Решение № 393 от 16.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 16.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

РАДОСТИНА

ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр. дело № 16594/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изп.д. № 20198380406462 - срещу Постановление от 26.11.2019 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу размера на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски. Жалбоподателят твърди, че на взискателя е определено адвокатското възнаграждение в нарушение на чл. 10 от Наредба 1/2004 г., както и че следва да бъде намален размерът на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Взискателят И.Р.Г.оспорва жалбата, като твърди, че адвокатското възнаграждение е съобразено с определения минимум предвид липсата на погасяване в срока за доброволно изпълнение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна по изложените от взискателя съображения.

Съдът намира следното:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.11.2019 г., издаден в полза на И.Р.Г., за сумата от 380 лв. –разноски в производството по гр. д. № 36253/2018 г. на СРС, 45 състав. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 19.11.2019 г., като вземането не е погасено в посочения в нея срок.

При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна.

Дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно – същото е в минимума, определен съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 230 лв.

Възнаграждение в размер само на

200 лв. (по т. 1 на чл. 10 от Наредбата) би се дължало единствено при погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение, каквото в настоящия случай не е налице. Ето защо длъжникът следва да носи риска от продължаване на изпълнителното производство след изтичане на срока за доброволно изпълнение, включително да отговаря за разноски за адвокат за извършване на действия извън подаването на молба за образуване на изпълнителното производство.

Пропорционалната такса в размер от 73,20 лв. е правилно изчислена съобразно т. 26 ТТРЗЧСИ, като в базата за изчисляването ѝ са включени вземанията по изпълнителния лист и дължимото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Поради изложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изп.д. №

20198380406462 - срещу Постановление от 26.11.2019 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу размера на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.