Решение № 1567 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20251100107063 по описа за 2025 година

Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда,

ИЩЕЦЪТ - М. М. А., ЕГН **********, чрез адвокат Д. А. - САК, твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 15.01.2010 г. по ДП № 777/ 2009 г. на СДВР, пр. пр. № 4-5515/ 2009 г. на СГП, ищецът е привлечен в процесуално качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. ал. 2 от НК. Била му взета най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража, изпълнявана в следствения арест на бул.

„Г.М.Димитров“, гр. София, в периода от 17.01.2010 г. до 15.01.2011 г. След изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава, спрямо ищеца била наложена „Забрана за напускане пределите на Р. България“, която действала до 2015 г., когато окончателно била отменена. Въз основа на внесения обвинителен акт за престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. ал. 2 от НК срещу ищеца А. е образувано НОХД № 1306/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд /СпНС/, 6-ти състав. Първоинстанционното производство приключило с присъда от 01.04.2016 г., съобразно която подс. А. бил признат за виновен и осъден на 5 /пет/ години лишаване от свобода. СГП подала протест срещу присъдата, като ищецът също я обжалвал. С присъда от 22.06.2020 г., постановена по ВНОХД № 43/2017 г. по описа на Апелативен Специализиран наказателен съд, 3 състав, решаващият съдебен състав отменил изцяло първоинстанционната присъда и признал подсъдимия М. А. за невиновен и го оправдал по повдигнатото спрямо същия обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. ал. 2 от НК. Твърди, че е претърпял неимуществени 1 вреди следствие от неправомерно повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство. Последното е продължило повече от 10 /десет/ години, които ищецът изживял изключително тежко. Времето, през което на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, е било белязано от сериозен стрес и напрежение, които се характеризирали с голям интензитет и продължителност, рефлектирайки не само върху неговата физика, но преимуществено - върху неговата психика. Засегната е била всяка сфера от личния и професионалния живот на ищеца. В този период, значително са се обтегнали отношенията между членовете на семейството му, предвид липсата на спокойствие, сплотеност и сигурност за бъдещето. Едногодишният престой на ищеца в ареста го лишил от всякаква връзка и контакт с детето му, което не само уронило престижа му на родител, но едновременно е послужило като основание за пораждане и поддържане на страх дали детето му няма да бъде лишено от баща, който да го напътства в живота.

Вследствие на незаконното обвинение здравословното състояние на ищеца също се влошило, като нивата му на кръвно налягане критично са се увеличили, което довело до продължително състояние на тревожност и уплаха. Неоснователното обвинение уронило престижа му в личен и професионален план, като се отразило пагубно върху неговото самочувствие и усещане за това какъв трябва да бъде животът. На съмнение са били подложени всички негови добродетели, което ставало причина за нарушаване на хармонията и разбирателството в семейството и ограничаване на приятелския кръг. Лишен бил през продължителен период от една година от възможността да се труди и реализира доходи.

Вследствие на това срещу него започнало изпълнително производство, което приключва с публична продан на негов имот. Отделно след налагането на мярката „забрана за напускане на пределите на Р България“ М. А. е бшл възпрепятстван да извършва търговската си дейност, която е била свързана с множество пътувания до Гърция и комуникация с клиенти извън страната. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 86 от ЗЗД, да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му заплати следните суми: 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, следствие на повдигане и поддържане на неоснователно и недоказано обвинение от страна на ответника, ведно със законната лихва за забава в размер на 57 373 лева /петдесет и седем хиляди триста седемдесет и три лева/ за периода от 21.06.2021 г. до 20.06.2025 г., както и от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от прокурор от Софийска градска прокуратура, оспорва исковете изцяло, като неоснователни и недоказани. Оспорва основателността на всички твърдения за претърпени неимуществени вреди, заявени декларативно в исковата молба, доколкото не са подкрепени с доказателства.

Твърди, че към датата на привличането му като обвиняем по наказателното производство ищецът нито е получавал доходи от легална трудова, търговска или друга самоосигуряваща се дейност, нито е имал безупречна репутация. Твърди, че наложените му в хода на наказателното производство мерки за процесуална принуда „Задържане под стража“ и 2

„Забрана за напускане пределите на Република България“ практически не са ограничили правото му да работи или да развива търговска дейност, доколкото до датата на задържането му ищецът така или иначе не е работел и не се е самоосигурявал. От друга страна, периодът му на задържане не е възпрепятствал реализирането на договори /преговори/ с потенциален работодател или клиент /контрагент/, тъй като няма доказателства, датиращи от времето непосредствено преди задържането на ищеца, че такива отношения са били планирани да започнат/да се реализират/ след средата на месец януари 2010 г. Алтернативно счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е прекомерно завишен по размер. Оспорва по същество основателността на иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, както и момента от който се дължи. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу ищеца нак. преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ- воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение, мерките за процесуална принуда, оправдателна присъда, потвърдена от по-горестоящите инстанции.

Представено по делото е свидетелство за съдимост на ищеца, от което е видно, че ищецът е с множество осъждания от 2004г. до 2019г. е с множество осъждания.

Представена е и справка за налични висящи производства срещу ищеца.

По делото е прието заключение на СПЕ, неоспорено от страните, според което проведеното спрямо него наказателно производство и престоят в условията на следствения арест са довели до трайни и изразени негативни изменения в емоционалното и психосоциалното функциониране на ищеца М. М. А.. Психичното страдание е с най-голяма интензивност във времето на престой в ареста, като след приключването на делото има характерен ход на намаляване на интензитета. И понастоящем обаче са налице негативни преживявания при асоциации и обстоятелства, напомнящи случилото се. По принцип възстановяването и преодоляването на последиците от стресогенна ситуация е въпрос съчетание от фактори.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Н.Т. А.а, съпруга на ищеца, сочи, че преди 2010 г. със съпруга й са живеели много добре. В периода, в който бил задържан, се чувствал зле. Страдал много за детето.

Тогова детето било на две години и половина. След като излязъл от ареста 2011 година той психически бил много зле, защото детето не го познавал. В резултата на тези преживявания му се развалил стомахът, станал неконтактен, не можел да спи, пиел лекарства, наложило се да ходи на психолог, на психиатър, бил на успокоителни. Получавал паник- атаки, ставал нощно време, не можел да спи. Много се променил след освобождаването му от ареста.

Променило се отношението на приятелите му към него, в резултат на това, че той не искал 3 да контактува с тях. Баща му бил много притеснен за него, много плачел, получил инсулт и починал 2014 г. Мисли, че смъртта на баща му имало връзка с цялото това нещо. М. страдал от това, че е станал причина за смъртта на баща си и се затворил още повече в себе си. Баща му починал на 68 години. След 2020 г., след като съпругът й бил оправдан, настъпила положителна промяна - все едно му олекнало. Страданията никога нямало да изчезнат. Вече се отворил, но още страдал.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен.

От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу ищеца нак. преследване, се установява воденото срещу ищеца наказателно преследване, влязлото в сила оправдателна присъда. Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на посочения ответник, който дължи да обезщети ищеца, срещу който нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.

Възраженията срещу размера на претенцията за неимуществени вреди на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че ищецът преживял тежко воденото срещу него наказателно производство. Наказателното производство срещу него е приключило в един дълъг срок.

Ищецът е бил и с най-тежка мярка за неотклонение -„Задържане под стража“ от 17.01.2010 г. до 15.01.2011 г. Съдът отчита и обстоятелството, че ищецът е с чисто съдебно минало.

Съвкупната преценка на тези обстоятелства, както и общото икономическо положение в страната, мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 2556.46 евро (5 000лв.), в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.

При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение - от 21.06.2021г. – на тази дата с влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца е приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на оправдателната присъда и предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 от ЗЗД.

4

Ищецът е претендирал мораторна лихва за периода от 21.06.2021 г. до 20.06.2025 г. в размер на 57 373 лева. С оглед установения размер на главницата 5000 евро, размерът на мораторната лихва е 2200евро за периода от 21.06.2021 г. до 20.06.2025 г. За размера от 2 200евро до 57373лв. искът за присъждане на мораторна лихва следва да се отхвърли.

По разноските:

Представен е списък за разноски-претендира се адв. възнаграждение в размер на 2 300.81 евро. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съда счита за основателно и на основание чл.78, ал.5 от ГПК присъжда по-нисък размер -2 000евро.