Решение № 6106 от 19.07.2016, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5421/2014
- Вид
- Решение № 6106
- Подписан
- 19.07.2016
- В сила
- 05.06.2019
- Състав
- МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№..... гр.София,19,07,2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 5421 по описа за 2014год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Л.И.А. и С. Д.А. срещу
„З.К. Л.И.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ/отм./, във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на по 200 000,00лв. за всеки от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 26,11,2013год. ПТП неимуществени вреди от загубата на родното им дете- И.С. Д., ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 26,11,2013год., в град В., при управление на л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с д.к.№ ***, по ул.„П.“, Л.
Е.И. е нарушил правилата за движение, вследствие на което е реализирал ПТП, при което на пътувалия на предната дясна седалка в л.а.- И.С. Д. са причинени множество несъвместими с живота травми, вследствие на които на 26,11,2013год. същият е починал. Ищците– родители на починалия, сочат да са претърпели неимуществени вреди от загубата на детето си. Поддържат деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното дружество „З.К. Л.И.“ АД, поради което за увредените е възникнало право да претендират обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират разноски по делото.
Ответникът-
„З.К. Л.И.“
АД, в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК, излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва настъпването на застрахователно събитие сочено в ИМ, твърдения механизъм на ПТП и поддържа да липсва виновно противоправно деяние осъществено от Л. Е.И., което да е в причинна връзка с претърпените от ищците вреди. Оспорва твърденията за претърпени от ицщите неимуществени вреди, техния интензитет и проявление. Излага доводи, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен. Твърди се наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като не е ползвал предпазен колан.
Релевира доводи за недължимост на претендираното обезщетение за забава. С молба от 12,02,2015год. при условията на евентуалност ответникът релевира допълнителни възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който съзнателно се качил в автомобил, управляван от водач повлиян от алкохол, който няма правоспособност за управление на МПС.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
Третите лица помагачи на страната на ответника- Е.С.И./ лично и като правоприемник на С.К.И./, Н.Е.Н., С.Е.И., В.Е.И., А.Е.И. и И.Е.И. не заявяват становище по основателност на иска.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства се установява настъпило на дата 26,11,2013год., в град В., ПТП с участието на л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с д.к.№ ***, управляван от Л. Е.И..
Във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство № 91/2013год. по описа на РУ „Полиция“- В., респ. пр. с вх. № 1131/2013год. по описа на ОП- Монтана срещу неизвестен извършител за извършено от престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.1, б.„б“ и б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Досъдебното производство е прекратено с Постановление от 11,06,2014год. на основание чл. 199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
В с.з. проведено на 20,04,2015год., на осн.чл.146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответното дружество към датата на ПТП- 26,11,2013год.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № ГРАО-44/09,01,2014год. на Община В., ищците се легитимират като законни правоприемници на починалия-негови родители.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП починалият е получил следните травматични увреждания:
- мекотъканни травматични увреждания по главата - охлузвания в областта на челото, разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда, контузия на носа с охлузване, драскотина и счупване на носните кости и кръвоизлив от носните проходи, охлузване в областта на дясната скула, разкъсно-контузна рана в областта над брадичката и кръвонасядането на меката черепна обвивка в лявата челна област, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
(субарахноидален кръвоизлив), причинил на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- множествените счупвания на ребра в ляво, причиняващи трайно затруднение в движението на снагата за период по- голям от 30 дни;
- тежка закрита гръдна травма на белият дроб и сърцето, причиняваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
- тежката коремна травма с разкъсване на левият купол на диафрагмата с пролапс на част от стомаха в гръдната кухина, разкъсване на черният дроб, слезката и стомаха, кръвоизливи в капсулата на задстомашната жлеза, кръвоизлив в коремната кухина, причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
- мекотъкани травми в областта на крайниците - охлузвания в областта на дясната гривнена става и в областта на основата на палеца на дясна ръка; охлузване в областта на дясната колянна става; кръвонасядания и охлузвания в областта на ляво бедро; охлузвания в областта на /както и над и под/ лявата колянна става, причинили на пострадалия болка и страдание;
- счупване на лявата бедрена кост и на костите на лявата подбедрица /голям и малък пищял/.
Между установените травматични увреждания и процесното ПТП има пряка причинно- следствена връзка. Причина за смъртта на И.С. Д. е несъвместимата с живота съчетана гръдно-коремна травма с разкъсване на сърцето, левия бял дроб, диафрагмата, черния дроб, слезката и стомаха, довела до смъртта му на 26,11,2013год. Инцидента е реализиран с висока скорост, при която тялото полита напред със същата скорост, като леталният изход може да настъпи, независимо от това дали пострадалия има правилно поставен предпазен колан или не.
От изслушаната съдебна- автотехническа експертиза се установява механизма на ПТП, според който непосредствено преди настъпването на ПТП, процесният л.а. се е движил по ул. „Р.“ в гр. В., в посока от центъра на града към ул. „П.“, със скорост над 100 км/ч. Платното за движение е предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока е обособена по една пътна лента, разделени с единична прекъсната линия.
В зоната на кръстовището с ул. „П.“, на ул
„Р.“ има десен завой за посоката на движение на автомобила. Деликвентът, навлизайки в десния завой, поради високата скорост, с която се е движил, е изгубил управлението върху автомобила, който се е плъзнал странично под ъгъл наляво спрямо пътя и преминавайки през пътната лента за насрещно движение, е напуснал платното в ляво. Качил се е върху тротоарната площ и вследствие на удар на предното му ляво колело в левия бордюр се е завъртял под ъгъл около 30° в посока обратна на часовниковата стрелка. В следващият момент, движейки се завъртян наляво под малък ъгъл и частично странично, се е ударил с предната си челна част в крайпътно дърво, намиращо се на около 1 м. в ляво от левия бордюр за посоката на автомобила, като го е пречупил. След удара в дървото, автомобилът е продължил движението си. Установил се е в близост до дънера на дървото, където е намерен.
От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача с органите за управление на автомобила, който го е управлявал със превишена скорост на движение /над 100 км./ч. при максимално разрешена- 50 км./ч./, която не му е позволила да следва посоката на платното за движение, което е станало причина за напускането му и настъпването на удара в крайпътното дърво.
С оглед установената скорост на удара над 100 км/ч и получените деформации на тавана на купето в зоната на мястото, където е седял пострадалия налагат извод, че е възможно да настъпи удар по тялото му, който да реализира големи травми, независимо от това дали е с поставен или не предпазен колан.
От изслушаната КСМАТЕ се установява починалият
И. Д. да е седял на предната дясна седалка (до водача) в л.а.като травматичните увреждания отговарят да са получени от сблъсъка на тялото на починалия към момента на челния удар с крайпътното дърво, с частите от интериора на автомобила в зоната на предната дясна седалка, при наличните в конкретния случай тежки деформации на предната му част. Не са налице характерни увреждания насочващи към това същия да е бил с поставен предпазен колан. Като се има предвид, че в момента на настъпването на ПТП е седял на предната дясна седалка и предвид настъпилите деформации, се прави извод, че те са достигнали до мястото, където се е намирал той. Независимо дали починалият е бил с поставен обезопасителен колан или не, то той е щял да получи идентични наранявания.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. Т.К. И. и О.Т. И., от които се установяват отношенията между починалия и ищците /живеели заедно, били добро и примерно семейство/, както и обстоятелството, че родителите на починалия все още не са преодоляли загубата на сина си.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св.И.К.П. - участник в ПТП /пътник на задната седалка в л.а.„Опел Вектра“/, се установява, че преди да се качат в автомобила тримата употребили алкохол /пили бири, а деликвентът и пострадалият и по 50гр. ракия/. На деликвента не му личало да е пил, не миришел на алкохол. Твърди, че той и пострадалият били с предпазни колани към момента на ПТП. Деликвентът се хвалел, че има книжка, но свид. не я бил виждал.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ /отм./, вр.чл.45 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване в рамките на настоящия спор, при тежест на доказване в лицето на ищците.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено осъществено противоправно деяние от водача на л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ****- Л. Е.И. , нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно, посочените разпоредби водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средствос характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Забранено е да управляват МПС под влияние на алкохол, наркотици и други упойващи вещества.