Определение № 171 от 19.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Кюстендил, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20241500600207 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341 и сл. НПК вр. чл.

249, ал.3 вр. ал.1 НПК.

Адв.И.В.- защитник на Е. Д. Г., подсъдим по НОХД № 86/24 г. по описа на Дн РС обжалва определение № 425 на Дупнишкия районен съд от проведено разпоредително заседание от 14.03.2043 г. по посоченото дело в частта, в която съдът е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.3 НПК и е върнал делото на КнРП за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила. В определението се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото, като се сочи, че атакуваният акт е постановен еднолично, както и че ДнРС не се произнесъл по довода на защитата за противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на обвинението по чл.131, ал.1, т.12 НК. Иска се същото да бъде отменено и да се върне делото на ДнРС за провеждане на ново разпоредително заседание.

Процедурата по чл.342, ал.2 НПК е изпълнена; изпратени са преписи на страните и на частната обвинителка Д. Д.; възражения в указания срок не са постъпили.

КнОС, след проверка на материалите по НОХД № 86/24 г. на ДнРС, намира частната жалба за допустима, доколкото е предявена в срока по чл.

342, ал.1 НПК от надлежна страна в наказателния процес. Определението на съда в частта за наличие на съществени отстраними нарушения на процесуални правила е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди по следните съображения:

Срещу подсъдимия Е. Д. Г. е внесен обвинителен акт по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 НК и по чл.143, ал.1 НК, по който е образувано НОХД № 365/22 г. на ДнРС. Въпросът за качеството на обвинителния акт с повдигнати възражения, идентични на посочените в частната жалба по настоящето дело, 1 са били предмет на обсъждане по ВЧНД № 364/22 г. на КОС.

С присъда №27/20.04.2023 г. по НОХД № 365/22 г. Г. е бил признат за виновен по повдигнатите обвинения и му е наложено наказание ЛС в размер на 1 година с приложение на чл.66 от НК.

С решение №8/22.01.2024 г. по ВНОХД № 391/23 г. на КОС присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ДнРС.

Основанията за това са две- допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитивната такава на акта относно времето на деянието и на второ мястопоради липса на мотиви в атакуваната присъда.

След връщане на делото в ДнРС е образувано ново НОХД № 84/24 г., по което на 14.03.2024 г. е насрочено РЗ по чл.247в от НПК за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1, т.1 до 8 от НПК и с участието на всички страни, за което същите са били надлежно уведомени с изготвяне на разпореждане и изпращане на съобщения по чл. 247б от НПК.

При проведеното РЗ ДнРС се е произнесъл по искане на пострадалата за конституирането й като граждански ищец и частен обвинител и при разглеждане на въпросите по чл.248, ал.1 НК е посочил, че делото му е подсъдно и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, позовавайки се на указанията на О.КОС, обективирани в решението му по ВНОХД № 391/23 г., след което е прекратил съдебното производство (неправилно посочено в диспозитивната част на определението като „наказателно“).

Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на ДнРС за нарушено право на защита на обвиняемия, изразяващо се в неясно описание в ОЧ на ОА на обстоятелствата по обвинението, като същото следва да се допълни с оглед служебните правомощия за това на настоящата инстанция и с оглед доводите в частната жалба на защитата.

Подс.Г. е привлечен към наказателна отговорност за две престъпления: по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 НК и по чл.143 НК.

На първо място основателен е довода на ДнРС, позоваващ се на задължителните указания на КнОС по ВНОХД № 391/23 г. за неяснота на датата на деянията, за които КнРП е повдигнала обвинение. Така на стр.2 от обвинителния акт, абз.III фигурира началото на възникналите събития и като дата е посочена 27.10.2019 г., около 23:30 часа. На следващите страници фигурира подробно изложение на действията на св. Д., св.З., подаването на сигнали от тях до ОИК и пр., както и намесата на подс. Г., която се е изразила според ОА в различни негови актове- разговор с пострадалата, разпореждания към нея, св.З. и лица, находящи се в залата на ОИК, изблъскване на св.З., настоявания към св.Д. да напусне залата, хващането й за ръка, съпротива от нейна страна и пр., изтласкването й извън сградата на Общината и пр. Очевидно така описаните събития са се разиграли през продължителен интервал от време, но в ОЧ на ОА не фигурира конкретизация на този интервал по часове и не става ясно кога точно е осъществена твърдяната принуда спрямо св.Д. и кога й е нанесена твърдяната телесна повреда. Това е от съществено значение, доколкото по неизвестни причини, 2 без да уточнено това обстоятелство, на стр.6, абз.III от ОА, както и в диспозитивната част на ОА на стр.6 фигурира следващия ден- 28.10.2019 г. в 03:30 часа. Липсва времева последователност на правнорелелевантните действия на обвиняемия и част от свидетелите, което се отразява пряко на механизма на престъпленията- време, начин и място на извършване. В случая подробна конкретизация за посочените събития е наложителна с оглед тяхната продължителност, като е необходимо те да се уточнени по такъв начин, че да е ясно за обвиняемия и неговия защитник кога точно се е осъществило деянието. Противоречието относно съществен елемент на обвинението- датата на деянието води до неясна формулировка на обвинителната теза и до нарушено право на защита на подсъдимия - да научи за какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняе.

Доводите в жалбата на подс.Г. относно противоречието в ОЧ на ОА при изложение на фактите във връзка с подбудите за деянието по чл.131, ал.1, т.12 НК са неоснователни. Там са изтъкнати факти, в които се сочи, че спречкването с пострадалата било поради обстоятелството, че същата е застъпник на политическа коалиция и че то е започнало, след като Г. се е уверил в това обстоятелство; стиснал я за ръката и я извел от залата, защото тя била наблюдател от друга партия. Посочените факти са ясно посочени в ОЧ на ОА и са квалифицирани от прокуратурата по чл.131, ал.1, т.12 НК. В случая липсва твърдяното противоречие между факти и правна квалификация, доколкото правната оценка на същите не се включва в кръга въпроси, предмет на обсъждане в производството по чл.248 НПК. Въпросът за правната квалификация е въпрос по същество и по него съдът дължи произнасяне с присъдата. Евентуалното наличие на друга квалификация не представлява съществено нарушение на процесуалното право на защита на подсъдимия, което да му пречи да разбере в какво се обвинява. Непроизнасянето в мотивите на съдебния акт по довода за хулиганските мотиви не е основание за отмяна на определението, доколкото настоящият съдебен състав се произнесе по него.

Изтъкнатия довод в жалбата за еднолично произнасяне от страна първоинстанционния съд по въпросите по чл.248, ал.1 НПК е неоснователен.

Видно от съдебния протокол е, че съдебният акт е постановен в състав- съдия и двама съдебни заседатели, респ. е подписан от целия съдебен състав.

Или в заключение КнОС приема, че описаните фактически положения в ОЧ на обвинителния акт не покриват стандартите на чл.246, ал.2 НК и на предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В този аспект правилен е извода на ДнРС, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до нарушение на правото на защита на обвиняемия п о чл. 249 ал.4, т.1 от НПК , доколкото обвиняемия при наличието на посочения ОА е в невъзможност да научи за какво престъпление е привлечен.

С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, поради което определението на ДнРС се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 345, ал.1 НК вр. чл. 249, ал.3 от НПК, окръжният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 425 на Дупнишкия районен съд от проведено разпоредително заседание от 14.03.2024 г. по НОХД № 86/24 г. по описа на същия съд, с което ДнРС е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.3 НПК (неправилно посочено в диспозитива на определението като „наказателно“) и е върнал делото на КнРП за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4