Решение № 131 от 17.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Бургас, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100600900 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Д. Г. Д. чрез защитника си –адвокат С. П. от БАК и по въззивна жалба на частния тъжител Й. Д. П. чрез повереникът му адвокат П. Н. от БАК , срещу присъда №4/2018г., постановена по НЧХД№4340/2023г. по описа на Районен съд - гр.Бургас.

С атакуваният съдебен акт подсъдимия Й. П. е признат за невиновен в престъпление по чл.130, ал.1 от НК . Уважен е предявеният граждански иск до размера от 4000.00лв. П. е осъден да заплати държавна такса върху гражданския иск, направени от частния тъжител по делото разноски в размер на 232.84лв., част от разноските по делото за експертизи и за държавна такса върху уважения размер на иска за неимуществени вреди. Осъден е частния тъжител да заплати на подсъдимия сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2288лв., част от разноските по делото за експертизи и държавна такса върху отхвърлената част на гражданския иск.

Недоволен, подсъдимият обжалва постановената като неправилна в гражданско осъдителната й част, с искане за отхвърляне изцяло на гражданския иск, а в условията на евентуалност, размерът като завишен да се 1 намали до 500лв., който счита справедлив за претърпените вреди. Да се отмени присъдата се настоява и в частта относно възложените в негова тежест разноски.

Частният тъжител също обжалва първоинстанционния съдебен акт, с искане за признаване подсъдимия за виновен по възведеното му с тъжбата обвинение и за уважаване на гражданския иск в пълен размер. Да се осъди подсъдимия да заплати изцяло и направените от тъжителя разноски по делото.

Настоява се също за отмяна на присъдата, в частта, с която частния тъжител е осъден за заплати на подсъдимия част от сторените от него разноски.

В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят-частен тъжител поддържа жалбата, чрез своя повереник.

Подсъдимият също настоява за уважаване на неговата въззивна жалба, на основанията посочени в нея.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за всестранното изясняване на делото. Фактическите положения са правилно установени и се свеждат до следното:

Подсъдимият Й. Д. П. ЕГН********** е ******* гражданин, със ****** образование, **********, живущ в гр.*******.

Пострадалият Д. имал имот във вилна зона „Лозница 2“ в землището на с.Българово, обл.Бургас. На 06.05.2019г. около 07.00ч. той тръгнал с колата си марка „********“, с рег.№********* към гр.Бургас. Движил се по черен път във вилната зона, когато видял друг автомобил управляван от подсъдимия П.. Автомобилът бил с отворен преден десен прозорец, през който се подавало дулото на пушка с оптика. Д. спрял и попитал П. защо стреля, като му направил бележка, че няма право да стреля по животни, тъй като били извън ловния сезон.

Той направил и снимки с таблета си на подсъдимия , държащ пушка.

Между двамата възникнал спор, по време на който Д. се намирал прав пред отворения прозорец на предна лява врата на автомобила на подсъдимия. П. бил седнал на предна лява седалка на своя автомобил и все още държал в ръце процесната пушка. Пострадалият се опитал да вземе/издърпа/ пушката, чието дуло в този момент било насочено навън към него, като за целта хванал цевта.

2

Докато подсъдимият и пострадалият дърпали оръжието всеки към себе си, то произвело изстрел. Изстреляната сачма попаднала в гърдите на Д., от където потекла кръв. Той успял да издърпа от ръцете на П. пушката и я ударил в покрива на колата му, при което я счупил на две части. Прикладът изпаднал на земята, а останалата част от оръжието Д. оставил на задната седалка на своя автомобил.

Чувайки звукът от произведен изстрел с огнестрелно оръжие, на място дошъл свидетелят П. Г.-приятел на пострадалия.

Пострадалият Д. се качил сам на своя автомобил и потеглил към МБАЛ „Дева Мария“ в кв.Ветрен, където му била оказана медицинска помощ.

Подсъдимият, заедно със свидетеля Г. също посетили болничното заведение, за да се осведомят за състоянието на Д..

Значителна част от фактическите обстоятелства съдът установил посредством показанията на свидетелите Т. У., П. Г., Н. Д. и Т. В., които обсъдил в частност и в съпоставка помежду им, кредитирайки ги като достоверни, последователни и взаимно подкрепящи се.

Относно причинените увреждания, БРС се позовал на заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, според която Д. е получил огнестрелна рана в областта на гръдната кост, което е възможно да е в резултата от прострелване с въздушна пушка е това да се е случило на 06.05.2019г. Раната е непроникваща в гръдната кухина и по отношение на нея се предвижда възстановителен период от 20-25дни. Увреждането е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отговаря на дефиницията за лека телесна повреда.

Обсъдено е заключението и в контекста на отстранения след приемането му болничното заведение проектил, съпоставен с останалите данни по делото.

Относно свойствата и характеристиките на средството за причиняване на увреждането, правилно БРС възприел заключението по балистичната експертиза, кореспондиращи и със свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, както и съдебно-медицинската експертиза. Касае се за пушка , заводски произведена за стрелба със сачми 5.5мм. на дистанция до 20м.

Проектилът предоставен от УМБАЛ“Дева Мария“ бил със същия калибър, което потвърждава вероятността да е изстрелян от такова дългоцевно оръжие 3 като процесната пневматична пушка.

Обоснован се явява извода, че настъпването на цитираното телесно увреждане е в резултат именно на произведения единичен изстрел с процесната пушка.

Собствеността на оръжието е установена от писмените доказателства по делото-фактура, касов бон за плащане, протокол за измерване на кинетична енергия на пневматично оръжие, гаранционна карта и удостоверение, че Й. П. е собственик на процесното оръжие-пушка „ЮГ“, калибър 5.5мм. и техническите характеристики на това оръжие.

От свидетелските показания също се потвърждава и обстоятелството, че именно той е държал от едната страна оръжието, а от другата то е било дърпано от пострадалия.

Поради това и въззивният съд споделя позицията на първата инстанция, че механизмът на произвеждане на изстрела, настъпилото телесно увреждане на пострадалия Д. и причинната връзка между тях е безспорно установена.

Правилно и обосновано БРС не е дал вяра на казаното в обясненията на подсъдимия, че изстрелът е произведен при счупване на оръжието, докато се е намирало вътре в автомобила, докато е дърпано за дулото от Д..

Съпоставено е с коментара на вещото лице по балистичната експертиза, че оръжието е изработено от здрав материал.

Съдът е извел по логически път заключението си, че изстрелът е произведен при издърпване на пушката от ръцете на подсъдимия. Относно момента на счупването, правилно е възприето, че това се е случило по-късно, след изстрела. Позовал се е на казаното от подсъдимия в обясненията му, че пострадалият „Издърпа пушката от ръцете ми“. Тези сведения кореспондират с начина на счупване на оръжието- цялостно отделяне на приклада, за което би била необходима значителна сила , надхвърляща простото издърпване за цевта. Въззивната инстанция се солидаризира с разсъжденията в тази насока, че счупването е извършено след произвеждане на изстрела, посредством удряне от пострадалия Д. на пушката върху колата на подсъдимия.

Доктринално и практически надлежно аргументирани са и изводите, че подсъдимият, бидейки бивш служител на МВР е бил наясно с това, че 4 боравенето с оръжие е дейност представляваща източник на повишена опасност. Така също, че държейки оръжието си насочено навън към застаналия до автомобила срещу дулото му човек-пострадалия Д., създава предпоставки за настъпване на инцидент, при евентуално произвеждане на неволен изстрел, с което би могло да се засегне здравето и живота му.

Правилна е и определената от първата инстанция непредпазливост, като форма на субективно отношение към извършеното и настъпилите вредни последици. Вън от съмнение е, че подсъдимият П. нито е предвиждал, нито е желаел произвеждането на този изстрел. Още по-малко е предвиждал и искал настъпването на увреждането на Д.. Затова и деянието , при липса на умисъл като форма на вина , изискуемо за квалифицирането му като престъпление по чл.130, ал.1 от НК се явява несъставомерно, независимо от механизма и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.

При това положение, правилно П. е признат за невиновен и оправдан по обвинението в извършване на умишлено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, описано в частната тъжба.

Независимо от липсата на основания за ангажиране на наказателната отговорност на дееца, то същия следва да обезвреди пострадалия за причинените му по непредпазливост неимуществени вреди от непозволеното увреждане , на основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.13, ал.2 от НК. На обезщетяване полежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Размерът им се определя от съда по справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

БРС е посочил, че се е ръководил основно от характера на увреждането и степента на страданието, разглеждано не като засягане функциите на даден орган, а по-скоро във връзка със затрудненията при извършване на нормалните му ежедневни дейности .

От една страна е отчел, че сачмата е попаднала в областта на гръдната кост на Д., зад която са разположени важни за живота органи. Потвърдено от данните по делото е също, че продължително време след инцидента, пострадалият е изпитвал неразположение и болка, затрудняващи обичайната му активност. Правилно е съобразил от друга, че увреждането на здравето е в сравнително ниска степен, при данните, че Д. сам се е придвижил до болничното заведение, където след почистване на раната , незабавно е 5 напуснал сградата. Така също, според вещото лице-съдебен медик нанесената травма не би се отразила върху физическите му способности в бъдеще.

Действително боравенето с огнестрелно оръжие е дейност представляваща източник на повишена опасност , а наред с това и в мястото на попадане на сачмата в тялото на пострадалия се намират жизненоважни органи-сърце, дробове.

Същевременно, на обезвреда подлежат конкретните установени неимуществените вреди като болки, страдание, влошено здраве и неудобства търпени от Д. от непозволеното телесно увреждане, а не общо и по принцип възможните да настъпят вредни последици.

Следва да се отчете също значителното съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, който посредством собственото си поведение – заставане пред цевта на пушката , хващането й и дърпането , с цел да я отнеме от фактическата власт на подсъдимия е предизвикал ответната реакция на нейния собственик-подсъдимия П.. Последният, също в опит да запази владението над тази вещ , поставена от закона под особен режим, е дърпал оръжието към себе си.

При тези данни, уваженият от БРС размер на гражданския иск се явява завишен и несъответен на установените вреди и на степента на участие на подсъдимия в тяхното причиняване. Затова и въззивната инстанция намира, че присъдата следва да се измени, като присъденото обезщетение се намали до размера от 1000лв.

В останалата му част, гражданският иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По въпроса за направените по делото разноски от всяка от страните по делото, съдът намира следното:

Върху уваженият размер на гражданския иск следва да се осъди подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 50.00лв., съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.