Решение № 821 от 03.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Стара Загора, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря М. Огн. Н. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20235530105052 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3981,02лв. – главница по Договор за кредитна карта №...г., 476,58лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2023г. до 24.07.2023г., 682,52лв. – мораторна лихва за периода от 05.01.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Исковете са предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр.София срещу Е. Ф. Г. от гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за кредитна карта № ...г. На 05.01.2023г. ответникът е преустановил плащанията по договора. Формирало се просрочие, което дало основание на ищеца да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 24.07.2023г. На ответника била изпратена покана, но тъй като не е намерен на адреса, му е залепено уведомление и ищецът е приел, че поканата е надлежно връчена.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е било образувано ч.гр.дело №...г. по описа на РС-Стара Загора, но заявлението било отхвърлено. Поради тази причина за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3981,02лв. – главница по Договор за кредитна карта №...г., 476,58лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2023г. до 24.07.2023г., 682,52лв.

– мораторна лихва за периода от 05.01.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Претендира и разноските по 1 заповедното производство.

Ответникът, чрез особения си представител в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че няма доказателства за това как се е формирала главница по-голяма от първоначално отпуснатия кредитен лимит.

Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като в него не били посочени годишен лихвен процент и годишен процент на разходите. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № ...г. по описа на Районен съд - Стара Загора се установява, че същото е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за сумата от 3981,02лв. - главница по договор за банков кредит №... за периода от 05.01.2023г. до 18.09.2023г., 476.58лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.01.2023г. до 24.07.2023г., с 682,52лв. - мораторна лихва за периода от 05.01.2023г. до 18.09.2023г. и законна лихва върху главницата от 02.10.2023г. до изплащането й, срещу длъжника Е. Ф. Г.. С Разпореждане №6614/06.11.2023г., постановено по ч.гр.дело №...г. заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Е. Ф. Г. е отхвърлено, поради липса на редовно връчване по чл.47 ГПК на поканата за предсрочна изискуемост на кредита. С разпореждане на заявителя е указано, че в едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си срещу ответника. Това обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящите осъдителни искове.

В исковата молба по предявения осъдителен иск „Юробанк България“ АД се позовава на настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредитна карта, която обуславя размера на претендираните с нея суми. Ищецът твърди, че с изтичане на законоустановения срок съгласно чл.47, ал.5 ГПК, съобразно избрания от него начин на уведомяване чрез ЧСИ на 24.07.2023г. е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. По делото са представени Уведомление с изх.№...г. от ЧСИ И.Стръмски, залепено на входната врата на адреса на длъжника Е. Г. на основание чл.47, ал.1 ГПК и Покана за изпълнение, с която се обявява предсрочната изискуемост.

Съгласно предвиденото в 17.1 от Общите условия всяко уведомление или писмо се изпраща на Картодържателя с препоръчана поща с известие за доставяне, на адреса за кореспонденция изрично избран от картодържателя в заявлението за издаване на картата. В случай, че не е изрично избран, за такъв се приема посоченият настоящ адрес, като уведомления могат да се изпращат на адреса на електронната поща, съответно на мобилния телефонен номер на картодържателя. По делото не е представено заявление за издаване на кредитна карта и не може да бъде установено дали длъжникът е посочил за адрес за кореспонденция различен от настоящия такъв, както и мобилен телефон или електронна поща за контакт. Банката-кредитор е избрала уведомлението за предсрочната изискуемост на 2 длъжника да бъде връчено чрез ЧСИ. Обстоятелството, че е търсен на единствения по нейни твърдения адрес на длъжника не може да доведе до извод, че е настъпила предсрочната изискуемост, доколкото при търсенето не е спазена разпоредбата на чл.47 от ГПК - не е търсен в продължение на месец и не е отразено по данни на кого лицето живее или не на адреса. Предвид неспазване на процедурата по връчването на поканата уведомление до длъжника от ЧСИ Стръмски не може да се приеме, че волеизявлението на кредитора за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника, поради което не са налице изискванията на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение на него.

Съдът намира, че уговореното в т.20.2., във връзка с т.20.1. от Общите условия не е породило действие, защото кредиторът не ангажира доказателства волеизявлението му за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника по един от всички договорени между страните начини.

От друга страна обаче, обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство. В настоящия случай изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба, която съдържа изрично изявление на ищеца в тази насока и безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В този случай изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за издаване на кредитна карта условия за нейното настъпване.

Упражняването на това потестативно право на банката и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми. Ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. В настоящия случай с оглед гореизложените мотиви, събраните по делото доказателства и съдържащото се изявление в исковата молба, съдът приема, че с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника на дата 14.04.2024г. кредитът се счита за предсрочно изискуем.

От представения по делото Договор за издаване на кредитна карта №..., се установява, че ищецът, като кредитодател е предоставил на Е. Г. револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит с използване на персонална кредитна карта MasterCard Standart, издадена при условията и по реда, предвиден Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти Visa, MasterCard и American Express. Съгласно чл.2 неразделна част от него са Заявлението за издаване на кредитна карта, Общите условия и Приложение №1. В чл.3 от договора страните договорили, че разрешеният кредитен лимит е в размер на 3

4000,00лв. Срокът за ползване и погасяване на задълженията, възникнали при използването на картата е до датата посочена в последното издадено месечно извлечение, съгласно т.9.1. от Общите условия. Договорът е безсрочен съгласно т.1.2.3. от Общите условия, като съгласно т.2.7. картата има валидност до края на месеца, който е отбелязан върху нея. При непогасяване на минималните вноски по две последователни месечни вноски по реда на т.20.2. от Общите Банката може да обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо. В т.8. от Общите условия страните договорили, че Банката изпраща месечни извлечения, в които съобразно извършените транзакции се посочват месечните вноски, чийто падеж е настъпил през посочения в извлечението отчетен период, както и всички лихви, такси и други разходи, както и дата за издължаване на месечната вноска.

Договорът за издаване на кредитна карта представлява по съществото си договор за револвиращ кредит, тъй като до размера на лимита кредитополучателят обичайно упражнява правата по договора за кредит, като изпълнението е разсрочено, доколкото страните се съгласяват, че Картодържателят може да върне в уговорения срок или цялата усвоена сума или минималната месечна вноска съгласно т.9.1. от Общите условия, за продължаващото действие на договора и за упражняване възможността за ползване на остатъка от отпуснатия кредитен лимит. Минималната месечна вноска е 3% от общо дължимата сума, но не по-малко от 15,00лв., съгласно т.6 от Приложение № 1.

За изясняване на фактите по делото съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. То се основава на предоставена справка-извлечение от „Юробанк България“ АД и материалите по исковото производство. От заключението на вещото лице се установява, че по кредита след датата на изпадане в забава 05.01.2023г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост, посочена от ищеца - 24.07.2023г., както и до датата на извлечението от счетоводни книги приложено към ч.гр.д. №...г. – 18.09.2023г., като дължими са останали главница в размер на 3391.93лв., договорна лихва в размер на 476,58лв., мораторна лихва в размер на 562,57лв. Изчислена обаче при размер на законна лихва, мораторната лихва за периода 05.01.2023г. до 18.09.2023г. възлиза на 289,31лв.

При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните по делото е сключен Договор за издаване на кредитна карта №..., като чрез използването й картодържателят усвоява отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения лимит.

Този договор е консенсуален, двустранен и възмезден, като правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него и се пораждат взаимни права и задължения. Приложима към процесното правоотношение е Наредба №3/18.04.2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, в която са уредени съществените характеристики на договора за банкова карта, а също и редът за издаване и правилата за използване на банковите карти. Съгласно чл.25 от посочената Наредба, платежната карта е вид персонализиран платежен инструмент (дебитна или кредитна карта), който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за 4 отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват платежни и справочни операции. Установено е, че платежната карта е собственост на доставчика на платежни услуги, издател на картата. Съгласно чл.25, ал.5 от наредбата името на ползвателя и номерът на картата се поставя върху нея, като отговорност за персонализацията на картата носи доставчикът на платежни услуги, издател на картата. С разпоредбата на чл.26, ал.7 от наредбата изрично е предвидено, че доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на разположение на оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни от сключването на рамковия договор за платежна карта. Следователно и при съобразяване на посочените разпоредби съдът намира, че възникването на процесното вземане по договора за издаване на кредитна карта е обусловено от установяване на правнорелевантното обстоятелство, че кредитна карта по този договор е била реално предадена на оправомощения държател. От представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че последният е извършвал транзакции, възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответника и той сам или чрез другиго да е изтеглил суми от нея или съответно да са извършвани плащания с тази кредитна карта.