Определение № 2221 от 27.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2221 гр. София, 27.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500157 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба на адв. В. В. О., в качеството му на пълномощник на К. Д. Х. - въззивник в производството, с която е поискано както допълване, така и изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските.

Твърди се на първо място в молбата, че с оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение в полза на въззивницата, следва да бъде преразгледан и въпросът за разпределението на отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение, дължими и от двете страни за производството пред първата инстанция при съобразяване изхода на делото пред въззивния съд. По този въпрос липсвало произнасяне в постановенния второинстанционен съдебен акт, поради което и се иска допълването му, чрез отмяна на първоинстанционното решение /определението по реда на чл.248 ГПК/ в частта, с която въззивницата К. Х. е осъдена да заплати на ответната страна ЗД „Бул Инс“ АД сумата над 1 262,50 лв. до присъдените 1 893.75лв., разноски по делото пред СГС, както и за присъждане с допълнителен диспозитив в полза на осъществяващия безплатна правна помощ адв.О. разноски в размер на 960 лв., представляващи допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред СГС с оглед на уважения размер на заявения за обжалване материален интерес.

Отделно от изложеното са наведени оплаквания за несъответствие на присъдения в производството пред въззивната инстанция размер на разноските за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с минимално установения по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 01./09.07.2004г., съответстващ на 1 допълнително уважената от въззивния съд искова претенция за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

Претендира се осъждане на ответната страна да заплати в полза на молителя допълнително разноски в размер на 1 060 лв., представляващ разликата между уважения и претендирания размер от 1 560 лв. с включен ДДС за производството пред въззивната инстанция.

В отговора молбата насрещната страна е оспорила изцяло основателността й.

Софийски апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в настоящото производство и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата, инициирала настоящето производство, е процесуално допустима, като подадена от надлежно процесуално легитимирана страна - въззивника в производството, чрез изрично и нарочно упълномощения й процесуалния представител - адв. О., в рамките на законоустановения преклузивен срок за обжалване на постановеното по делото въззивно съдебно решение, при наличен списък по чл.80 ГПК за претендираните разноски пред въззивния съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

По отношение искането за допълване на постановеното решение:

В приетото в т. 8 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС разрешение на казуси като процесния е проведено ясно разграничение на двете хипотези, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК - 1/ тази на допълване при липса на произнасяне в съдебния акт и 2/ на изменение на решението, която намира приложение след като съдът вече е определил дължимите разноски, и е налице отправено от страната искане те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им.

Това разграничение е проведено с оглед въпроса при коя от двете хипотези настъпват правните последици на предвиденото в чл.80 от ГПК правило, като е прието че същото се прилага само в хипотезата на подадена молба за изменение на постановеното съдебно решение, която именно хипотеза е налице в конкретния случай, но не и за неговото допълване.

В случая става ясно от съдържанието на постановеното решение, че с него настоящият състав се е произнесъл единствено по отношение разноските, сторени във въззивното производство, но не и в това пред първоинстанционния съд, с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция.

Ето защо и молбата за допълване на решението с произнасяне и по този въпрос е основателна се явява основателна /арг. от чл.81 ГПК/, като съобразно изходът от спора във въззивната инстанция присъдените разноски в полза на ответника-въззиваем за производството пред първоинстанционния съд се редуцират до размер на 1 262,50 лв., вместо присъдените от първоинстанционния съд 1 893,75 лв. /с въззивното решение в полза 2 на ищцата са присъдени още 10 000 лв./.

Вкл. при съобразяване доводите на молителката по отношение на необходимостта от преразглеждане на въпроса за дължимите на същата разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС решаващият състав не намира основание за уважаване на искането за допълване на решението в частта му относно присъждане допълнително в полза на адв.О. и на сумата от 960 лв., съобразно използваната методика в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. /в редакцията й от ДВ бр. 88/2022 г./, предвид следното:

В хода на първоинстанционното производство са проведени три о.с.з., а в хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и са изслушани две самостоятелни съдебни експертизи /автотехническата е дала и допълнително заключение/.

При съобразяване на този ход на производството въззивната инстанция намира, че размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищцата е определен от първостепенния съд при стриктно спазване на изискванията, предвидени в чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА и при отчитане на фактическата и правна сложност на спора, броя и вида на извършените процесуални действия от пълномощника.

Намира също, че при определянето на дължимия се за предоставената безплатна адвокатска помощ възнаграждение на пълномощника на ищцата-въззивник съдът не следва да се съобразява единствено и само с цената на иска /материалния интерес/, какъвто подход е възприет в т.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. Това становище се застъпва и в задължителното за съдилищата решение на СЕС, постановено по дело С-438/22 г.

Счита, че определящо при остойностяването на предоставената адвокатска помощ и съдействие не е материалния интерес /размера на иска/, а предоставената правна помощ и съдействие от адвоката, както и действителната фактическа и правна сложност на спора, неговата продължителност и извършените в неговия ход процесуални действия и т.н..

Ето защо и няма как да се сподели доводът на молителя, че по-високия размер на дължимото се адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител пред първата инстанция следва да бъде определен в тежест на насрещната страна само и единствено поради това, че коментираната наредба е определила размера на минималните адвокатски възнаграждения по дела с идентичен материален интерес, вземайки за единствен критерий само последния.

По тези съображения искането за допълване на въззивното решение с присъждане в полза на процесуалния представител на ищцата и сумата в размер на 960 лв., представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред СГС, следва да се остави без уважение.

По молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, представляващи дължимо се адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивницата ищца за производството пред въззивната инстанция.

Съобразно правилото на чл.38, ал.2 ЗАдв възнаграждение на адвокат О. се дължи на 3 основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и се определя служебно от съда и при извършване на това свое задължение по арг. от задължителния характер на споменатото Решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 г. на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. така, както се поддържа с молбата, инициирала настоящето производство.

Определянето на дължимия се размер се съобразява единствено с реално извършената работа от адвоката по конкретното дело.

В случая в производството пред въззивната инстанция освен изготвянето на въззивната жалба адв.О. се е явил в проведените две о.с.з., в които са събрани доказателства по служебен почин на съда - допуснатата експертиза от въззивния съд е по реда на т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС за изясняване на делото от фактическа страна. Процесуалният представител на въззивницата не е изложил по съществото на спора каквито и да е доводи във връзка с новосъбраните доказателства /т.е. не е извършил анализ на тези доказателства изобщо/, като пледоарията му по съществото на спора се изчерпва с две изречения, нито е представил допълнителни писмени бележки, каквито е поискал да представи по делото и съдът му е предоставил възможност да извърши това съдопроизводствено действие в определен срок. До изтичането му, а и след това - до постановяване на решението, такива не са представени.

Възнаграждението на процесуалния представител на въззивницата за положения труд и съдействие във въззивното производство е съобразено с всяко едно от гореизложените обстоятелства, а освен това и с фактическата и правна сложност на спора, с неговата продължителност пред въззивния съд, с обстоятелството, че не са поддържани никакви нови доводи, още по-малко с новосъбраните доказателства, че се касае за защита по един главен иск за обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и с резултата от въззивното обжалване частичната отмяна на първоинстанционното решение, чийто размер обаче, както вече нееднократно се посочи, няма отношение към сложността на делото.

Ето защо и възнаграждението е определено под долната граница, определена с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г., която не е задължителна за съда, а искането за негово изменение се явява неоснователно.

Изложеното предпоставя частична основателност на молбата за допълване на решението в частта му относно разноските и неоснователност в частта за неговото изменение.

Така мотивиран и на осн.чл.248 ГПК, Софийският апелативен съд, ТО, 16-и състав, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 728/29.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 157/2025 г. по описа на АС София в частта му относно разноските в следния смисъл:

ОТМЕНЯ Решение № 4290/15.07.2024 г., постановено по гр.д. № 13237/2022 г. по 4 описа на СГС в частта му, с която К. Д. Х. ЕГН:**********, с адрес гр. ***, бул.“***“ № *** е осъдена да заплати на ЗД“Бул инс“АД, ЕИК 831830482 разноски по делото за производството пред Софийски градски съд над сумата от 1 262,50 лв. до присъдените 1 893.75 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 18343/07.07.2025 г. на адв. В. В. О. от САК за допълване на Решение № 728/29.05.2025 г. в частта му относно присъдените разноски за дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв за пред Софийски градски съд, както и за изменение на същото решение в частта му относно разноските пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5