Решение № 341 от 30.09.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Бургас, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20212100500576 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от И. Т. А., чрез процесуалния представител адв.Киселичков, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №5, ет.1 против решение №260148/27.01.2021г, постановено по гр.д.№5981/2020г на районен съд –Бургас, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск против Е. В. Г. да се приеме за установено ,че последният му дължи сумата 15 000лв ,представляваща главница по запис на заповед ,издаден в гр.Бургас, на 02.01.2018г, с падеж –на определен ден -02.04.2018г ,ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху сумата, начиная от 24.02.2020г до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на заповед за изпълнение №718/12.03.2020г по ч.гр.д.№1360/2020г на БРС и е осъден ищецът да заплати на ответника сумата 830лв –разноски по делото. Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и необосновано поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е постановил съдебния си акт в противоречие със събраните доказателства.Съдът е възприел твърденията на ответната страна /без да са подкрепени с доказателства/, че записът на заповед е подписан с цел възстановяване на липси, неотчетени суми при изпълнение на служебните задължения на ответната страна.Като е отхвърлил иска при положение, че е приел,че записът на заповед е редовен документ и при недоказани твърдения 1 на ответника, съдът е постановил неправилно решение.Счита, че то е постановено в противоречие с ТР № 4/2013г по т.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС- при въведени твърдения или възражения за каузални правоотношения от страна на ответника не са представени никакви доказателства от негова страна.Това според въззивника означава, че следва да се приеме, че е налице общо оспорване на запис на заповед.Съобразно приетото в т.17 от цитираното ТР, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от страна на ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение по повод или връзка, с което е издаден записът на заповед.Ангажира гласни доказателства.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго,с което искът да бъде уважен изцяло и да бъдат присъдени разноски пред двете инстанции.

По делото е постъпил отговор на ответника Е. В. Г., чрез адв.Събчева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Жени Патева“№2. Жалбата е оспорена като неоснователна, а решението счита за законосъобразно.Счита,че твърденията на ищеца ,че ценната книга не е издадена въз основа на съществуващо между страните каузално правоотношение съвпадат с твърдението на ответника в отговора на исковата молба, в който е оспорено съществуването на вземането за възникване на задължение по записа на заповед, тъй като тя е била подписана под сила и заплаха за уволнение ,която заплаха е отправена от ищеца към ответника, но и към други служители в дружеството, назначени по трудови правоотношения.Счита, че в хода на процеса ищецът не е доказал иска си и най-вече каузалното отношение между страните ,което да формира задължение за плащане по процесния запис на заповед и правилно съдът е отхвърлил иска.Правилно също така е прието,че оспорването на записа на заповед не е общо,тъй като са изложени твърдения за основанието за издаване на ценната книга в отговора на исковата молба.Ищецът не е опровергал тези твърдения, не е провел насрещно доказване за разкриване на друго валидно каузално правоотношение, във връзка с което е съставена ценната книга.Липсват и доказателства да са причинени вреди от страна на ответника при изпълнение на служебните задължения, а от друга страна имуществената отговорност на служителя за липси следва да бъде ангажирана по реда на чл.203 и сл.КТ спрямо работодателя, поради което е недопустимо поемане на задължение за възстановяване на евентуални бъдещи вреди спрямо ищеца, за когото няма данни да е работодател по трудово правоотношение с ответника.Единствено по изложените по-горе мотиви съдът не е допуснал исканите от ответника доказателства.Поради това оспорва твърдението във въззивната жалба ,че е налице общо оспорване на записа на заповед.Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските.Ангажира гласни и писмени доказателства.

Производството е по чл.422, ГПК, вр.535 и сл.ТЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се претендира постановяване на решение, с което 2 да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 15 000лв по запис на заповед от 02.01.2018г, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2020г до окончателното й изплащане ,за която има издадена заповед за незабавно изпълнение № 718/12.03.2020г и изпълнителен лист по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1360/2020г на БРС. В срока по чл.414 ГПК ответникът –въззиваем е подал възражение против издадената заповед и заявителят е предявил в срока по чл.415,ал.4 ГПК установителен иск за вземането си.В исковата молба се претендира установяване съществуването на вземането по ценната книга, без да са въведени твърдения, че записът на заповед е издаден за обезпечение на конкретно каузално правоотношение. Същото се поддържа и в становището на ищеца-въззивник от 04.12.2020г по повод подадения отговор на исковата молба и във въззивната жалба.В отговора на исковата молба ответникът излага следното становище : ищецът никога не е давал сума в размер на 15 000лв в заем ,тъй като, ако това е така, трябва да е налице превод по банков път ,тъй като суми над 10 000лв се нареждат по банков път ; ответникът е работил като ш. във фирмата на ищеца „А. 76“ ЕООД, а реално е изпълнявал длъжността *** .Функциите му са да разнася заедно с ш. стоки по магазините, като плащането на стоката става в брой на ш., които пари е предавал на управителя на дружеството.Твърди се, че в края на 2017г ищецът е поискал от всички 10 човека ,които работят със стока и пари да подпишат запис на заповед за определена сума пари ,с цел защита на работодателя, ако някой не му отчете сумите. Ответникът и останалите работници били заплашени с уволнение, ако не подпишат заповедта.Тъй като ответникът бил сигурен ,че няма да злоупотреби със суми на работодателя и защото бил заплашен с уволнение ,подписал процесния запис на заповед.Твърди също,че при разговор с ищеца ,същият му заявил, че нищо не търси от него и не знае за какви дела става дума.

Пред въззивната инстанция ищецът –въззивник е заявил ,че е упълномощил процесуален представител – адв.Киселичков да води делото, както и да обжалва решението на районния съд. Пред въззивната инстанция са разпитани няколко свидетеля. В показанията си свид.В., живееща на съпружески начала с ищеца, заявява, че не й е известно да има връзка между трудовото правоотношение на ответника с „А.-76“ЕООД и подписания запис на заповед. Свидетелят С., който е работил като ш. в дружеството „А. 76“ЕООД заявява, че не знае за случаи, при които ищецът да е принуждавал ш., работещи в дружеството да подписват записи на заповед. Свидетелят е работил като ш. и в задълженията му влиза да доставя стоки по магазините и да получава цената на стоката , която впоследствие отчита.Свидетелят също така заявява, че ответникът не е бил ш., а е изпълнявал функциите на ***, в чийто задължения влиза да търси обекти, които да се снабдяват и да приема заявки. Ш. са тези ,които носят стоката и получават пари за нея.Свидетелят К. също е работил като *** в дружеството-търсил е нови клиенти и събирал заявки.От неговите показания се установява, че след като един колега не е отчел оборота, ищецът и В. В. събрали всички работещи във фирмата и заявили, че ако не подпишат запис на заповед за различни суми, ще бъдат 3 уволнени.Това се случило в първия работен ден на 2018г. Всички присъстващи - 5 ш. и 5 *** са подписали записи на заповед.Свидетелят не е присъствал при подписването на запис на заповед от ответника. Свидетелката Д., живееща на семейни начала с ответника също е работила в двете фирми:

„А.-76“ ЕООД и „А.-73“ЕООД. Свидетелката не е присъствала на срещата с работодателя в първия работен ден на 2018година.Ответникът й разказал за тази среща, на която ищецът поискал от всички да подпишат запис на заповед , като в противен случай ще бъдат уволнени.Свидетелката също заявява, че ответникът е работил като *** и никога не е доставял стока и никога не е вземал пари за нея, само е вземал заявките от магазините.

По делото са представени писмени доказателства- трудов договор и справки за осигурителен стаж и доход при пенсиониране , от които се установява, че ответникът е работил в дружеството „А. -76“ ЕООД, вкл. и през 2018година.Управител на това дружество и едноличен собственик на капитала към датата на подписване на ценната книга е бил ответникът/установено след служебна справка в Търговския регистър/.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съобразно разрешенията, дадени в т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, а подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на конкретни твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. Само в последната хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед, като по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената 4 тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника длъжник релативни възражения, а ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест. Ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед.