Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 27.03.2019, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 468/2018
Вид
Решение № 75
Подписан
27.03.2019
Състав
ТЕОДОРА ЕНЧЕВА ДИМИТРОВА, ЛИДИЯ БОЖИДАРОВА ТОМОВА, НЕНКА КРЪСТЕВА ЦВЕТАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.8, ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.38 · Закон за собствеността
  • чл.50 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 75 гр. Шумен,

27.03.2019 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл. с. Н.

Цветанкова при секретаря С.

Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т.

Димитрова в.гр.д. № 468 по описа за

2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.И.Х. и В.М.Х., действащи чрез пълномощника адв. Д. Р. от ШАК, срещу решение № 924/23.10.2018 г. по гр.д. № 1120/2018 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателите намират решението за незаконосъобразно и несъответно на събраните по делото доказателства, по съображения, подробно изложени в жалбата им, поради което молят въззивният съд да го отмени изцяло и им присъди разноските за две съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият И.М.И., действащ чрез пълномощника адв. Д. И. от ШАК депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за осъждане на жалбоподателите да му заплатят извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: Производството по гр.д. № 1120/2018 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателите, в която ищецът е навел твърдения, че заедно със съпругата му са собственици на 84/420 ид.ч. от открит паркинг на кота 0, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с право на реално ползване на две паркоместа

№ 8 и № 9, с обща площ от 25.00 кв.м., с административен адрес: гр. Ш., ул. .....

В целия открит паркинг, с площ от 420.00 кв.м. са обособени общо 10 паркоместа, с право на реално ползване на всяко от тях. Всички паркоместа са разположени изцяло в източната част на обекта, като останалата част от паркинга е предназначена за осигуряване на достъп до входовете на останалите самостоятелни обекти, граничещи с открития паркинг, както и за достъп до обособените паркоместа. Ответниците притежават гараж, който граничи непосредствено със западната част на процесния паркинг. От дълго време ответниците ползват тази част от паркинга и по-конкретно мястото пред гаража им за парко място, като паркират семейните си автомобили, марка Ауди 80 и Застава ГТ 55, а понякога и автомобили на трети лица, техни близки, пред вратите на гаража им. С това си действие ответниците затрудняват преминаването и маневрирането при паркиране на личните му автомобили, както и достъпа до паркоместата му и до входа на жилищната сграда, в която живее. Ищецът отправил към ответниците устна покана да престанат да паркират автомобилите пред гаража си, но ответникът отказал да изпълни молбата му. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да ползва имота, на който е собственик, а именно: да не паркират личните си автомобили върху частта от площта от открит паркинг на кота 0, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, която част е собственост на съсобствениците на открития паркинг, служи за преминаване и достъп до входовете на жилищните сгради, до паркоместата и до гаражите, равнява се на 295 кв.м. от общо 420 кв.м. и е разположена пред гаража на ответниците.

Ответниците са оспорили иска като изцяло неоснователен, навеждайки възражения, че по никакъв начин не са препятствали достъпа на ищеца до ползваните от него паркоместа, както и, че същият не е носител на правото на собственост върху идеални части от процесния открит паркинг, тъй като ги е придобил от несобственик, а именно от дружество, на което неправомерно е учредено право на строеж върху общинско място.

Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.109 от ЗС, като с решението си е осъдил ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да ползва имота, на който е собственик, представляващ 84/420 ид.ч. от открит паркинг на кота

0, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с право на реално ползване на две паркоместа № 8 и № 9, с обща площ от 25.00 кв.м., с административен адрес: гр. Ш., ул. ...., а именно: да не паркират личните си автомобили, както и други превозни средства върху открит паркинг на кота 0, целия с площ от 420.00 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Ш., на ул. ...., и по-конкретно да не паркират върху мястото пред собствения им гараж, както и да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 450 лева. Решението се обжалва изцяло от ответниците по иска.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на правния спор, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: Съгласно н.а. № .... г. на нотариус рег. № .., въззивемият и Д.С.И., за която не се спори, че е негова съпруга, са закупили от „ Прис „ ООД, гр. Ш. 42/420 ид.ч. и още веднъж 42/420 ид.ч. от открит паркинг на кота 0, представляващ самостоятелен обект ***., попадащ в сграда № ***, с право на реално ползване на паркоместа № 8 и № 9, всяко с площ от 12.50 кв.м.. Не се спори, че жалбоподателите са собственици на гараж, за който, от заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното производство СТЕ, се установява, че е отразен вдясно от вх. Б на приложените на л.11 и л.12 от първоинстанционното дело ситуационни схеми, срещу ползваните от въззиваемия паркоместа. Не се спори и относно факта, че въззиваемият и жалбоподателите са собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда в режим на ЕС, изградена в поземления имот.

В първоинстанционното производство жалбоподателите са оспорили правото на собственост на въззиваемия върху визираните идеални части от процесния открит паркинг, поради липсата на изрично решение на Общински съвет за учредяване на право на строеж. От приложените документи се установява, че с договори за учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост от 02.11.2005 г., вписани в СВ – Ш. на същата дата, Община – Ш. е учредила на праводателя на въззиваемия

„ Прис „ ООД право на строеж за изграждане на три секции от жилищна сграда в УПИ І, кв.294 по плана на гр. Ш., идентичен с ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на града. Със Заповед № РД 25 899/26.06.2006 г. на кмета на общината на дружеството е учредено право на строеж с РЗП 2 488.49 кв.м., в това число 447.02 кв.м. за подземни гаражи към жилищни сгради, които следва да се изградят в ПИ с идентификатор № *** по КК и КР гр. Ш., във връзка с което на 28.06.2006 г. е сключен анекс към договорите за учредяване право на строеж от 02.11.2005 г.. На 13.05.2008 г. е издадено разрешение за ползване на изградените в имота жилищни сгради и обособените паркоместа.

Учредяването правото на строеж, предмет на анекса от 28.06.2006 г. е в съответствие с действащата към този момент Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 374 от 15.04.2005 г., изм. и доп. с решение № 868 от 21.12.2006 г., отм. с решение № 224 от 08.10.2008 г. на Общински съвет – Ш., вр. чл.8, ал.2 от ЗОбС, в редакцията й от ДВ, бр.69/1999 г.. Съгласно чл.37 и чл.38 от цитираната Наредба, когато с одобрения архитектурен проект, спечелилият търга или конкурса участник докаже по-голяма разгъната застроена площ от определената по ал.1, за разликата в квадратурата, кметът издава заповед и сключва анекс към договора за учредяване на допълнително право на строеж. В този случай, цената се определя или пропорционално на достигнатата тръжна цена или с експертна оценка. В индивидуални урегулирани поземлени имоти – общинска собственост, когато предвижданията на действащия подробен устройствен план допускат определяне на допълващо застрояване с предназначение за гаражи и други второстепенни постройки, правото на строеж за тях се учредява от кмета, без търг или конкурс на собствениците на сградите на основното застрояване. Ето защо, съдът приема, че въззиваемият е придобил съответните идеални части от открития паркинг и отредените му за ползване паркоместа от собственик и въз основа на годно основание.

Видно от отразеното на ситуационната схема, приложена на л.12 от първоинстанционното дело, откритият паркинг е ситуиран между блоковите секции, изградени в поземления имот и съдържа общо 10 паркоместа, разположени в права линия в южната част на имота.

Входът за паркинга е от североизточната страна, като е отделен с автоматична бариера. Паркоместата са разпределени за реално ползване между собствениците на индивидуални обекти в изградената в имота жилищна сграда от три секции, по силата на сключените с инвеститора договори за покупко-продажба. Паркоместата, предоставени за ползване на въззиваемия са разположени в дъното, погледнато от входа на паркинга, в югозападната му част. От заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното производство СТЕ и отговорите на експерта на въпроси, зададени от страните, отразени в протокол от 28.02.2019 г., се изяснява, че дълбочината на всяко от паркоместата на въззиваемия е 6 метра. Разстоянието между тях и гаража на жалбоподателите е 8.65 метра. Необходимото разстояние за паркиране на паркоместата на въззиваемия, заедно с широчината за маневриране е 11 метра, като на място е измерено разстояние от 14.65 метра. При това положение, в хипотезата, при която всички паркоместа са заети, жалбоподателите биха могли да паркират пред гаража си успоредно или перпендикулярно, но в мислена ивица с ширина не по-голяма от 3.65 м., т.е. малък автомобил, без това да препятства достъпа до паркоместата.

При перпендикулярно паркиране на по-голям автомобил пред гаража на жалбоподателите достъпът до паркоместата би бил затруднен. От съвкупната преценка на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Н. и Петров, се изяснява, че жалбоподателите регулярно са паркирали леките си автомобили пред собствения им гараж. Първият свидетел твърди, че паркирането е засягало пътеката за пешеходци пред вход Б, както и зоната за маневриране на открития паркинг, в часовете между 16.00 и 8.00 часа на следващия ден, както и в събота и неделя, като дори е имало случай, при който една от живущите е ударила с автомобила си автомобила на жалбоподателите при излизане на заден ход от паркинга. Вторият свидетел твърди, че жалбоподателят е паркирал пред гаража си като оставял разстояние между вратата му и автомобила от около 1.50 метра, за да могат да преминават пешеходци, както и, че, според него , паркирането не създавало пречка за достъп до паркоместата. Първият свидетел сочи, че паркираните от жалбоподателите автомобили са били „ Ауди „ и „ Застава „. От показанията на свидетелите не става ясно какъв е бил начинът на паркиране на автомобилите на жалбоподателите – успоредно или перпендикулярно. Въззиваемият заявява, че, в някои от случаите, в зависимост от това как е паркиран автомобила от жалбоподателите пред гаража им, може да достигне до ползваните от него паркоместа с повече маневри, но в други случаи, особено при зимни условия, това е невъзможно.

Свидетелят Н. потвърждава, че, когато има сняг, паркираните пред гаража на жалбоподателите автомобили препятстват движението на живущите в блока и на техните автомобили.

С оглед на така установените факти, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно чл.109 от ЗС, собственикът на имот може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът по чл.109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика за защита на притежаваните от него вещни права и техния обект от неоснователни действия, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота. Искът може да бъде насочен както към лицето, което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост, така и към субекта, който поддържа това състояние. За успешно провеждане на исковата си защита, ищецът по негаторния иск, следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, следните кумулативно изискуеми предпоставки: че е собственик на засегнатия имот и, че ответникът, без да упражнява фактическа власт върху него, е извършил или извършва действия или създава състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото. За уважаването му ищецът следва да докаже, освен правото си на собственост и основанията, които са предизвикали търсената съдебна защита, т. е., че това негово право е нарушено от ответника с посегателства, които, без да отнемат владението върху имота, ограничават и/или пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия. Фактическият състав на основанието изисква да се установят действия на ответника, пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем притежаваното право на собственост, които действия да са без правно основание. Според трайната съдебна практика, главната предпоставка за уважаване на иска е установяване на действие или бездействие, с които се пречи, смущава или ограничава свободното ползване на имота и упражняване на правото на собственост. Не всяко въздействие върху имот обаче може да обоснове основателност на негаторния иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и, посредством което се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем. Ако, въпреки извършването на определени действия /бездействия/, правомощията на собственика не се ограничават, респ. засягат по начин да се препятства възможността да се упражнява правото на собственост, то "негативното", от гледна точка на ищеца, действие на ответника не може да се счита като препятстващо упражняването правото на собственост. Собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от страна на увреждащия. Необходимо е да се установи причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Интересът от исковата защита по чл.109 от ЗС е налице винаги, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Претендираната защита следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. Съгласно т.9 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.