Решение № 3375 от 30.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3375 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330113334 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от К. С. Ц. срещу „ИЗИ АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с която иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., която твърди, че е платена недължимо по клауза за договорна лихва, уговорена в договор за паричен заем № ***/16.06.2020 г.

Ищецът счита, че договорната лихва е нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Счита също, че некоректно е посочена общодължимата сума и договорът е недействителен. Счита, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя, който твърди да е „Файненшъл България“.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че клаузите на договора са в съответствие със ЗПК, като ГПР отразявал общите разходи към момента на сключване на договора. Твърди, че е невярно становището, че в договора фигурира задължение за представяне на обезпечение. Отрича при евентуалност да е сключен договор за обезпечаване на заема с „Файненшъл България“. Твърди, че лихвеният процент е в съответствие с изискванията на закона, който не ограничава неговия размер.

Намира за неправилно сравняването му със законната лихва. Възразява за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски, възразява за прекомерност на претендирания хонорар.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , за 1 основателността на който следва да се установи, че ищецът е платил на ответника сумата от 50 лв. без валидно правно основание в тази връзка.

Страните не спорят, че са сключили Договор за паричен заем № *** от 16.06.2020г., което се установява и от представения по делото договор.

Установява се от същия договор, че страните уговорили срок на договора 12 месеца, лихвен процент от 40 %, сума по заема 3000 лв. и лихва за целия срок на договора – 688,92 лв. Договорът е обезпечен с поръчителство от физическо лице, както и с особен залог.

Към датата на сключване на договора размерът на законната лихва е 10%, което е общоизвестен факт. От изложеното следва, че е уговорен лихвен процент, който се равнява на 4-кратния размер на законната лихва за обезпечен кредит и за срок от една година. Съдът намира, че лихва с тези характеристики накърнява добрите нрави и е нищожна. В същото време е недействителен и целия договор на основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Лихвата от 40 %, приложена към главницата от 3000 лв., се равнява на 1200 лв. за срока на договора, докато е посочена лихва от 688,92 лв. Липсва яснота как се прилага лихвеният процент и от къде идва това разминаване, а чл.11, ал.1, т.9 ЗПК изисква посочване на условията за прилагане на лихвения процент.

Изложеното води до извод, че сумата, платена от потребителя за възнаградителна лихва, която според справката за плащания е в размер на 302,59 лв., е платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. С оглед диспозитивното начало, ищецът е поискал връщане само на 50 лв., като искът не е частичен, поради което следва да се уважи иска за този размер.

Неоснователно е възражението за погасяване това вземане по давност, за което съдът е разпределил тежест в края на последното по делото съдебно заседание. Вземането, основано на кондикцията по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, става изискуемо и за него тече давност от момента на плащането му от потребителя на кредитора без основание за това. Според справката за плащанията по договора са извършени 3 плащания: на 10.08.2020г. - 307.41 лв.; на 10.09.2020г. - 307.41 лв. и на 23.09.2020г. - 2 687.77 лв. Както се прие погоре, по договора е възникнало валидно само едно задължение – за връщане на главницата от 3000 лв. Ето защо първите две плащания следва да се отнесат именно към това задължение, което не е било изцяло погасено с тези плащания. С третото плащане от 23.09.2020г. е погасена изцяло главницата, като едва след това може да се приеме, че по договора са извършени плащания без основание по нищожната възнаградителна лихва или на основание чл.23 ЗПК – над размера на чистата стойност по кредита. Изложеното води до извода, че платената без основание сума е била получена от кредитора едва на 23.09.2020г. и общата 5-годишна давност, приложима в случая, би изтекла на 23.09.2025г., но исковата молба е подадена преди това -на 15.08.2025г.

Възражението за давност е неоснователно и искът следва да се уважи за сумата от 50 лв./25,56 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.08.2025г., до окончателното плащане.

При изхода на спора право на разноски има ищецът – за държавна такса 2 в размер на 25,97 евро, а на адвоката на ищеца следва да се присъди сумата от 360 лв./184,07 евро за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА с оглед възражението за прекомерност, ниската сложност на делото и цената на иска, но и с оглед факта, че адвокатът се е явил в двете заседания и ответникът е поискал същата сума за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:131576434, с адрес: гр.

София, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“ ет.2, офис 40-46, да плати на К. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 25,56 евро, платена от К. С. Ц. за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *** о т 16.06.2020г. , и получена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.08.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:131576434, да плати: на К. С. Ц., ЕГН **********, сумата в размер на 25,97 евро за държавна такса; н а мл. адвокат Т. Д., с личен номер **********, ЕИК – *** , АКПловдив, сумата в размер на 184,07 евро за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

УКАЗВА на ответника, че може да плати присъдените суми по следната банкова сметка: ***, при банка „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, титуляр на сметката Т. Д.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3