното обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД било завишено, като се излагат съображения, че единствената доказана травма на ищцата по делото била „триглезенно счупване с изкълчване“. Останалите, приети от окръжния съд, увреждания не били доказани, като се оспорва заключението на СМЕ и се твърди, че в нарушение на процесуалните правила съдът не бил допуснал повторна СМЕ. От друга страна, се твърди, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат бил занижен от окръжния съд и че същият следвало да бъде определен като равен на този на водача на автомобила с оглед установеното от заключението на САТЕ, че същата е пресичала на необозначено за целта място и че е могла да предотврати ПТП, като пропусне автомобила преди преминаване през лентата му за движение. Твърди се и процесуално нарушение, изразяващо се в заличаване на поискания от застрахователя и допуснат от съда свидетел – водачът на автомобила. Искането до въззивния съд е да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части, като бъдат отхвърлени исковете за заплащане на обезщетения над сумата от 12 000 лева – за неимуществени вреди и над сумата от 450 лева – за имуществени вреди. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - М.

Ц. П., чрез процесуалния й представител, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се оплакванията на въззивника за завишен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, като се излагат аргументи за противното. Обсъждат се събраните по делото доказателства и се 2 цитира съдебна практика досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и направените с нея доказателствени искания. Прави се възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство М. Ц. П., чрез процесуалния й представител, против горепосоченото решение, като се прави искане същото да бъде отменено частично в отхвърлителните му части, като неправилно, като бъдат уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 50 000 лв., т.е за още 10 000 лв., а за имуществени вреди в размер на още 180 лв., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 10.11.2023 г. до окончателното им изплащане. Твърди се, че съдът неправилно бил приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Излагат се подробни съображения за липса такова, с твърдения, че същата е пресичала в района на кръстовище, на пътното платно, на място, представляващо продължение на тротоара, като се позовава на разпоредбата на §6, т.54 от ДР на ЗДвП, че на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Цитира се съдебна практика в тази насока.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „Дженерали Застраховане“ АД, чрез процесуалния му представител, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба, като се оспорва твърдението, че пострадалата е пресичала на пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 от ДР на ЗДвП, а пресичала по средата на завоя. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендират се разноски.

С определение № 132/05.02.2025 г. по гр. д. № 159/2024 г. по описа на ОС - Габрово е изменено решението по делото в частта относно разноските, като е осъдена М. Ц. П. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД разноски по делото в размер на още 105 лв., а „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер на още 720 лв. с ДДС.

Срещу горепосоченото определение в частта досежно допълнително присъдения в полза на адв. К. адвокатски хонорар са постъпили в срок частни жалби и от двете страни по делото.

В частната жалба на М. Ц. П. се излагат съображения за заниженост на адвокатското възнаграждение, а в частната жалба на застрахователя – за завишеност на същото.

Постъпил е отговор на частната жалба на застрахователя от М. Ц. П. за неоснователност на същата.

Горепосоченото решение не е обжалвано в осъдителните му части досежно присъдените обезщетения до сумата от 12 000 лева - за неимуществени вреди и до сумата от 450 лева - за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху тях от 10.11.2023 г. до окончателното им 3 изплащане, както и в отхвърлителните му части над сумата от 50 000 лева до 85 000 лева – частичен иск от обща претенция от 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и за законните лихви за забава върху главниците за периода от 14.09.2023 г. до 09.11.2023 г., поради което в тези части, то е влязло в законна сила и е изключено от въззивен контрол.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят – ищец М. Ц. П., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Процесуалният й представител депозира становища по делото, с които заявява, че поддържа подадените въззивна и частна жалба.

В открито съдебно заседание жалбоподателят – ответник „Дженерали Застраховане“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.

Процесуалният му представител депозира становища по делото, с които заявява, че поддържа подадените въззивна и частна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му части - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решение в обжалваните му части съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правни основания чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с правни основания чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. Ц. П. против „Дженерали Застраховане“ АД, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 85 000 лева (частичен иск от общата сума от 150 000 лева), изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпило ПТП на 07.09.2023 г. в гр. Габрово, виновно и противоправно причинено от С. Г. С., който при управление на л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ЕВ 19****, блъснал пешеходката М. Ц. П. – застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застраховател - „Дженерали Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 14.09.2023 г. до окончателното му изплащане, както и за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на 900 лева, вследствие гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 14.09.2023 г. до окончателното му изплащане.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с 4 чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

От събраните от първоинстанционния съд доказателства - констативен протокол № 2023-1034-350 от 07.09.2023 г. и от приетото, като компетентно изготвено, неоспорено от страните, заключение на съдебната автотехническа експертиза /САТЕ/, се установява по безспорен начин следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 07.09.2023 г., около 12.00 ч., в гр.

Габрово, в района на „Т“ - образно кръстовище на ул. „Д-р. Заменхоф“ /път с предимство/ с ул. „Васил Неделчев“ /път без предимство/, пешеходката М. Ц.

П., дърпайки с дясна ръка пазарска количка, е предприела пресичане на ул.

„Д-р. Заменхоф“ /с ширина 15 м., с две ленти за движение, по една във всяка посока/, в посока ул. „Васил Неделчев“, със скорост 2,1 км/ч., на място, на което липсвала хоризонтална маркировка и нямало пешеходни пътеки, като по същото време лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Раф 4“, рег. № ЕВ 19****, управляван от С. Г. С., със скорост 30-35 км/ч., правил ляв завой, като когато пешеходката навлязла в лентата на движение на автомобила, траекториите им на движение се пресекли и ударът е настъпил в лентата за движение на автомобила, в ляв за него завой, на около 6 м. от ляв край на платното за движение, на около 1,5м. от ляв край. Вещото лице е посочило още, че пешеходката е пресичала по средата на завоя, като няма данни за видимостта на двамата при започване на пресичането, но при навлизане на пешеходката в лентата за движение на автомобила и двата участници в ПТПто са имали видимост един към друг. В експертното заключение е посочено още, че в момента на удара, няма данни за промяна на скоростта на движение на лекия автомобил - 30-35 км/ч.. Автоекспертът е дал заключение, че от техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, чрез предприемане на спиране и пропускане на пешеходката, намаляване на скоростта и пропускане на пешеходката или заобикаляне, а пешеходката е могла да предотврати ПТП-то, като пропусне автомобила преди преминаване през лентата му за движение. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че обичайно там пресичат пешеходци, но няма пешеходна пътека.

Разпечатката съдържа 39 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4758d349-41a7-4b48-98e3-9fb8c83ffb90