Решение № 5069 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5069 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110133035 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Областна администрация на област София за установяване съществуване на вземания срещу ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23069/2025г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 735.11 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., доставена в имот, представляващ апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „К. с.“, ул. „Х. п.“ № ., вх. .., с абонатен №....., както и сумата от 57.54 лева, представляваща главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022г.

– 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 22.04.2025г., до окончателното плащане, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца; искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 160.41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството 14.21 лева - обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва върху 16.04.2025 г.

Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр.

София, ж.к. „К. с.“, ул. „Х. п.“ № ..., вх. ..., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че освен топлинна енергия, ответникът е ползвал и услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. – 30.04.2024г., извършвана от „Техем Сървисис“ ЕООД, като не е заплатил дължимите суми за това, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника, последният дължал и лихва за забава върху главниците, като въпреки изпратената покана, процесните вземания не били заплатени. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове за търсените вземания с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23069/2025 г., по описа на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.

Моли за уважаване на предявените искове. Представя доказателства. Прави искане за допускане на счетоводна и техническа експертиза, както и искане за привличане на трето лице-помагач и искане по чл. 190 от ГПК. Претендира разноски.

Ответникът - Областна администрация на област София, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, в който оспорва, че дължи търсените суми с довода, че имотът се ползва от трето за спора лице – С. Д. Д.. Твърди, че няма сключен договор с ищеца, поради което и липсва основание за плащане на сумите. Твърди, че не е получавал никакви фактури от ищеца, с което му е отнета възможността по чл. 40, ал. 2 от ОУ да прави възражения срещу начислените суми, както и че евентуалното наличие на такива не дава основание за плащане на стойността на твърдените за предоставени услуги.

Оспорва издаването на такива фактури, както и наличието на основание за това поради липса на сключен договор. Релевира, че ако стойността на услугите се претендира на извъндоговорно основание, то за уважаването на иска се изисква да се докаже не само, че ответникът е собственик на имота, но и че същият се ползва от него. Досежно ползването на имота възразява като твърди, че имотът се ползва от С. Д. Д., поради което и ответникът не си е спестил разходи за сметка на ищеца. Оспорва дължимостта на дялово разпределени с довод, че няма данни ответникът да е включен като ползвател на услугите на ФДР и че липсва основание за извършване на дялово разпределение. Оспорва протокола от ОС на ЕС на сградата, където се намира имота, както и сочи, че няма доказателства за наличието на облигационно правоотношение между етажните собственици и „Техем сървиз“ ЕООД относно отчета на реално доставената топлоенергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Възразява по дължимостта на законна лихва за забава с довода, че приложение намира чл. 84, ал. 2 ЗЗД и няма получена покана за плащане. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя доказателства. Прави искане за привличане на трето лице – помагач – С. Д. Д..

Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем 2

Сървисис“ ЕООД представя исканите документи.

Като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано лицето С. Д. Д..

С оглед изявленията на страните проекта за доклад е допълнен като е обявено за безспорно между тях, че С. Д. Д. ползва топлоснабдения имот в рамките на исковия период.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 06.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е сключен договор между ФДР и ЕС от 19.10.2001г. Сключен е също договор между ФДР и ищецът от 03.06.2020г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД и е съгласно нормативната уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за отопление е разпределяна за 1 /един/ брой радиатор в помещението хол, отчетен дистанционно. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно зависимост в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния имот сградната инсталация се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 75 куб.м., и този на ЕС – 11607 куб. м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислена по данни от редовно отчетен водомер и по т. 5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020г. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 650.87 лева, от които 404.93 лева за отопление и сградна инсталация и 245.95 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 731.03 лева – главница за отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване, която сума е по-малка от претендираната.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на 3 ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

От третото лице помагач са представени исканите документи, сред които протокол /л.

116-117/, от който се установява, че достъп до топлоснабдения имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „К. с.“, ул. „Х. п.“ № .., вх. 1, с абонатен № ..., е осигуряван на 02.05.2023г. и на 21.05.2024г.

Представен е акт за частна държавна собственост № 09439, от който се установява, че топлоснабдения имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „К. с.“, ул. „Х. п.“ № ..., вх. 1, е актуван като държавна собственост. Съгласно чл. 15, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 18, ал. 1 ЗДС имоти - частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомствата и общините от областния управител по местонахождението на имота.

От представените от ответника документи – споразумение и констативен протокол, и е обявено за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, че топлоснабдения имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „К. с.“, ул. „Х. п.“ №..., вх. 1, е предоставен за ползване от ответника на С. Д. Д., от 11.03.2011г. и по време на исковия период. По силата на постигнатото между страните споразумение, С. Д. Д. е поела задължението за плащане на дължимите експоатационни разходи, в това число топлинна енергия, топла и студена вода.

Извежда се от представените от ответника документи, че С. Д. Д. е поискала издаването на констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение за процесния топлоснабден имот. По делото не са налице доказателства за издаването на такъв акт.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно 4 основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера на количеството на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между ищеца и ответника.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.