Решение № 263851 от 11.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …..06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.

№ 13054 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 151705 от 16.07.2020г., постановено по гр. д. № 4554/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, са уважени предявените искове с правно основание по чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника „К.“ ООД да заплати на А.В.М. сумата от 16 032,10 лева, представляваща сбора от неплатени нетни трудови възнаграждения, както следва: юли 2017г. – 677,12 лева; август 2017г. – 670,90 лева; септември 2017г. – 670,90 лева; октомври 2017г. – 670,90 лева; ноември 2017г. – 670,90 лева; декември 2017г. – 670,90 лева; януари 2018г. – 667,50 лева; февруари 2018г. – 667,50 лева; март 2018г. – 667,50 лева; април 2018г.

– 667,50 лева; май 2018г. – 667,50 лева; юни 2018г. – 667,50 лева; юли 2018г. – 671,45 лева; август 2018г. – 671,45 лева; септември 2018г. – 671,45 лева; октомври 2018г. – 653,08 лева; ноември 2018г. – 671,45 лева; декември 2018г. – 671,45 лева; януари 2019г. – 671,45 лева; февруари 2019г. – 671,45 лева; март 2019г. – 671,45 лева; април 2019г. – 671,45 лева; май 2019г. – 671,45 лева и юни 2019г. – 637,89 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 29.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

С решението съдът се е произнесъл по разноските, съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ответник „К.“ ООД обжалва решението в цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа, че от страна на ищеца в производството не са ангажирани каквито и да било доказателства, от които да се релевира извод за действително изпълнение на възложените му по трудов договор задължения, още повече предвид обстоятелството, че ако същият е полагал труд през процесния период, то е следвало много по – рано да изиска заплащане на труда си или да прекрати трудовото правоотношение. Сочи, че трудовият договор на А.М. е бил прекратен по взаимно съгласие на страните едва на 28.06.2019г., но не и по желание на служителя, който твърди да не е получавал възнаграждение за труда си в продължение на две години. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел надлежно изпълнение на трудовите задължения, без да е налице съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка излага, че ангажираните по делото свидетелски показания на предходния управител на дружеството, който е и баща на ищеца, не спомагат за изясняване на обективната истина по случая, респективно не доказват и надлежно изпълнение на задълженията по трудовия договор. По изложените съображения се моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Въззиваемият – ищец А.В.М., посредством процесуален представител с доказателства за надлежно учредена представителна власт, е депозирал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с които въззивната жалба се оспорва изцяло. Конкретно се поддържа, че нито назначеният отскоро управител на дружеството, нито други представители на заложния кредитор, са лица, които да притежават информация за текущата работа на дружеството към момента на процесното правоотношение. Сочи, че обстоятелството, че ищецът е в родствена връзка с управителя Валери М., служи само за обяснение защо в рамките на процесния период последният не е предприел действия за претендиране на вземането, като от депозираните свидетелски показания е видно, че ищецът е вложил в предприятието цялото си време, познания и усърдие, съгласявайки се за времето, през което баща му е управител, да не претендира вземането за целите на един бъдещ резултат. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск с правно основание по чл.128, т. 2 от КТ, следва да бъде установено наличието на следните факти при условие на кумулативност, а именно: 1). Наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото през процесния период с договорено възнаграждение в претендирания размер, 2). Полагане на труд от страна на ищеца при ответника в процесния период и 3). Неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение – основно и допълнително според указанията на чл. 242 – чл. 245 КТ.

Установява се в производството, а и с определение на първостепенния съд от 03.10.2019г., постановено по реда на чл.140 ГПК, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 103/30.06.2015 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността – „бизнес консултант“, код по НКПД 2421 6007, в ответното дружество. Установява се, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 850,00 лева, при допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка прослужена година. Не е спорно в производството и обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 28.06.2019 г.

С определението на първостепенния съд от 03.10.2019г., постановено по реда на чл.140 ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че размерът на дължимите от страна на ответника суми са такива, каквито са посочени в Протокол № 1929644 от 07.10.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, а именно в размер на 16 023,10 лева.

По делото е представен и неоспорен от страните Протокол № 1929644 от 07.10.2019г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, видно от който в периода от 04.09.2019г. до 07.10.2019г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в „К.“ ООД. Изрично е отбелязано, че в хода на проверката е представено трудовото досие на А.В.М., назначен на длъжност в „К.“ ООД – „бизнес консултант“, като трудовото правоотношение е възникнало с подписване на трудовия договор от 30.06.2015г., последният прекратен едностранно от служителя, считано от 28.06.2019г., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ (поради забавени трудови възнаграждения), като уведомлението за прекратяване е подадено до г-жа А.С.Г.– управител на търговското предприятие по смисъла на чл.46, ал.4 от Закона за особените залози. Отбелязано е също така, че с оглед разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, определяща начина на изплащане на трудовите възнаграждения и с цел установяване обстоятелствата по изплащане на трудовите възнаграждения, от работодателя за изискани както ведомости за заплати, така и други документи, удостоверяващи изплащане на трудови възнаграждения, като от представени такива – фишове и ведомости за заплати на служителя А.В.М. е установено, че работодателят не е изплатил трудовите възнаграждения на лицето за периода от месец юли 2017г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 28.06.2019г. Установено е също така, че за посочените месеци работодателят е начислил трудови възнаграждения, както следва:

· За месец юли 2017г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 855,35 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 667,12 лева, · За месец август 2017г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 670,90 лева, · За месец септември 2017г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 670,90 лева, · За месец октомври 2017г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 670,90 лева, · За месец ноември 2017г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 670,90 лева, · За месец декември 2017г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 670,90 лева, · За месец януари 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 667,50 лева, · За месец февруари 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 667,50 лева, · За месец март 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 667,50 лева, · За месец април 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 667,50 лева, · За месец май 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 667,50 лева, · За месец юни 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 860,20 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 667,50 лева, · За месец юли 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,30 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,45 лева, · За месец август 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,30 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,45 лева, · За месец септември 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,30 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,45 лева, · За месец октомври 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 831,44 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 653,08 лева, · За месец ноември 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,30 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,45 лева, · За месец декември 2018г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,30 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,45 лева, · За месец януари 2019г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,30 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,45 лева, · За месец февруари 2019г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,30 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,45 лева, · За месец март 2019г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,30 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,45 лева, · За месец април 2019г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,31 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,46 лева, · За месец май 2019г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 865,30 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 671,45 лева, · За месец юни 2019г. е начислено брутно трудово възнаграждение за 19 отработени дни в размер на 822,04 лева, след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход – нетно възнаграждение в размер на 637,89 лева.

Разпечатката съдържа 26 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47567b04-ef61-4c13-b06e-bc3f01104330