Решение № 42 от 06.02.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 876/2025
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 06.02.2026
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. К., 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100876 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.235 ГПК.
П. П. П., от гр. К., чрез адв. А. Д.- САК, е предявила искове срещу „Кинти.БГ“ ЕООД, ЕИК:****, с които е поискано да се признае за недействителен Договор за потребителски кредит № 281066, сключен между нея в качеството й на кредитополучател и ответника в качеството му на кредитодател на основание чл.26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит, във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК.
Предявила е при условията на евентуалност и иск по чл. л. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, с който е поискано да се прогласи за недействителен чл. 10 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 281066, сключен между нея в качеството й на кредитополучател и ответника в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
При условията на евентуалност е предявен и иск, с който е поискано да се прогласи за недействителен чл. 7 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 281066, сключен между страните по делото на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Ищцата излага твърдения, че на 16.12.2024 г. между нея и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 281066 в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по който и е била предоставена в заем сума в размер на 4200 лева.
Твърди се, че е бил фиксиран годишен лихвен процент от 41% и ГПР в размер на 49,65 % при срок на кредита от 24 месечни вноски. Сочи се, че съгласно чл.20 от договора е следвало да предостави лице, което да е поръчител, за да бъде обезпечен, сключения договор.
1
Впоследствие като неустойка за това, че не е предоставено обезпечение е начислена сума в размер на 4988,88 лева, като тя е прибаване към общата дължима сума. По този начин месечната вноска е била в общ размер на 449, 83 лева, като в нея се съдържат дължими суми за главница, лихва и неустойка.
Твърди се, че ищцата е направила плащания в общ размер на 4220 лева, за което представя и надлежни доказателства.
Сочи се, че ищцата е „потребител“, поради което в настоящия случай са приложими разпоредбите на ЗПК.
Ответникът , с подадения ОИМ, признава предявените претенции в цялост.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмена молба поддържа исковата молба и моли съдът да се произнесе с решение, като счита, че не са налице кумулативно дадените предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК и моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът, представлява. редовно призован, не се
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Страните на практика не спорят по предмета на спора. Ответникът прави признание на предявените срещу него искове по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК , в тази хипотеза е достатъчно съдът да се позове на признанието на иска в мотивната част на решението си.
Съдът намира, че признанията на исковете от ответника са направени от легитимна страна в процеса, при изричен мандат за това, поради което са породили действие. Налице е и искане от процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК .
Отделно с определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства от предмета на спора:
-това, че между страните по делото е бил сключени договор за потребителски кредит № 281066, неговите параметри, както и това, че ищцата е била заплатила във връзка със същият сумата от 4220 лева.
Твърденията на ищеца, че процесния договор е нищожен на заявените основание не се оспорват от ответника, което индикира и на цялостното му признание на исковете, поради и което съдът намира, че са налице 2 предпоставките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а исковете са основателни.
По изложеното исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло, като съдът намира, че при това положение не следва да се произнася по отношение на исковите претенции, които са предявени при условията на евентуалност.
Страните спорят по присъждането/възлагането на разноските и по приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК и отговорността за разноски.
Ответникът е сезирал съда с искане да приложи последиците на тази правна норма и да се оставят разноските в тежест на ищеца. В тази връзка излагат съображения, че не са дали повод за образуване на делото.
Съдът намира, че тези твърдения не почиват на законова рамка и са направени в противовес с практиката по подобен род дела. Така безпротиворечиво се приема в практиката, че по уважени искове на потребител срещу кредитор, сключил с него договор, признат за нищожен, кредиторът винаги е дал повод за образуване на делото и в тази връзка е неприложима нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК . Следователно съдът приема, че не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК . Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца заплатената от него държавна такса в производството в размер на 225, 99 евро.
Отделно адвокат А. Д. от САК, претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което моли да бъде присъдено от съда в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и в каквато връзка представя по делото договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са постигнали съгласие за представителство в горепосочената хипотеза, и което е достатъчно за съда да присъди разноски на горепосоченото основание.
Адвокат Д. претендира възнаграждение в общ размер на 1614, 37 евро с ДДС за всички предявени искове в настоящото производство, включително и тези при условията на евентуалност.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражения за прекомерност. Следва да се посочи, че определеното възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една страна с материалния интерес, който не е минимален в случая- общо 10795, 92 лева/5 521,73 евро, фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката 3 процесуални действия по защита на представляваната страна, в случая състоящи се в изготвяне на искова молба, извършване и на други процесуални действия, без явяване в единственото проведено о. с. з., и което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо двете страни в производството.
Съдът е запознат с практиката, че при определяне на дължимото възнаграждение, а именно решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, с които се приема, че съдът не е обвързван от размера на претендираното възнаграждение, като всеки случай подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа.
В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна материалния интерес по отношение на защитата на длъжника и фактическата и правна сложност на делото, намира, че горепосочените размери на възнагражденията следва да бъдат намалени до размера на сумата от 900 евро с ДДС за предявените искове/ по 300 евро за всеки иск/, като това е справедливо определено възнаграждение с оглед защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № 281066, сключен между „Кинти.БГ“ ЕООД, ЕИК:****, като кредитодател и П. П. П., ЕГН**********, като кредитополучател, поради противоречие със закона- чл.26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД , във вр. с чл.
22 от Закона за потребителския кредит, във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК .
ОСЪЖДА „Кинти.БГ“ ЕООД, ЕИК:****, ДА ЗАПЛАТИ на П. П.
П., ЕГН**********, сума в размер на 225,99 евро, деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
ОСЪЖДА „Кинти.БГ“ ЕООД, ЕИК:****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат 4
А. Д.- САК, с адрес на упражняване на дейността гр. София, сумата в размер на 900 евро с ДДС, присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5