Определение № 2459 от 12.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2459 гр. София, 12.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002101249 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба и инкорпорирана в нея частна касационна жалба на А. Ф. Д., чрез адв. Л. И. – Т., против въззивно решение № 1448 от 05.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1233/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, в частите, с които е: 1/ потвърдено решение № 180 от 11.01.2025 г., постановено по гр. д. № 13282/2023 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от ищеца А. Ф. Д. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 108а, ал. 7, във вр. с ал. 1 НК, за което ищецът е оправдан с присъда от 07.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 3903/2022 г. на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва, за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 700 000 лева; 2/ потвърдено определение № 4231 от 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 13282/2023 г. по описа на Софийски градски съд по реда на чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена подадената от ищеца молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на 1 решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е явно занижено и несъотносимо с наличния по делото доказателствен материал. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск в пълен размер. Релевирано е и искане за отмяна на определение № 4231 от 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 13282/2023 г. по описа на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, и за увеличаване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред СГС до минималните размери според Наредба №1/2004г. Претендират се и разноски за настоящата инстанция.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно въведени от страните възражения и доводи, относими към предмета на спора, като изложи ясни и конкретни мотиви по всяко от тях и представлява ли липсата на такива мотиви съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на съдебния акт?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т.о., решение № 164 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на III г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о., решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на II г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I г.о. и решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на IV г.о.; 2/ „Кои са и как следва да се прилагат критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. ал. 4 ЗОДОВ и длъжен ли е съдът да изложи мотиви за значението на всички конкретно съществуващи обстоятелства и за тяхното отражение в причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди за точното прилагане на принципа на справедливостта при определяне размера на дължимото парично обезщетение?“ – твърди се противоречие с практиката на ВС и ВКС, изведена в ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, 2 решение № 137 от 09.08.2022 г. по гр. д. № 3428/2021 г. на III г.о., решение № 79 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г. на IV г.о., решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на III г.о., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на III г.о., решение № 65 от 04.05.2022 г. по гр. д. № 2601/2021 г. на III г.о., решение № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на III г.о., решение № 50004 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 2092/2021 г. на III г.о. и решение № 549 от 02.10.2025 г. по гр. д. № 710/2025 г. на III г.о.; 3/ „Следва ли при преценка на интензитета на неимуществените вреди от незаконно обвинение, съдът да съобразява съдимостта на ищеца към момента на извършване на деянието, за което е повдигнато незаконното обвинение, като последващи осъждания и реабилитирани или декриминализирани деяния могат ли да бъдат отчитани във вреда на пострадалия?“ – касаторът се позовава на приетото в решение № 164 от 11.12.2017 г. по н. д. № 734/2017 г., решение № 340 от 03.07.2013 г. по н. д. № 1098/2013 г. и решение № 45 от 27.07.2020 г. по н. д. № 96/2020 г., и трите по описа на III н.о. на ВКС; 4/ „Съответства ли на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. при незаконно лишаване от свобода с продължителност 5 години, 4 месеца и 13 дни (1960 дни), при положение, че това обезщетение е под минималния размер на обезщетението, което би се дължало дори за оставане без работа за същия период?“; 5/ „Допустимо ли е при прилагане на чл. 52 ЗЗД съдът да приравнява по последици лишаването от основното човешко право на лична свобода с обикновени неблагоприятни житейски последици, като присъжда обезщетение, което обезценява и обезсмисля репаративната функция на отговорността по ЗОДОВ?“; 6/ „Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, съдът да извърши икономически и социален тест за съразмерност, включително съпоставка с минималните обезщетения за лишаване от трудови и социални права, когато се касае за продължително незаконно лишаване от свобода?“; 7/ „Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът да отчете продължителността на задържането под стража като самостоятелен и утежняващ фактор, който води до акумулиране на моралните вреди във времето?“; 8/ „Допустимо ли е съдът да определя размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД формално и механично, без да извършва конкретна и 3 индивидуализирана преценка на интензитета на преживените неимуществени вреди, когато е налице продължително лишаване от свобода чрез мярка за неотклонение „задържане под стража“ – 5 години, 4 месеца и 13 дни, последвано от прилагането на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на страната“ за срок от 1 година, 7 месеца и 13 дни?“; 9/ „Следва ли принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД да се прилага при съпоставимост с вече присъждани обезщетения в сходни хипотези, разгледани в практиката на ВКС, с оглед гарантиране на еднакво прилагане на закона?“; 10/ „Допустимо ли е въззивният съд да обосновава решението си с фактически и правни съждения, които не са били въведени от ответника в отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК, като по този начин нарушава принципа на диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, решение № 169 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 4593/2017 г. на III г.о., решение № 40 от 13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на III г.о., решение № 50202 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 256/2022 г. на III г.о., решение № 197 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2026 г. на III г.о., решение № 293 от 17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г. на IV г.о., решение № 12 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г. на III г.о. и решение № 174 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г. на IV г.о.; 11/ „Длъжен ли е националният съд при прилагане на чл.

52 ЗЗД по дела по ЗОДОВ да съобрази стандартите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 5, § 5 ЕКПЧ, според които обезщетението за незаконно или неоправдано продължително задържане трябва да бъде реално, ефективно и несведено до символичен размер?“ – касаторът се позовава на практика на ЕСПЧ, обективирана в решения по дела Vasilevskiy and Bogdanov v. Russia, Stankov v. Bulgaria; 12/ „Длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.

2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 ЗЗД за незаконно задържане с продължителност над пет години, да обсъди и съобрази приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, установяваща психичните последици и интензитета на преживените страдания?“ – сочи се отклонение с практиката на ВКС, изведена в решение № 267 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 4587/2018 г. на IV г.о., решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на III г.о., решение № 395 от 18.01.2012 г. по гр. д. № 159/2011 г. на III г.о., решение № 293 от 17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г. на IV г.о. и решение № 12 от 4

30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г. на III г.о. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище в срока за отговор.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че ищецът А. Ф. Д., [дата на раждане] в [населено място] – Сирийска арабска република, през 2014 г. се установил на територията на Република Германия, където му бил предоставен хуманитарен статут на бежанец, съответно са му били издадени лична карта и паспорт, валидни до13.07.2018 г.; че ищецът с тези документи на 07.02.2016 г. с още двама сирийски граждани пристигнали в [населено място] с автобус от Гърция, като преди това направили опит да влязат от Гърция на територията на Република Турция, но били върнати, поради отсъствието на издадени визи; че същите се насочили към [населено място] и установили контакт с лице, което да ги снабди с визи за влизане на територията на Република Турция; че тъй като не разполагали с поисканите парични суми, решили сами да преминат границата без резрешение, като въпросното лице уведомило ДА „Национална сигурност“ и на 09.02.2016 г., около 04:00 часа, в района на 315 гранична пирамида били задържани от гранични полицаи при опит да преминат държавната граница без разрешение и на определените за това места; че по отношение на ищеца и на неговите спътници незабавно било повдигнато обвинение за извършен опит за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК, като с определение от 12.02.2016 г., постановено по но. х. д. № 125/2016 г. от Районен съд – Свиленград, е одобрено споразумение за решаване на делото и ищецът, както и другите двама спътници са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 279, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което на всеки един е наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок по реда на чл.

66 НК; че е образувано и второ досъдебно производство № 12/2016 по описа 5 на СО при Специализираната прокуратура, пр. пр. № 74/2016 г., за извършено престъпление по чл. 108 а, ал. 7, във вр. с ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК; че с прокурорско постановление от 12.02.2016 г. ищецът е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем и на основание чл. 64, ал. 2 НПК е задържан за срок от 72 часа, като с определение на Специализирания наказателен съд му е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 12.02.2016 г.; че на 18.07.2016 г. наблюдаващият прокурор внесъл в съда обвинителен акт, с който повдигнал обвинение на ищеца и на неговите спътници затова, че на 07.02.2016 г., като чужденци - граждани на Р.