Решение № 1349 от 27.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. С., 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000502103 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК и е образувано по:

- въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство М. В. Н. срещу решение 262138 от 31.03.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д. 10381/2018 г., I гражданско отделение, 12 състав в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 18.03.2018 г. от присъдените 10 000 лева до дължимите според жалбоподателя 26 000 лева ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до плащането - въззивна жалба от третото лице помагач на страната на ответника К. Ц. Д. срещу решението в осъдителната му част

- насрещна въззивна жалба от ответника „Лев инс“ АД срещу решението в частта, в която искът е уважен за разликата от дължимите според насрещния жалбоподател 5000 лв. до присъдените 10 000 лева

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност поради занижен размер на обезщетението и приет принос на пострадалия. Пострадалият е пътен полицай и няма задължение да носи предпазен колан.

На тази въззивна жалба са постъпили отговори от ответника и от третото лице помагач на страната на ответника, в които се поддържа нейната неоснователност.

Във въззивната жалба на третото лице помагач на страната на ответника К. Ц. Д. се твърди, че срещу него е висящо наказателно производство по ВНОХД 389/2020 г., 1 състав на ОС С. по обжалван акт на РС Ботевград по НОХД 16/2019 г.Обезщетението е несправедливо завишено, тъй като получените увреждания са леки. Пострадалият като 1 служител на МВР има право на обезщетение по чл. 238 от ЗМВР.

В насрещната въззивна жалба се поддържа неправилност поради завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който следва да е съобразен с МРЗ. Независимо дали е длъжен да постави предпазен колан, като полицай би следвало да знае, че коланът би го предпазил.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Не са направени доказателствени искания от страните.

В с.з. от 04.11.2021 г. след изискана информация от РС Ботевград за нохд 308/2021 г. съдът е спрял делото до приключването му. С определение от 12.09.2024 г. производството е възобновено и са приети като доказателства решение 406 от 10.07.2024 г. на ВКС по кнохд 411/2024 г. на ВКС, Трето НО, присъда 43 от 11.12.2023 г. на ОС С., трети второинстанционен наказателен състав по внохд 707/2022 г. и присъда 15 от 01.09.2022 г. на РС Ботевград, първи наказателен състав по нохд 308/2021 г.

В съдебно заседание от 21.11.2024 г. процесуалните представители на главните страни поддържат тезите си и претендират разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Поради влезлия в сила акт на наказателния съд не е спорно, че К. Ц. Д. е виновен в това че на 18.03.2018 г. около 00.39 часа на първокласен път I - 3, в района на пътен възел между посочения път и второкласен път II - 17, в землището на община Ботевград, с посока на движение от гр.Ботевград към село Трудовец при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Лексус ИС 220 Д“ нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП:

„На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“; чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности в km/h - категория В извън населено място - 90 km/h“ ) като докато се е движил със скорост от 98 км/час е навлязъл в лентата за насрещно движение, настигнал е движещия се пред него с по - ниска скорост лек автомобил . в резултат на което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и започналия да извършва в този момент ляв завой лек автомобил „Киа сийд“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. П. Л. (…), като деянието да е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта .. на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № .., в нарушение на чл.5, ал.3, т.1: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, поради което и на основание чл.343, ал.3,пр.1, б.“А“ , пр.2, вр. ал.1, б.”Б“ , пр. 2, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден. Не е спорно, че ищецът е бил пътник в автомобила, управляван от Л. П. Л., както и че за гражданската отговорност на осъдения е била налице валидна застраховка с ответника.

Ето защо са неоснователни доводите във въззивната жалба на третото лице-помагач, че деликтът не е установен.

Спорно пред въззивната инстанция е какви са уврежданията на ищеца, колко е справедливото обезщетение за тях и налице ли негов принос за настъпване на вредите поради непоставен предпазен колан.

2

Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че не се установява причинната връзка. Заключението на СМЕ, изготвено от д-р Б. Б., ортопед-травматолог, установява категорично механизма на получаване на уврежданията, екипът на ЦСМП ги е установил на мястото на инцидента, и ги е отразил във фиш за преглед.

За определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази представената пред СГС медицинска документация и заключението на СМЕ, изготвено от др Б. Б., ортопед-травматолог. След инцидента на ищеца е оказана спешна помощ от екип на ЦСМП Ботевград, а болнично лечение – в МБАЛ Ботевград, където е провел консултации с различни лекари, назначена му е медикаментозна терапия и е изписан на 20.03.2018 г. с подобрение, стабилна хемодинамика и трайно афебрилен. Уврежданията на ищеца, получени при ПТП, са контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузвания на челната област и на дясната теменна област на главата, охлузвания по гърба на двете ръце, контузия и хематом на лявата лумбална област. Получената ЧМТ (контузия на главата сътресение) е била от лека степен, загубил е съзнание за кратко (зашеметяване), без остатъчна неврологична симптоматика. Още при първия преглед от екипа на ЦМП е бил контактен и адекватен. Както уврежданията в главата, така и мекотъканните са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Търпените болки са за около 30 дни, като найинтензивните (главоболието) са били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката. След това е имало само спорадично главоболие и световъртеж най-вече при мозъчна преумора при продължително въздействие на силна светлина и продължително гледане на телевизия, а болките в контузените зони на гърдите и поясната област са се активирали само при рязка промяна на времето. Всички те са отшумявали бързо след употреба на аналгетици.

За неимуществените вреди няма разпитан свидетел.

При определяне на обезщетението следва да се съобразят конкретните увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузвания на челната област и на дясната теменна област на главата, охлузвания по гърба на двете ръце, контузия и хематом на лявата лумбална област, тридневен болничен престой. Следва да се съобразят интензивните болки през първите 2-3 седмици, възстановителен период от един месец, възрастта – 29 г., която благоприятства възстановяването, но и липсата на усложнения и пълното възстановяване.

Предвид датата на събитието – 18.03.2018 г. и обществено-икономическите условия, отразени в застрахователните лимити, обезщетението следва да се определи на 13 000 (тринадесет хиляди) лева.

Частично основателни са оплакванията за занижен размер на обезщетението предвид травмата в главата и наложилия се болничен престой. Не може да бъде уважена претенцията в пълен размер обаче предвид краткия възстановителен период, липсата на психически увреждания по-големи от обичайните за този род събития, липсата на усложнения и пълното възстановяване. Неоснователни са оплакванията, че обезщетението е завишено, тъй като уврежданията са в няколко зони, болките са били интензивни първите 2-3 седмици и ищецът е следвало да спазва щадящ режим.

По повод възражението за принос на пострадалия основателни са оплакванията в жалбата на ищеца, че неправилно е приет принос от СГС, макар и в неопределен от съда размер. Съгласно чл. 188, т. 3 от ППЗДвП и чл. 188, ал. т. 3 от ППЗДвП ищецът не е бил длъжен да носи предпазен колан като пътник в патрулиращ автомобил. Последното се установява от свидетелските показания на св. Л. и от констативния протокол.

Допълнителното обезщетение от 3 000 (три хиляди) лева за неимуществени вреди се дължат от деня, приет от СГС, срещу който няма доводи – 09.05.2018 г. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част от 10000 лева до 13000 лева обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 09.05.2018 г. до плащането. Решението следва да бъде потвърдено в останалата отхвърлителна част, обжалвана от ищеца и в осъдителната част, обжалвана от ответника и третото лице-помагач.

3

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва бъде осъден да заплати още 120 лв. за държавна такса по сметка на СГС. Дължимото на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е 1079 лева (830х13000/10000), като й бъдат присъдени още 249 лева.

Дължимите разноски на ответника по жалбата за юрисконсултско възнаграждение са 190 лева (235х13000/16000) и решението следва да се отмени за разликата до 235 лева.

За въззивната инстанция търсеният от адв. Н. хонорар от 1010 лева е адекватен и разумен, поради което според уважената част от жалбата й се дължат (1010х3000/16000) 189 лева. Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва бъде осъден да заплати по сметка на САС 60 лева за държавна такса.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 262138 от 31.03.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д.

10381/2018 г., I гражданско отделение, 12 състав, в частта, в която е отхвърлен искът на М.

В. Н. с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗК „Лев инс“ АД за заплащане на разликата от 10 000 лева до 13 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 18.03.2018 г. пътнотранспортно произшествие със законната лихва от 09.05.2018 г. до плащането и вместо това постановява:

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД АД с ЕИК 121130788 да заплати на основание чл. 432 от КЗ на М. В. Н. с ЕГН ********** още 3 000 (три хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие от 18.03.2018 г. със законната лихва от 09.05.2018 г. до плащането.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262138 от 31.03.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д.

10381/2018 г., I гражданско отделение, 12 състав в останалата му част.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД АД с ЕИК 121130788 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар на адв. С. Н. от САК още 249 лева за първата инстанция и да заплати 189 лева за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД АД с ЕИК 121130788 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд още 120 лева за държавна такса и 60 лева за въззивната инстанция по сметка на Софийски апелативен съд.