Решение № 16877 от 18.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16877 гр. С., 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110108760 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани разделно спрямо ответниците, а именно: 2 974,65 лева (двe хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и 65 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 436,15 лева (четиристотин тридесет и шест лева и 15 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.08.2022 г., 31,90 лева (тридесет и един лева и 90 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 6,50 лева (шест лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 10.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48200/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът – „Топлофикация С.” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по силата на което им предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се гр.

С., ж.к. З.“, бл. вх ет., ап. аб. №, като ответниците дължат разделно заплащането на цената – ответникът Т. Б. Х. дължи 4/6 части, а ответниците И. Х. Х. и С. Х. Н. – по 1/6 част. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок стойността на доставената им топлинна услуга за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., възлизаща на 4301,05 лв. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за процесните суми, като в производството по ч.гр.д. № 48200/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав., в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След постъпили възражения от ответниците, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

Ответниците – И. Х. Х., С. Х. Н. и Т. Б. Х., чрез адв. К. Г. оспорват исковете с 1 твърдението, че между страните не е налице договор за предоставяне на топлинни услуги. Не оспорват, че ищецът е предоставил топлинни услуги в имота с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба сума, но предвид липсата на договор между страните, считат, че исковете следва да се отхвърлят. При условията на евентуалност релевират възражение за давност. Претендират разноските по производството.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната България“ ООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.

По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.

По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

В случая от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 30.08.1990 г. (л.98 по делото) се изяснява, че лицето Х.Н. Х. и ответницата Т. Б. Х. са придобила собствеността върху процесния имот, намиращ се гр. С., ж.к. З.“, бл. вх ет., ап. Видно от представеното удостоверение за наследници (л.93) лицето Х.Н. Х. е починало на 09.10.2009 и е оставило за свои законни наследници Т. Б. Х. (съпруга), С. Х. Н.

(дъщеря) и И. Х. Х. (син).

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид горното и при липса на твърдения и доказателства за противното, съдът приема, че през исковия период ответниците са собственици на процесния имот при посочените в исковата молба квоти - ответникът Т. Б. Х. дължи 4/6 части, а ответниците И. Х. Х. и С. Х. Н. – по 1/6 част. Следователно те се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за имота през разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

2

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект, намиращ се гр. С., ж.к. З.“, бл. вх ет., ап. По силата на този договор ответниците отговарят съобразно наследствените им квоти.

С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че в периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. ищецът е предоставил топлинни услуги в имот, намиращ се гр. С., ж.к. З.“, бл. вх ет., ап. с цена в размер на претендираната сума. Спорен е въпросът дали вземанията са погасени по давност.

По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.

В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за 3 съответния отоплителен сезон. Вземанията за месечните вноски се явяват погасени по давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като последващото издаване на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата.

В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 25.06.2019 г. са погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 02.09.2022 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това съдът счита, че в рамките на претендирания от ищеца период 01.05.2019 г. -30.04.2021 г. не са налице погасени по давност вземания, тъй като вземането за м.05.2019 г. е с падеж 15.07.2019 г., тоест след 25.06.2019 г. Поради което искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло. Искът за главница за дялово разпределение също не касае период погасен по давност и следва да бъде уважен изцяло.