Решение № 6333 от 19.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6333 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100513888 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20154115 от 08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13570/2018 г. по описа на СРС, 31-ви състав, С. С. Я. – В. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 448,11 лева, главница за предоставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 285379, както и сумата от 43,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените иск за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 472,24 лева, искът за главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 44,49 лева, искът за мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 186,53 лева и искът за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 7,91 лева.

Със същото решение Е. Й. И. и Ю. Й. В., конституирани като наследници на починалата в хода на процеса Е. Д. В., са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 289,62 лева, главница за предоставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 285379, както 1 и сумата от 8,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените иск за главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., искът за мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 36,70 лева и искът за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 1,55 лева.

Със същото решение М. Б. Д., М. Б. В. и Ц. Б. В. са осъдени да заплатят всеки един поотделно на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми от по: сумата от 44,25 лева, главница за предоставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 285379, както и сумата от 1,33 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените искове за главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., исковете за мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 5,60 лева и искът за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 0,24 лева.

Със същото решение са осъдени М. Б. В., М. Б. Д., Е. Б. В., Ц. Б. В. и С. Б. В. в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса Б. Б. В. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 44,25 лева, главница за предоставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, аб. № 285379, както и сумата от 1,33 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени предявеният иск за главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., искът за мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 5,60 лева и искът за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 0,24 лева.

Със същото решение О. А. В. и Д. А. М. са осъдени да заплатят всеки един поотделно на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми от по: сумата от 114,39 лева, главница за предоставена топлинна енергия през периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 285379, както и сумата от 4,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над уважените размери до пълния предявен размер от 144,81 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 31.01.2015 г., исковете за главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., исковете за мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 18,34 лева и исковете за мораторна лихва върху 2 цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 0,77 лева.

Със същото решение Е. Б. В. и С. Б. В. са осъдени да заплатят всеки един поотделно на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми от по: сумата от 34,95 лева, главница за предоставена топлинна енергия през периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2017 г. в имот , находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 285379, както и сумата от 1,33 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над уважените размери до пълния предявен размер от 44,25 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 31.01.2015 г., исковете за главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., исковете за мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 5,60 лева и исковете за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на 0,24 лева.

Решението е постановено при участието н а трето лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове срещу ответниците Д. А. М. и О. А. В., е постъпила въззивна жалба от последните. В жалбата се твърди, че вече има влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 4488/2018 г. по описа на СРС, 118- ти състав, к а т о е налице съвпадение между предмета на двете дела и страните, поради което и атакуваното съдебно решение е недопустимо. В условията на евентуалност се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че ответниците не живеят на процесния адрес и не са ползвали услугите на ищеца. Моли се решението да бъде обезсилено в обжалваната част, а производството по делото – прекратено. В условията на алтернативност, същото да бъде отменено и исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове срещу ответниците Е. Б. В. и С. Б. В., са постъпили въззивни жалби от последните с идентично съдържание. Излагат се доводи за недопустимост на съдебното решение. Твърди се, че исковата молба е нередовна в определените дялови части. Посочва се, че Е . В. и С. В. не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове. Изтъква се, че в диспозитива на решението Е. В. и С. В. са осъдени два пъти за претенцията за топлинна енергия и за сумата за дялово разпределение.

Иска се решението да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. В 3 условията на евентуалност, същото да бъде отменено и исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от страна на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за тяхната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивни т е жалби и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Третото лице помагач не взема становище по депозираните въззивни жалби.

Ответниците в първоинстнационното производство С. С. Я. – В., Е. Й. И., Ю. Й. В., М. Б. Д., М. Б. В. и Ц. Б. В. не са подали жалба срещу решението и не са се присъединили към въззивните жалби на основание чл. 265, ал. 1 ГПК, поради което за тях решението е влязло в сила.

Решението е влязло в сила и в частта, в която предявените искове са отхвърлени, доколкото същото не е обжалвано от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в обжалваната част. че

Съдът следи относно допустимостта на предявения иск при всяко положение на делото, доколкото тя е предпоставка за постановяване на допустимо решение. Такава проверка съдът дължи и преди постановяване на решение по същество на спора. В настоящото производство са направени възражения от въззивниците за наличие на друго дело между страните, по което са предявени идентични искове, приключило с влязло в сила решение. Тези възражения са подкрепени от представеното от въззивниците Д. А. М. и О. А.

В. и прието като писмено доказателство по делото решение № 289792 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 4488/2018 г. по описа на СРС, 118- ти състав.

Въз основа на посоченото решение и при извършена служебна справка настоящият състав намира, че възражението за недопустимост на производството по предявените и уважени срещу въззивниците осъдителни искове е основателно поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно разпоредбата на чл.

299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

4

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 22.01.2018 г. пред СРС е образувано гр. д. № 4488 по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу О. А. В., Д. А. М., Б. Б. В., С. Б. В., Ц. Б. В., Е. Б. В., М. Б. Д., М. Б. В., Е. Д. В. и С. С. Я. – В. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разделното осъждане на ответниците – всеки от тях да заплати по 1/10 от сумата 2 386,98 лева /от които 70,01 лв. за дялово разпределение/ за доставена от дружеството топлинна енергия в апартамент № 45, в гр. София, ж. к. ****“, с аб. № 285379 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 305,98 лв. /от която 12,44 лв. лихва върху дялово разпределение/ – мораторна лихва за период от 16.09.2015 г. до 01.11.2017 г.