Определение № 2412 от 18.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2412 гр. София, 17.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И. Касационно търговско дело № 20238002901937 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София чрез юрисконсулт С. К. обжалва решение № 106 от 25.07.2023 г. по в.гр.д. № 170/2023 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 1277 от 09.12.2022 г. по гр.д. № 188/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 190 от 10.02.2023 г., с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на В. В. И. сумата от 48 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от непозволено увреждане, вследствие на което е настъпила смъртта на неговия брат Н. В. И. при пътно-транспортно произшествие на 03.07.2017 г. между влекач „Волво“, модел „ФХ 440“ с прикачено към него полуремарке с рег. № А 2700 МК и лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ВТ 2164 КК, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от 13.09.2021 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 о т ГПК се позовава на правното основание по чл. 282, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Налице ли е обратно (ретроактивно) действие по отношение па Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС досежно застрахователни събития настъпили преди датата на влизането му в сила?

Сочи допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК като твърди противоречие на постановеното въззивно решение с поставения първи въпрос с: тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; ; решение № 222 от 30.01.2015 г. по т.д. № 3466/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 14 от 03.05.2019 г. по т.д. № 937/2018 г. на ВКС, II т.о.; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, I т.о.; решение № 271 от 08.02.2017 г. по гр.д.

№ 1368/2016 г. на ВКС, I V гр.о.; решение № 12 от 26.03.2019 г. по т.д. № 606/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 160 от 26.07.2017 г. по гр.д. № 60244/2016 г. на ВКС, IV гр.о.

2.Дали съвместното живеене в едно домакинство и съвместната работа, са достатъчно основание да се приеме наличие на изключителност във взаимоотношенията между двамата братя и създадена особено близка връзка, съгласно критериите въведени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС? ТВърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като сочи ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

3.Приложима ли е разпоредбата на § 96 от ПЗР на КЗ за искове, предявени пред съда след датата на влизане в сила на тази разпоредба и следва ли при евентуално уважаване на иска от съда, да се съобрази лимитът от 5000 лв.?

4.Въз основа на какви критерии следва да се определи размерът на обезщетението за лицата от разширения кръг, съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и 2 има ли различия в тези критерии в сравнение с лицата от първи кръг възходящи, низходящи, съпрузи? При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г.?

Твърди наличие на основание съгласно т. 1, ч.. 280, ал. от ГПК, поради противоречие с трайната практика на ВКС, израз, на която са решение № 16 от 17.05.2017 г. по гр.д. № 2686/2016 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 78 от 07.05.2013 г. по т.д. № 490/2012 г. на ВКС, II т.о.; ППВС № 4/1968 г.; решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008/ г. на ВКС, II т.о.; решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 207 от 03.09.2013 г. по т.д. № 207/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 27 от 15.04.2015 г. по т.д. № 457/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г. на ВКС, II т.о.; тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

5.При определяне на начална дата на законна лихва върху определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, намира ли приложение разпоредбата на чл. 497 от КЗ?

Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответната страна В. В.

И..

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, въззивният съд е приел, че ищецът В. В. И. безспорно е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от непозволено увреждане, вследствие на което е настъпила смъртта на неговия брат Н. В. И. при ПТП, реализирано на 03.07.2017 г. Към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София безспорно е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за моторно превозно средство влекач „Волво“, модел „ФХ 440“ с 3 рег. № А 2700 МК“, с прикачено към него полуремарке „Стас СА 336 К“ с рег.

№ А 1233 ЕК, управляван от П. К. К.

Въззивният състав е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, в обжалваните части – допустимо, а по същество същото е и правилно, поради което на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите му.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на застрахователя за неприложимост на тълкувателно решение № 121.06.2018 г. по тълк.д.

1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, което е постановено след датата на процесния деликт, осъществен на 03.07.2017 г. Посочил е, че в мотивите на тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че задължителните тълкувателни актове не съставляват правила за поведение, а само изясняват действителното съдържание на правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти. Съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането . Така се обосновава ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване. Въззивният съд е посочил, че по-нататък с тълкувателно решение № 3/2020 г. е разяснено, че когато (без нормата, предмет на тълкуване, да е отменена или съществено изменена) задължителното тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване, новото, различно тълкуване няма ретроактивно действие. Това е обусловило извод, че когато старото задължително тълкуване бъде обявено за загубило сила поради отмяна или съществено изменение на тълкуваните норми, или поради приемане на нови правни норми, регулиращи същите правни отношения, новото тълкуване ще има ретроактивно действие от момента на отмяната, респ. изменението на старите норми или приемането на нови. Въззивният съд е приел, че в процесния случай новото тълкуване на кръга от лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, дадено с тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е дадено по повод произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското и най-вече - Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението 4 за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Поради това, въззивният съд е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима и при разглежданото основание на иска, чл. 432, ал. 1 от КЗ, така както е тълкувана с тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС има ретроактивно действие и следва да намери приложение в процесния случай.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на застрахователя, че по делото не се установили особено близки връзки на ищеца В. И. с починалия му брат, а оттук - предпоставките за обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд се е позовал на тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Прилагайки тълкуването, посочено от ВКС, въззивният съд в разглеждания спор е приел, че по делото е доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат, която излиза извън обичайната. Приел е, че събраните гласни доказателства по един ясен, недвусмислен и категоричен начин установяват наличието на особени житейски обстоятелства, които са довели до изграждането на такава връзка.

Установил е, че ищецът В. и починалият Никола са еднокръвни братя, родени от различни майки, но са израснали заедно, в домакинството на техния баща и втората му съпруга. По-големият брат Н. е закрилял и подкрепял В. в детството му, а родителите често поверявали В. на неговите грижи. Двамата били неразделни, живеели в една стая, имали общи интереси. Когато В. бил на 16-17 години, а Н. на 22-23 години семейният бизнес наложил баща им и майката на В. да прекарват много време в Република Сърбия, като по време на отсъствието им грижите за непълнолетния В. били възложени на Н. Двамата оставали сами в продължение на седмици. След завършване на средно образование и двамата започнали работа в семейната фирма, като отново В. бил под надзора и грижите на по-големия си брат. Двамата работели ежедневно заедно, пътували заедно, срещали се с клиенти. Прекарвали свободното си време заедно, имали общи приятели и интереси.

Така, въззивният съд е приел, че не може да се сподели тезата на застрахователя, че ищецът не е претърпял вреди от смъртта на брат си. По 5 делото е установено чрез гласните доказателства и от заключението на извършената и приета без възражения от страните комплексна съдебнопсихиатрично-психологична експертиза, че смъртта на брат му е била болезнено, опустошително, разтърсващо събитие в живота на В..

Предизвикала е остра стресова реакция, силна мъка, чувство за безвъзвратна загуба. Тези преживявания, чувства и емоции са приети за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че обстоятелството, сочено от застрахователя, че ищецът не посещавал след смъртта на брат си психолог, е без правно значение.

Въззивният съд е приел и за неоснователни възраженията относно размера на обезщетението и на двете страни. Посочил е, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Посочил е, че понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция, за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да определи точния паричен еквивалент на понесените от ищеца душевни болки и страдания от загубата на близък човек, съдът е съобразил данните по делото за отношенията в семейството, връзките между загиналия и ищеца, начина, по който е понесена загубата, възрастта на страните, психическата и емоционална травма от шокиращото събитие, необратимостта на загубата.