Решение № 653 от 05.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002103604 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 122 от 12.06.2023г. по гр.д. №

419/2022г. на Врачански окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 371 от 23.06.2022г. по гр.д. № 2003/2021г. на Врачански районен съд за отхвърляне на предявения от Я. И. П. и Л. П. П. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, установителен иск за собственост по давност на земя с площ 532 кв.м. с контури от юг по северната граница на УПИ *-* в кв. 4 по плана на [населено място], а от останалите три страни с контури по лилавата линия на скицата на вещото лице на л. 59 от въззивното дело, която е неразделна част от решението.

Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Я. И. П. и Л. П. П. са собственици на основание договори за продажба от 2006г. и от 2011г. на УПИ * за имот № * в кв. 4 по плана на [населено място], с площ 980 кв.м.

В касационната жалба на ищците Я. и Л. П., подадена чрез адв. М. Д., се поддържа очевидна неправилност на извода на съда, че спорната реална част е станала държавна собственост на основание Постановление на Министерски съвет № 20 от 15.07.1966г. и 1 съставения акт за държавна собственост № 76 от 25.07.1967г., при положение, че в постановлението не се предвижда отчуждаване на имоти в полза на държавата.

Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на Област – Враца, я оспорва.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2648 от 30.05.2024г. поради съмнение за очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по установителен иск за собственост на Я. и Л. П. против Държавата.

Предмет на иска е целия бивш УПИ *-*, в кв. 5 по плана на [населено място] от 1963 г.

(който не е действащ към момента) и включва УПИ *-*, в кв. 4 по действащия план на селото от 1988г., с площ 980 кв.м., както и 532 кв.м. земя извън регулацията, които са приобщени към посочения УПИ и се ползват от ищците като градина. Като правно основание за придобиването се сочат два договора за покупко-продажба и придобивна давност.

Ответникът в отговора на исковата молба не оспорва правото на собственост на ищците върху придобития по покупко-продажба УПИ *-* в кв.4. По отношение на терена от 532 кв.м. извън регулация изразява съмнение дали представлява държавна или е общинска собственост; наред с това сочи, че съгласно акт № 76 от 02.05.1967г и въз основа на Постановление на Министерски съвет № 20 от 03.06.1966г. за възстановяване щетите от наводнението в гр.Враца и пл.№ 32964/15.07.1966г. на ГНС-Враца е одържавен имот в [населено място], собственост на Е. С. П..

От фактическа страна е установено следното: С нотариален акт от 2006г. ищците са закупили от С. Ц. К. 1/2 ид. ч. от УПИ *-* в кв. 4 по плана на [населено място], одобрен 1988г., с площ на имота 1210 кв.м., при граници: улица, УПИ *-* и УПИ *-*, заедно с построената в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка. С нотариален акт от 2011 г. ищците купуват от Ц. К. Ц. и другата 1/2 ид.ч. от горепосочения имот, с посочената площ и при същите съседи.

С нотариален акт от 2015г. ищците продават на собствениците на съседния УПИ *-* 230 кв.м. от имота си. Касае се до придаваема площ от имота на ищците към съседния имот по силата на заповед за изменение на плана за регулация от 2015г.

В представената с исковата молба скица на имота е налице отбелязване, че УПИ *-*, в кв. 4, по плана на [населено място] е идентичен с част от бивш УПИ *-*, в кв. 5 по плана на селото от 1963 г., а бившият поземлен имот № * е одържавен с Акт № 76/25.05.1967 г.

В удостоверение от 28.06.2021 г. на Община Враца се съдържат следните данни: УПИ *-*, кв. 5 по плана на селото от 1963г. представлява част от бивш двор с планоснимачен № *. По плана от 1963г. е предвидено от този имот да се образуват четири урегулирани поземлени имота - УПИ *-* и УПИ *-*, попадащи в кв. 6, и УПИ *-* и УПИ *-*, попадащи в кв. 5, като имотите, попадащи в кв. 6 са отделени от предвидена за прокарване улица. В плана от 1963г. е заложено озеленяване около реката и корекция на същата. Поземлени имоти УПИ *-* и 2

УПИ *-*, попадащи в кв. 6, са изключени от регулационния план на населеното място. Във връзка с възстановяването на щетите, причинени от бедствието (наводнението) на 01.05.1966 г., с Постановление № 20 на Министерски съвет от 03.05.1966г. е взето решение да се изплатят обезщетения на пострадалите, след установяване и съставяне на протокол. В Протокол № 14 от 21.06.1966 г. на изпълнителния комитет на Градския народен съвет, са определени паричните обезщетения на пострадалите, сред които е и собственика на УПИ **, кв.5 Е. П. (този протокол не е представен по делото). Въз основа на горепосоченото Постановление № 20 на Министерски съвет и пл. № 32964/15.07.1966г. е съставен Акт № 76 от 25.07.1967 г. за държавна собственост, след оценка на разрушените сгради, имот и имущество, за площ от 1360 кв.м. от дворище с пл. № *, извън плана на селото. Със Заповед от 26.09.1988 г. е одобрен новият регулационен и застроителен план на [населено място].

Бившият УПИ *-* е с номер УПИ *-*, кв. 4, като част от дворището на имот с пл.№ * остава извън регулацията. След извършена служебна проверка на наличния технически архив в Община Враца е установено, че последното изменение, засягащо УПИ *-*, кв. 4 (бивш УПИ *-*, кв. 5) е от 2015г. когато е одобрен ПУП-ПР, с който от УПИ *-*, кв. 4 се отделят 230 кв. м., които се придават към съседен имот УПИ *-*. (Въз основа на това изменение е сключен договора за продажба на 230 кв.м. между ищците и собствениците на УПИ *-*).

Според писмо на Общинска служба по земеделие-Враца претендираните от ищците 532 кв.м. извън УПИ *-* не попадат в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.

Събраните гласни доказателства - показания на двама свидетели, съседи на имота, установяват еднозначно, че ищците владеят и ползват имота повече от 20 години; имотът е бил на бабата на Л. П. и тя живее там от дете, имотът е ограден и оградата не е променяна във времето. Свидетелите знаят, че има проблеми по документи с площта на имота, тъй като по скица площта е по-малка и общината искала да отчужди част от имота във връзка с наводнението през 1966г. Според свидетелите ищците ползват имота в пълната му площ повече от един декар, около декар и половина.

Установява се от заключението на техническата експертиза, че първият регулационен план на селото е от 1934 г., но територията на процесния имот не е включена в него. Следващият регулационен план е от 1963г. и процесният имот съставлява УПИ *-*, кв.5, като урегулираният имот обхваща само частта около жилищната сграда, а извън регулацията остава частта от имота пл. № * към течението на река Лева; урегулираната част е по т. 1-2-34-1 на скицата, а неурегулираната има само кадастрални граници и е по т. 5-6-7-8-9-5 на скицата. През 1988г. е изготвен нов регулационен план, действащ и към момента. По този план процесният терен отново е на две части: частта от имота по т.10-11-12-13-14-10 представлява УПИ *-*, кв. 4, а останалата част по т.11-12-15-16-11, попада в имот, който е част от имот към течението на река Лева. От другата страна на течението на реката също има урегулирани имоти, така че имотът около реката не е край на регулацията. Вещото лице установява, че процесният УПИ *-*, кв. 4 е по-малък по площ в сравнение с УПИ *-* по предходния план. Вещото лице е измерило на място границите на имота, който се ползва от ищците и сочи, че имотът е ограден от всички страни с ограда от телена или друг вид мрежа 3 на циментови колове или метални тръби; няма ограда между двете части, за които е съдебния спор; теренът към реката е обработваема земя и в него са изградени оранжерии. Ползването на имота е по лилавата линия /цвят магента/ на изработената скица. При площ на УПИ *-*, кв. 4 по плана от 1988 година 980 кв.м, то частта по кадастър, която е към реката и се ползва от семейство П. е общо 477 кв.м. Вещото лице установява, че на място вече е изместена оградата с продадените 230 кв.м. на собственика на съседния УПИ въз основа на сделката, извършена 2015г. с оглед одобрения ПУП през същата година.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като предвид данните в издаденото от общината удостоверение и скица, през 1967г. е съставен акт за държавна собственост за площ от 1360 кв.м. за имот пл. № *, а закупеният от ищците УПИ *-* е идентичен с част от бившия имот пл. № *.

По отношение на УПИ *-* съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици по силата на двете сделки покупко-продажба. Те са закупили имот с площ 1210 кв.м., но впоследствие през 2015г. с площта му е намалена на 980 кв.м., тъй като ищците са продали 230 кв.м. на собствениците на съседния УПИ. Затова е уважил иска в тази част.

По отношение на площта от 532 кв.м., която се явява продължение на УПИ * по посока към реката, съдът счел, че не е установено ищците да са упражнявали непрекъснато владение и да са придобили правото на собственост чрез оригинерния способ давностно владение.

Свидетелите не установяват нито точната квадратура на владения от ищците имот, нито с точност сочат всички граници на имота; липсват и точни сведения относно периода, в който е владян имота. Според съда свидетелите противоречиво сочат различна квадратура на цялата ползвана от ищците земя. Те твърдят, че оградата на имота не е променяна, откакто те помнят, но в тази част съдът е счел показанията им за недостоверни, предвид установеното от нотариалния акт от 2015г. и заключението на вещото лице, което потвърждава изменение на границата на ползваната от ищците площ от запад през 2015 г.

При тези данни в свидетелските показания и с оглед актуването с Акт № 76 от 25.07.1967г. за държавна собственост на площ от 1360 кв.м. от дворище с планоснимачен № *, част от което е претендираната от ищците земя с площ от 532 кв.м. и при съобразяване нормативната уредба, съдебната практика и решение № 3/24.02.2022г. по к.д. № 16 от 2021 г. на Конституционния съд, според което давността върху имоти частна държавна собственост е текла между 01.06.1996г. и 31.05.2006г., като след това е спряла и продължава след 08.03.2022 г., съдът е приел, че ищците и техните праводатели не са упражнявали владение в изискуемия от закона 10-годишен период. Затова е отхвърлил предявения иск за собственост върху земя с площ от 532 кв. м., с контури от юг по северната граница на УПИ *-*, в кв. 4, по плана на [населено място], а от останалите три страни с контури обозначени с лилава линия, по изготвена от вещото лице скица, находяща се на лист 59 от въззивното дело, която е подписана от съда и е неразделна част от решението.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Изводът на съда, че спорната площ, която не е включена в урегулирания поземлен имот и граничи на север с реката, е държавна собственост, е явно необоснован и като такъв очевидно неправилен. Постановление № 20 на Министерски съвет от 03.05.1966г. е 4 издадено във връзка с общественото бедствие, причинено от наводнението на 1 май 1966г. в гр. Враца и с. Згориград. В първа точка на постановлението е предвидено да се даде еднократна помощ на пострадалите семейства по 1000лв. за всеки загинал от наводнението, а във втора точка е предвидено за всяко разрушено жилище да се отпусне безвъзмездна помощ в размер до 4000лв., като сумите се оставят на влог за строеж или покупка на жилище; предвидено е предоставяне по спешност на държавни жилища за настаняване на пострадалите. Точка трета задължава комисия от представители на Министерство на финансите, Окръжния народен съвет и Градския народен съвет-Враца да представи в едномесечен срок протокол за размера на причинените щети и обезщетенията. Следващите точки съдържат разпореждания към различни държавни ведомства и организации да предприемат конкретни действия, в рамките на своята дейност, за оказване помощ и възстановяване на щетите. В обобщение, постановлението не предвижда одържавяване на частни имоти, които са засегнати от наводнението. В съставения акт за държавна собственост № 76 от 25.05.1967г. е отразено, че се съставя на основание горепосоченото ПМС и пл. № 32964/15.07.1966г. (последното не е ясно какво представлява). Посочено е в акта, че се оценява имот на Е. С. П., а именно: „от дв.пл.* извън плана [населено място] от 1360 кв.м. по 0,10лв, за което е в съседство с парцела * в кв.5 по плана на селото, стопански сгради, ремонт и др. на обща стойност 1650 лв.“ и е отразено, че имотът се отстъпва за ползване на ГНС-Враца. При тези данни е видно, че липсва правно основание за отнемане на тази част от имота в полза на държавата, поради което съставеният акт за държавна собственост не удостоверява конкретен придобивен способ и затова не притежава легитимиращо действие. Аргумент за това, че правото на собственост не е надлежно придобито от държавата е и фактът, че за имота не са съставяни нови актове за държавна или общинска собственост след разделянето на собствеността на държавна и общинска, съответно частна и публична.