Решение № 15 от 16.01.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 672/2025
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 16.01.2026
- В сила
- 16.01.2026
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Полина Пенкова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Габрово, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Полина Пенкова
Ива Димова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500672 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 77 от 28.08.2025 г. постановено по гр.д. № 57/2025 г. по описа на Дряновски районен съд е признато за установено по отношение на А. С. С., ЕГН **********, от **, че дължи на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор, заедно с Марек Слачик – член на Съвета на директорите с пълномощник З. Й. Ц. от САК, съдебен адрес гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „Александър Жендов" № 6, ет. 5 сумата 325,80 лв. (триста двадесет и пет лева и осемдесет стотинки) - главница, включваща: 48,87 лв. - три броя дължими и незаплатени лизингови вноски, всяка в размер от 16,29 лв. с вкл. ДДС, за периода от 25.04.2022 г. до 24.07.2022 г. и 276,93 лв. - предсрочно изискуеми седемнадесет лизингови вноски за периода от 25.08.2022 г. до 03.01.2024 г. по Договор за лизинг от 03.02.2022 г. за мобилно устройство XIAOMI 11Т 5G 128GB Black, сключен между А. С. С. и “Теленор България“ ЕАД, сега “Йеттел България“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 134/24.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 344/2024 г. по описа на Районен съд Дряново. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ иска за установяване съществуването на вземане за сумата 194,91 лв. (сто деветдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) главница, представляваща незаплатени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги, дължими за периода от 25.04.2022 г. до 24.09.2022 г. по Договор за мобилни услуги № 625168485/13.09.2021 г. за мобилен номер ** и Допълнително споразумение № 063996523/03.02.2022 г. към него, сключени между А. С. С. и “Теленор България“ ЕАД, сега 1
“Йеттел България“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането и за сумата 132,17 лв. (сто тридесет и два лева и седемнадесет стотинки) главница, представляваща незаплатени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги, дължими за периода от 25.04.2022 г. до 24.07.2022 г. по Договор за мобилни услуги № 626054872/02.04.2022 г. за мобилен номер **, сключен между А. С. С. и “Йеттел България“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането е отхвърлил иска, като неоснователен. осъдил е А. С. С., ЕГН **********, от да заплати на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата 253 (двеста петдесет и три) лв., представляваща направените в исковото производство по гр.д. № 57/ 2025 г. на Районен съд -Дряново разноски съразмерно с уважената част от иска, както и сумата 122,32 лв. (сто двадесет и два лева и тридесет и две стотинки) – разноски по заповедното производство по ч. гр.д. № 344/2024 г. по описа на Районен съд -Дряново разноски съразмерно с уважената част от иска. Оставено е без уважение направеното искане от особения представител на ответника за изменение разпореждане на съда от 11.04.2025 г., с което е определено възнаграждение на особения представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК поради липса на изменение на обстоятелствата.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адвокат З. Й. Ц. от Софийска адвокатска колегия, в частта, в която е отхвърлен предявения иск, с който се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че А.
С. С. дължи на дружеството сумата в общ размер на 194,91 лв.- представляващи незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги по Договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021 г., изм. с Доп. споразумение № 063996523 от 03.02.2022 г. към договор за мобилни услуги, както и 132,17 лв., представляващи незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги по Договор за мобилни услуги № 626054872 от 02.04.2022 г. Счита, така постановеното решение в обжалваната част за неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи, че с представените декларации- съгласие към всеки договор, потребителят е обвързан с Общите условия на оператора. Счита за неправилни доводите на съда, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че твърдените от оператора мобилни услуги са реално предостави на ответника. Сочи, че в приложените по делото фактури се съдържат достатъчно данни за потреблението на услуги в конкретните стойности. Ищецът е предоставил на ответника СИМ карти, с което е изпълнил задължението си да му осигури достъп до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги, което е породило насрещното задължение на ответника да заплаща дължимите за това месечни абонаментни такси по съответния тарифен план. Поради характера на уговорената насрещна престация като абонаментна такса за номера, ответникът дължи заплащането й, независимо дали е използвал предоставената от оператора мрежа и мобилни услуги през периода на договора.
Характерът на абонаментните такси е такъв, че предполага заплащането им срещу предоставен достъп до мрежата. Сочи, че ползването на мобилни услуги чрез индивидуален договор за заплащането им се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя,в конкретния случай А. С. С.. Операторът е издал фактура № 7335981079/25.05.2022 г., фактура № 7337269117 от 25.06.2022 г., фактура № 7338557720 от 25.07.2022 г., като падежът на всички фактури настъпва петнадесет дни след издаването им и тези дати са изрично указани на фактурите. Посочва, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ответникът е изпаднал за забава по отношение на оператора, което обуславя и претенцията на ищеца за заплащането им. Моли да се отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Н. Д.
2 от ГАК, в качеството й на особен представител на А. С. С.. Взема становище, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено при пълно и задълбочено изследване на фактическите обстоятелства по делото и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение. Излага подробни съображения.
В съдебно заседание не се явява процесуалния представител на ищеца, който е депозирал молба да се гледа делото в негово отсъствие и поддържат подадената от него въззивна жалба. Особения представител на ответника по въззивната жалба се явява и взема становище, че поддържа подадения отговор и моли да се потвърди решението.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
От приложеното по делото гр.д. № 57/2025 г. по описа на Габровски районен съд се установява, че „Йеттел България” ЕАД е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за признаване за установено по отношение на А. С. С., че последният дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 652,88 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Вземанията са за дължими суми за мобилни услуги и лизинг. Претендира разноски. Към исковата молба са представени договорите за мобилни услуги, представени със заявлението по чл. 410 от ГПК и фактурите, с които са начислени вземанията на ищеца.
Предявения установителен иск е във връзка с подадено пред Районен съд- Дряново заявление по чл. 410 ГПК от „Йеттел България” ЕАД против А. С. С., за което е образувано ч.гр.д. № 344/2024 г. Към заявлението са приложени Договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021 г., изм. с Доп. споразумение № 063996523 от 03.02.2022 г. към договор за мобилни услуги, Договор за мобилни услуги № 626054872 от 02.04.2022 г., заявление за активиране на /деактивиране на услуга, декларация- съгласие, Общи условия на “Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите н електронни съобщителни услуги.
По подаденото заявление е издадено разпореждане № 841 от 24.10.2024 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 542,53 лв.- неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021 г. за мобилен № **, изм. с Доп. споразумение № 063996523 от 03.02.2022 г. към договор за мобилни услуги и сумата от 154,99 лв. неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на по Договор за мобилни услуги № 626054872 от 02.04.2022 г.за мобилен № **. Издадена е заповед № 134 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 194,91 лв.- представляваща незаплатени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги, дължими за периода от 25.04.2022 г. до 24.09.2022 г. по Договор за мобилни услуги № 625168485/13.09.2021 г. за мобилен номер ** и Допълнително споразумение № 063996523/03.02.2022 г. към него, сключени между А. С. С. и “Теленор България“ ЕАД, сега “Йеттел България“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 132,17 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги, дължими за периода от 25.04.2022 г. до 24.07.2022 г. по Договор за мобилни услуги № 626054872/02.04.2022 г. за мобилен номер **, сключен между А. С. С. и “Йеттел България“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 325,80 лв., включваща: 48,87 лв. - три броя дължими и незаплатени лизингови вноски, всяка в размер от 16,29 лв. с вкл. ДДС, за периода от 25.04.2022 г. до 24.07.2022 г. и 276,93 3 лв. - предсрочно изискуеми седемнадесет лизингови вноски за периода от 25.08.2022 г. до 03.01.2024 г. по Договор за лизинг от 03.02.2022 г. за мобилно устройство XIAOMI 11Т 5G 128GB Black, сключен между А. С. С. и “Теленор България“ ЕАД, сега “Йеттел България“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 245,12 лв., разноски по делото за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е задължен заявителя да предяви установителен иск с разпореждане № 1029 от 31.12.2024 г. В срок е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
С определение рег. № 178 от 30.04.2025 г. съдът е назначил адвокат Н. Д. от ГАК за особен представител на ответника, който е оспорил исковите претенции по подробни съображения изложени в отговора на исковата молба. Прави възражение за непълнота на представените с исковата молба договори и фактури. Излага твърдения, че е налице разминаване между сумите, заявени в исковата молба и сумите, онагледени от представените фактури на ищцовото дружество. Сочи, че само сумата от 276,93 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.08.2022 г.- 03.01.2024 г. е посочена коректно във фактура № 7341292027/25.09.2022 г. Останалите суми не присъстват в приложените фактури.
С определение рег. № 265 от 12.06.2025 г., съдът е изготвил предварителния доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест. Във връзка с направените възражения от процесуалния представител на ответника е задължил ищеца, на основание чл. 183, ал.1 от ГПК да представи оригинал на представените с исковата молба документи.
С молба вх. № 2010 от 09.07.2025 г. ищецът е депозирал молба към която е приложил оригиналите на Договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021 г., Допълнително споразумение № 063996523 от 03.02.2022 г. към договор за мобилни услуги и Договор за мобилни услуги № 626054872 от 02.04.2022 г.