Решение № 479 от 11.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Плевен, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора В. Вл. П. като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430105824 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от

В. М. Ш., чрез адвокат

Г. С. Г. от АК - ***, против

ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с цена на иска: 10 000 лв. за неимуществени вреди и 2100 лв. за имуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК като се оспорва искът. е депозиран писмен отговор от ответната страна,

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска - за обезщетения на неимуществени и имуществени вреди, причинени от обвинение за престъпление по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр. с ал.1 от НК, за което ищецът бил първоначално осъден с Присъда №15/10.04.2023г. по НОХД № 855/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен и оправдан с Присъда

№8/20.11.2023г. по ВНДОХ №197/2023г. по описа на АС-Велико Търново, потвърдена с Решение №***/07.03.2024г. по КНД №93/2024г. на Върховен касационен съд на Република България.

Твърденията и търсената защита сочат на искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ. При тези данни от формална гледна точка е осъществен фактическият състав за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Предявените искови претенции са неоснователни както по основание, така и по размер.

Наличието на действително търпени вреди е елемент от фактическия състав на 1 отговорността по чл.2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от горепосоченото обвинение. Същият твърди, че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици, изразяващи се в психично страдание, психотравма - напрегнатост, лесна дразнимост и безинициативност, унижение отрицателни емоции, срам пред семейството, близки, родственици, приятели и колеги, като не е представил доказателства за твърдените вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България .

Не е доказана по размер исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на Решение №*** от 07.03.2024г. на трето нак. отделение на ВКС за обвинението за престъпление по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр. с ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с посочената по- горе присъда, потвърдена от Върховен касационен съд на Република България.

Претендиралата сума от 10 000 лева е прекомерна и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Изискуемата по смисъла на чл. 52 от ЗЗД справедливост е критерий за определяне размера на неимуществените вреди, който обаче не следва да се прилага абстрактно, а само въз основа на конкретни обстоятелства, свързани с претендираното за претърпяно увреждане. Такава е константната съдебна практика.

Следва да се има предвид, че продължителността на наказателното преследване спрямо ищеца е в рамките на разумния срок, предвид фактическата и правна сложност на производството, а именно за период от ***г. до 20.11.2023г., когато е постановена оправдателната присъда. Спрямо ищеца е било повдигнато обвинение на ***г., и спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение, а именно ,Додписка“. Видно обаче от клеймото, датиращо изготвеният против него обвинителен акт, същото е от 05.12.2022г.

Делото е преминало през три съдебни инстанции, като ищецът е бил оправдан на втората съдебна инстанция.

Отделно от това, според представеното от ищеца доказателство - Етапна епикриза по ИЗ: №*****/2023г, от ***, с диагноза „***, е видно, че заболяването на ищеца датира още от ***г., за което многократно бил лекуван, включително амбулаторно, без през следващите години да се е стигало до пълно възстановяване. Т.е. не би могло да се приеме, че именно наказателното преследване спрямо ищеца за престъплението по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр. с ал.1 от НК е довело до психичното състояние, очертано с исковата молба.

Редно е още да се отбележи, че взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Подписка“ при привличането му в качеството на обвиняем по досъдебно производство №****/2021г. по описа на ОП-Плевен е най- леката от предвидените в Наказателният процесуален кодекс. Същата не е ограничила ищеца в свободното предвижване из страната, както се твърди в исковата молба. Марката за неотклонение „Подписка“, не се приравнява към мярката за неотклонение ,Домашен арест“, тъй като Законодателят ясно е регламентирал режимът за изпълнение „да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответният орган“, но не му забранява да напуска жилището си.

Ето защо, претенцията на ищеца за неимуществени вреди е значително е завишена и несъответстваща на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.

Не е доказан искът за претърпени имуществени вреди в размер на 2 100 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на Решение №*** от 07.03.2024г. на III наказателно отделение на ВКС, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, част от които в брой за процесуално представителство и защита по досъдебно производство № 2

****/2021г. по опис на Окръжна прокуратура - Плевен, НОХД № 855/2023г. по описа на Окръжен съд - Плевен, ВНДОХ №197/2023г. по описа на AC-Велико Търново, и к.н.д.

№93/2024г. на Върховен касационен съд на Република България.

Съгласно т.1 на ТР № 6 /06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Видно от представените доказателства, единствено на договора за правна защита и съдействие №*****/26.10.2022г. е отразена сума 400лв. в брой, както и в следващия договор, приложен от ищеца за правна защита и съдействие от 21.04.2023г. е отразена сума в размер на 200лв. за изготвяне на жалба до ВТАС против първоинстанционната присъда.

По приложената разписка №****************** от 25.04.2023г. за сума по превода 1 500лв. е отразен хонорар по договор №**********, без да е посочена дата на съставянето на този договор и без да е приложен такъв към доказателствата, но видно от датата на превода - 25.04.2023г. не става ясно за какъв хонорар е преведена тази сума 4 дни след като е съставен вече договора посочен по-горе за въззивната жалба.

Ако следва да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за претърпени вреди за изплатено адвокатско възнаграждение, то следва същото да е в минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, тъй като този размер е пряка и непосредствена последица от неоснователното /незаконното/ обвинение за престъпление по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр. с ал.1 от НК.

Ето защо, претенцията на ищеца за имуществени вреди е значително завишена и несъответстваща на претендираните вреди.

По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата претенция неоснователна и следва да бъде отхвърлена. е

При този изход на делото, дължимите разноски остават в тежест на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. М. Ш., ЕГН: ********** от ***, чрез адвокат Г. С. Г. от АК-***, *** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с цена на иска: 10 000 лв. за неимуществени вреди и 2100 лв. за имуществени вреди, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3