Решение № 52 от 14.03.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Разград, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20243300500072 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на Община Цар Калоян, представлявана от кмета Д.А., против определените с ПДИ такси за изпълнението в размер 7222,62лв., определени по изп.д. № 4/2024г. по описа на ЧСИ с район на действие ОС Разград. В жалбата излага твърдение, че е сключил споразумение с присъединения кредитор НАП, с което публичното му задължение е разсрочено и което налага преразглеждане на размера на определените разноски. Сезирал е ЧСИ с такова искане, но произнасяне не е последвало. Счита бездействието на съдебния изпълнител за мълчалив отказ, поради което го обжалва с искане за установяване на неправилността на определения размер на разноските.

Постъпило е писмено становище от взискателя Ю.А.Ю. за неоснователност на въззивната жалба и недоказаност на съдържащите се в нея твърдения.

Частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. В писмените обяснения твърди, че в представените от длъжника доказателства не се установява сключване на споразумение, а волеизявление от Община Цар Калоян пред НАП за разсрочено плащане на дълга. Изискал е информация от присъединения взискател НАП, в отговор на което държавният орган е потвърдил, че кметът на общината е направил заявление за погасяване на задължението на месечни вноски. ЧСИ е счел, че няма основание за промяна на размера на таксите.

Въззивният съд приема следната фактическа обстановка: Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на Ю.А.Ю. против 1

Община Цар Калоян за сумата 1727,70лв. направени разноски в гр.д. № 30/2022г. по описа на РС Разград.

ЧСИ е изискал информация от НАП относно наличието на задължения на длъжника към държавата и в отговор е получил удостоверение изх. № 170372400264299/22.01.2024г. от НАП, че Община Цар Калоян има задължения в размер 127 271,65лв.

ЧСИ е връчил на длъжника Община Цар Калоян ПДИ на 26.01.2024г., в която го е уведомил за задължения в общ размер 136 661,97лв., от които 1727,70лв. главница, 440лв. разноски по изп.дело, 7222,62лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ и публични държавни вземания в размер 127 271,65лв., дължими към 5.02.2024г.

На 29.01.2024г. задължената община е подала заявление до ЧСИ, в което го е уведомила за сключен споразумителен протокол с НАП и становище, че вземането на държавата е неправилно присъединено към изп.дело, както и че разноските са изчислени неправилно. Длъжникът е изразил готовност да заплати задължението по изпълнителния лист и е направил искане за ново изчисление на дължимите такси и разноски в изпълнителния процес. По заявлението няма произнасяне от съдебния изпълнител.

От правна страна въззивният съд приема следното: По заявлението от 29.01.2024г. на общината-длъжник до ЧСИ за изменение на определения размер на таксите и разноските няма произнасяне от ЧСИ. Непроизнасянето в изпълнителното производство от ЧСИ не може да се тълкува като мълчалив отказ от извършване на действие, както предлага длъжникът във въззивната жалба. Съдебният изпълнител дължи винаги произнасяне по молби, с които е сезиран от страните в изпълнителния процес.

Въпреки това дължимостта на таксите и техният размер, определен в ПДИ до длъжника, следва да се разгледа от съда по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК. В ТР 3/10.07.2017 год. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС е направено тълкуване, че длъжникът може да обжалва директно разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, защото използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски” следва да се тълкува като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Въззивната жалба се явява допустима.

По същество съдът я приема за основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Разпоредбата на чл.79 ал.1 и 2 ЗЧСИ вменява императивното задължение на ЧСИ при събиране на таксите по изпълнението да изготви сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от него, единият от които да връчи на задълженото лице, както и задължението в сметката да посочи разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Издаването на сметката цели яснота, конкретика относно начина на формиране на задължението за такси и разноски и техния размер. Неиздаването й фактически лишава длъжника /а в случая и съда/ от възможността да прецени доколко са дължими посочените суми и правилно ли е изчислен размерът им. Посоченото от ЧСИ задължение в ПДИ за общ 2 размер на таксите по Тарифата към ЗЧСИ в размер от 7222,62лв. е неясно и не може да се установи как е формирано.

След отмяната и връщането на делото в изпълнителната му фаза, ЧСИ следва да определи отново размера на дължимите такси в съответствие с посочените по-горе изисквания на закона.

Предвид горните изводи относно невъзможност за преценка на формирането на размера на обжалваните такси, не следва да се разглеждат останалите възражения във въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя постановление за разноски по изп.д. № 4/2024г. на ЧСИ Г.С., съдържащо се в ПДИ до Община Цар Калоян, в частта на таксите за изпълнението в размер 7222,62лв., определени по Тарифата към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3