Определение № 405 от 29.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. Велико Търново, 29.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600329 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.65 ал.7-9 от НПК.

С определение №529/19.10.2026г., постановено по ЧНД№925/2026г. по описа на ОС-Русе на основание чл.65 ал.3 от НПК съдът е постановил: Оставя без уважение искането на адв.Д. М. от АК-София, защитник на В. М. И. обвиняем по досъдебно производство пр. пр. №1776/2026г. на Окръжна прокуратура - Русе, за изменение на мярката за неотклонение на И. от "задържане под стража" в по-лека. Потвърждава взетата по отношение на обв.

В. М. И. мярка за неотклонение "задържане под стража" по Досъдебно производство пр. пр.№1776/2026г., по описа на Окръжна прокуратура - Русе Недоволен от постановеното определение е останал В. М. И., като го обжалва, чрез защитника адв. Д. М. - САК с твърдения за това, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и следва да се отмени и се постанови по-лека мярка за неотклонение, различна от задържане под стража.

Представителят на ВТАП изразява становище, че частната жалба е неоснователна, налице е обосновано предположение по смисъла на закона, така както е приел и ОС-Русе и не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение.

Защитникът адв. Д. М. на обвиняемия В. М. И. изразява становище, че атакуваният съдебен акт е неправилен, оспорва се наличието на обосновано предположение по смисъла на закона, като се излагат и доводи, свързани със семейно и здравословно състояние. Иска вземане на по-лека мярка за 1 неотклонение.

Обвиняемият В. М. И. изразява лично становище, че поддържа становището на защитника, поддържа жалбата си и иска да бъде променена мярката му за неотклонение.

Настоящият въззивен състав разгледа подадената частна жалба, с изложените съображения, взе предвид становището на страните и с оглед данните по приложеното досъдебно производство, намери за установено следното:

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.65 ал.7 от НПК и от надлежна страна.

По основателността на частната жалба.

За да постанови крайния резултат ОС-Русе правилно е приел, че обвиняемият В. И. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.242 ал. 4, вр. ал.2, вр. чл.20 ал.4 от НК, по чл.354а ал.2, вр. ал.1 във вр. чл.20 ал.4 от НК и по чл.321, ал.6 НК. Тези престъпления са тежки умишлени по смисъла на закона и за тях се предвижда наказание “лишаване от свобода”.

Правилно на следващо място е посочено от ОС-Русе, че с Определение №280/06.06.2026г. по ЧНД №491/2026г. по описа на Окръжен съд - Русе, по отношение на обвиняемия В. И. била взета мярка за неотклонение "домашен арест". Определението е изменено с Определение №218/12.06.2026г. по ВЧНД №172/2026г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, като по отношение на обв.В. И. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Правилно на следващо място ОС-Русе посочва, че от събраните в досъдебното производство доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият В. И. е съпричастен към престъпленията, в които е обвинен. В тази насока са обсъдените от предходният съдебен състав доказателства, както и тези, събрани на по-късен етап, след постановяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“, които подкрепят извода, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е осъществил състава на престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност. Правилно още ОС –Русе в тази насока се позовава на обясненията на обвиняемите П. М. и П. Й., показанията на разпитаните по делото свидетели, протоколите за претърсвания и изземвания, протоколи за доброволно предаване, технически и физикохимични и експертизи, писмените доказателства - справки от мобилни оператори, справки за движение на превозни средства, справки от търговски регистър, фирмени и счетоводни документи, справки за съдимост и информация за криминалистическа регистрация.

Правилно в горната насока ОС-Русе посочва, че на 02.06.2026г., обв.В.

И. бил задържан с още две лица, докато престоявал в л.а.Киа Карнивал, в 2 близост до ГКПП „Дунав мост“-Русе, в момента, в който на същото ГКПП бил задържан на вход товарен автомобил, превозващ около 500кг. марихуана, укрита в специално изграден тайник в полуремаркето. В лекия автомобил били установени електронно проследяващо устройство, свързано с GPSтракер на товарния автомобил, заглушаващи устройства, както и устройства за преустановяване движението на превозни средства - метална шина с шипове.

Посочва се още, че съпричастността на обв.И. се установява от изграждането на тайника в процесното полуремарке, с предшестващи курсове със същото, с придобиването на процесния GPS-тракер както и с финансирането на разходите за гориво последния курс от Испания за България.

Правилно на следващо място ОС-Русе посочва, че доказателствата са напълно достатъчна за обосноваване на подозрение за съпричастност на обв.В.

И. към престъпленията, за които е обвинен, т.е. основната предпоставка, от кумулативно предвидените по чл.63, ал.1 от НПК за налагане мярка за неотклонение „задържане под стража“ е налице.

На следващо място правилно ОС-Русе обсъжда изключително висока степен на обществена опасност, предвид изключителното голямото количество открит наркотик и другите, посочени обстоятелства.

Правилно на следващо място ОС-Русе не споделя становището на защитника, че към настоящият момент не са налице доказателства, от които да бъде изведена реалната опасност от извършване на престъпление или укриване от страна на обв.И.. В тази насока ОС-Русе правилно е обсъдил трудовата ангажираност, постоянен адрес, на който пребивава трайно обвиняемия, полагането на грижа за членовете на семейството си. Правилно е посочено, че в противовес на тези факти е обстоятелството, че обв.И. е осъждан, при това не само в Р.България, но и в Кралство Испания, като настоящите деяния се явяват извършени в условията на изпитателния срок определен му по последното осъждане за престъпление. Правилно на следващо място са обсъдени данните за задграничните пътувания на обвиняемия, сочещи че очевидно разполага със знания, възможности и контакти за осъществяване на евентуално незаконно напускане територията на Р.България.

Правилно на следващо място ОС-Русе е направил връзка между горното и висока обществена опасност на деянията и тежестта на предвидената в закона санкция за престъпленията, което очертава и обвиняемия като личност с висока степен на обществена опасност. Правилно също е посочено, че по досъдебното производство предстои извършването на допълнителни действия по разследване, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото и при мярка различна от „задържане под стража“ потенциалната опасност обвиняемия да повлияе върху хода на разследването, като по този начин затрудни разкриването на обективната истина, е съвсем реална. Обосновано на следващо място ОС-Русе посочва, че всяка друга мярка, различна от „задържане под стража“ не би ограничила в достатъчна степен възможността 3 обвиняемия да продължи да извършва престъпления.

Освен горното следва да се сподели и изводът на ОС-Русе, че не са налице и обстоятелства, определящи мярката за неотклонение „Задържане под стража“ като неподходяща спрямо обвиняемия, доколкото от заключението на СМЕ, изследвала неговото здравословно състояние се установява, че отсъстват пречки от медицинско естество за престоя му в арестните помещения. На следващо място правилно след като е обсъдил данните, че възрастните баба и дядо на обвиняемия са с влошено здравословно ОС-Русе е направил извод, че тези обстоятелства не могат да бъдат отчетени като решаващо обстоятелство, влияещо върху преценката за вида на мярката за неотклонение.

На следващо място обосновано ОС-Русе посочва, че срокът на задържане, освен съобразен с чл.63, ал.4 от НПК, е и разумен. Задържането към настоящия момент е с продължителност около четири месеца и половина, което не може да се приеме за прекомерно. Правилно е посочено, че при съпоставяне на обществения интерес на фона на ограничаване на личните права на обвиняемия, съблюдавайки естеството на конкретното наказателно производство и личността на обвиняемия, се налага извод, че задържането е в разумни времеви граници, особено като се отчита фактическата и правна сложност при разследване на престъпления от процесния вид.

Правилно на следващо място е констатирано, че от първоначалното вземане на мярката за неотклонение на обв.И., до момента е проявена процесуална активност на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото, с необходимата ритмичност и ефективност при събирането на доказателства.

При горните съображения на ОС-Русе следва да се сподели и крайният извод, че поради липса на промяна в обстоятелствата, при които е взета първоначалната мярка за неотклонение спрямо обв.И. искането на защитника му по чл.65 от НПК следва да се остави без уважение като неоснователно.

При горните съображения на състава на ОС-Русе оплакванията в частната жалба пред настоящия съд се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до това, че постановеното определение е незаконосъобразно с оглед на изложеното в него неправилно интерпретиране на законовите норми, касаещи определяне на мярка за неотклонение в наказателния процес. При преценка на всички налични данни по делото към настоящия момент не може да се направи обоснован извод, че са налице кумулативно всички предпоставки за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по смисъла на чл. 63 от НПК.

Преценката единствено на тежестта на престъплението не може да обоснове правилно заключение относно съществуването на реалната опасност деецът да се укрие или да извърши ново престъпление. Съгласно трайната практика на съдилищата тежестта на престъплението може да обоснове единствено първоначално и кратковременно задържане, но не и значителното му 4 продължаване във времето. Нормите на процесуалния закон изискват да се извършва конкретна преценка за наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обоснован извод за съществуването на реална опасност деецът да се укрие и да извърши ново престъпление.

Второто оплакване се свежда до това, че към настоящия момент целите на процесуалния закон могат да бъдат изпълнени и чрез вземане на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо В. М. И.. Мярката за неотклонение не следва да има репресивен характер и тя не е санкция за определено неправомерно поведение. Към настоящия момент обвиняемият е показвал изрядно процесуално поведение, не е препятствал хода на наказателното производство, има наличен известен по делото адрес на местоживеене, на който може свободно да бъде открит и призован. Обвиняемият има добри характеристични данни и е с изградени трайни връзки със своето семейство.

При преценката на всички тези обстоятелства към момента няма достатъчно основания да се направи обоснован извод, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление или да се укрие. При конкретна и индивидуална преценка на личността на В. М. И. се налага изводът, че той не би извършил престъпление при мярка за неотклонение различна от „задържане под стража ", нито би препятствал хода на производството по какъвто и да е начин.

Отговор на горните оплаквания беше даден с анализа на мотивите на ОС-Русе изложен по-горе, поради което не следва да се повтарят. Следва само да се добави, ч е производството по чл.64, 65 от НПК изисква преценка за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление и това е минимално необходимото за вземане на мярка за неотклонение. От друга страна то е и максимално допустимото, горна граница като преценка от гледна точка на съда относно участието на лицето в деянието. Тази граница не може да се премине и е неприемливо доказателствения материал да се оценява над границата на обоснованото предположение, тъй като ще се навлезе в сферата на приложение на чл.303 ал.2 от НПК, което е недопустимо в производство по чл.64 и 65 от НПК. Неслучайно законодателят е посочил в чл.303 ал.1 от НПК, че предположенията са недопустими при постановяване на присъда, а съгласно чл.56 ал.1 от НПК са достатъчни ако са обосновани. В този аспект както първата, така и настоящата инстанция се произнасят само до границата на обоснованото предположение.