Решение № 5453 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5453 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110167612 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1.46 лева с ДДС, /при съобразяване на уточнението направено в съдебно заседание, че искът не е предявен като частичен/ , представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ., ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер . и мобилен номер ., която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ./10.01.2022 г. за мобилна услуга № . и № ., с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /12.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди в исковата молба и в депозирани две уточнителни молби, че има сключен с ответното дружество Договор № ., ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за 2161 услуги – мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет – пакети. Сочи, че от ответника е издадена фактура № . за отчетен период 28.11.2021 – 27.12.2021г, в който за мобилен номер . и за мобилен номер . е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на по 11.49 лева без ДДС за всеки номер, която сума била изцяло заплатена от ищцовата страна. Същевременно се изтъква, че при подписване на приложимото към правоотношенията на страните за отчетен период 28.11.2021 – 27.12.2021г Приложение № 1 от 03.12.2021г. било уговорено, че месечната абонаментна такса за мобилен номер . е в размер на 10.51 лева без ДДС /12.61 лева с ДДС/ и за мобилен номер . е в размер на 10.51 лева без ДДС /12.61 лева с ДДС/. Твърди се, че дължимата такса за всеки от двата мобилни номера се фор.а като сбор от месечна такса за пакет . клас S – 6.51 лева без ДДС и пакет за интернет – 4 лева без ДДС. С огледи изложеното подчертава, че заплащането за процесния период за всеки от двата мобилни номера на сумата от по 11.49 лева без ДДС, при дължима реално сума в размер на по 10.51 лева без ДДС за всеки номер е довело до надплащане на сума в размер на по 0.98 лева без ДДС, която се явява платена без да е налице основание за това. Излагат се твърдения, че са водени множество разговори с представители на ответника за разрешаване на възникналия спор, но без резултат. Поддържа се, че дори за случая били уведомени органите на реда в гр.Б., пред които от ответното дружество било посочено, че е 1 издадено кредитно известие № ., с издаването на което се признавало наличието на надплащане на су.по процесната фактура. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. От името на дружеството се признава изрично, че между страните е сключен договор № ., ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г., както и че сумата от общо 1.46 лева с ДДС, която е начислена за мобилен номер . и за мобилен номер . по фактура ., е заплатена. Излагат се твърдения, че в раздел 2, т.2.1 от подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021г било посочено, че параметрите на тарифния план са описани в Приложение № 2 от 03.12.2021г, като се подчертава, че във фактурата е отчетено предоговарянето на тарифния план за съответната услуга и не се прилага подписаното преди това Приложение от 14.10.2019г. Ето защо се изтъква, че всички су.отразени в процесната фактура са начислени правилно и в съответствие с новия тарифен план за всеки от двата мобилни номера. От името на дружеството се оспорва твърдението на ищеца, че именно той е извършил плащането, като се излагат аргументи в насока, че трето за спора лице е платило задълженията по процесната фактура за мобилен номер . и за мобилен номер ., тъй като ищцовото дружество имало персонал от 10 души, а ползвало услуги, чийто брой е 2161. Ето защо е направено искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, на.а от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, а именно – ищецът да е заплатила на ответника сума в размер на претендираните 1.46 лева с ДДС, а ответникът да е нямал основание да я получи. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в ./28.05.1979г. съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума на ответника. В този с.ъл е и практиката, обективирана в решение № 227/22.03.2019г. по гр.д.№ 896/2018г.на ВКС, ІІІ г.о, решение № 29/28.03.2012г. по гр.д.№ 1144/2010г. на ВКС, ІV г.о. Наличието на основание за плащането е в доказателствена тежест ответника.

Между страните по делото не се спори, като изрично се признава в отговора на исковата молба от ответника, изявление което съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, че цялата сума начислена с фактура . е била заплатена, в това число и сумата от 1.46 лева с ДДС. Съдът на.а за неоснователно оспорването на ответника, че липсват доказателства плащането да е извършено от ищеца. В случая ищецът е дружество, като плащането може да е извършено фактически от всеки негов служител, но със средства на дружеството. Ето защо е ирелевантно кой е фактическият платец на сумата.

Предвид така приетото, настоящият съдебен състав на.а, че следва да се разгледа и вторият въпрос, върху който е концентриран правният спора, а именно дали е имало основание за ответника да получи плащане в пълен размер на процесната сума от 0.73 лева по фактурата.

2

Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че е сключен договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ., ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г, който е бил приложим към процесния период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г за мобилен номер . и за мобилен номер . и в който е предвидено предплащане на абонаментните такси ежемесечно.Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по Приложение № 1 /л.4-6 от делото/ и Приложение № 2 /л.27-29 от делото/ към договор № . от 03.12.2021г.

Съгласно Приложение № 2 към договор № . от 03.12.2021г. по отношение на мобилен номер . и мобилен номер . страните са избрали тарифен план A1 М клас S с добавен допълнителен пакет . на максимална скорост с промо пакет. При съобразяване на така избрания мобилен план и допълнителни услуги е видно, че в Приложение № 1 към договор № . от 03.12.2021г е уговорено заплащане на месечна абонаментна такса в размер на по 6.51 лева без ДДС за всеки от двата номера с включена отстъпка при стандартна месечна такса в размер по 9 лева без ДДС за всеки от двата номера. С оглед избрания допълнителен пакет Екстра към тарифен план за мобилен интернет 5 GB на максимална скорост е предвидено заплащане и на още по 4 лева без ДДС за всеки от двата мобилни номера. В раздел V от Приложение № 1 е уговорен начинът, по който следва да се извърши плащането, съответно и начисляването на дължи.е су. В т.1.1 от клауза „Тарифни планова“ от раздел V от Приложение № 1 изрично е посочено, че когато услугите, за които се подписва договора, са активирани и се използват от преди датата на подписване на договора /какъвто безспорно е настоящияг случай с оглед наличието на предходен договор между страните от 14.10.2019г/, услугите по новия договор може да се активират последователно и се прилагат от датата на активацията на услугите. Следователно новите цени, уговорени между страните по настоящия договор, следва да се приложат от датата на активацията на услугите, а не от датата на подписване на договора – 03.12.2021г. в каквато насока има изложени твърдения от ищеца. Видно от представената по делото фактура . за мобилен номер . и з а мобилен номер . услугата е била активирана на 20.12.2021г, следователно именно от тази дата следва да намери приложение новият тарифен план, избран от ищеца. Същевременно от ищеца не са ангажирани доказателства услугата да е била активирана на по-ранна дата.

Предвидено е в т. 2.2 от клауза Екстри от раздел V на Приложение № 1, че първата месечна абонаментна такса, дължима за непълен месечен период на фактуриране, е пропорционална на този период. Изрично е посочено, че първата месечна абонаментна такса се фактурира заедно с месечната абонаментна такса, дължима за следващия пълен месечен период на фактуриране, а останалите месечни абонаментни такси се предплащат ежемесечно.

В конкретната хипотеза при съобразяване на така уговореното между страните в договора от 03.12.2021г. и липса на твърдения в обратната насока, следва да се приеме, че процесната фактура . за мобилен номер . и за мобилен номер . е всъщност първата фактура, издадена с приложение на новата месечна абонаментна такса за всеки от двата номера.

Следователно в нея следва да се начисли месечна абонаментна такса, дължима за следващия 3 пълен месечен период на фактуриране /т.е предплащане на предстоящия месечен период/ и пропорционално начислената месечна абонаментна такса от датата на активиране на услугата до началната датата на предстоящия месечен период. В случая страните не спорят, че отчетните месечни периоди за мобилен номер . и за мобилен номер . са от 28мо число на текущия календарен месеца до 27 число на следващия календарен месец. Предвид това за активирана услуга на 20.12.2021г. при съобразяване на уговореното между страните в първата фактура по новия тарифен плана следва да се включи месечна абонаментна такса за период 28.12.2021г до 27.01.2022г /следващия пълен месечен период за фактуриране/ и пропорционално изчислена такса по новия тарифен план за периода от активиране – 20.12.2021г. до 27.12.2021г. Следователно в първата фактура следва да се включи сумата от по 6,51 лева без ДДС - месечна абонаментна такса по план A1 М клас S за периода от 28.12.2021г до 27.01.2022г за всеки от двата номера и сумата от по 4 лева без ДДС– месечен такса за допълнителен пакет . на максимална скорост за периода от 28.12.2021г до 27.01.2022г за всеки от двата номера, както и пропорционална част от така посочените су.за период от 20.12.2021г. до 27.12.2021г., т.е за 8 дни, която сума съдът прилагайки чл. 162 ГПК определи като по 1.74 лева без ДДС за всеки от двата номера– месечна абонаментна такса за 8 дни от приложението на новия тарифен план и по 1.06 лева без ДДС за всеки от двата номера – месечна такса за допълнителния пакет за 8 дни. Ето защо при съобразяване на уговорения начин за начисляване на су.е по договора в първата издадена фактура от действието на новия тарифен план - т. 2.2 от клауза Екстри от раздел V на Приложение № 1, се установява, че в първата фактура следва да бъде начислена сума в общ размер на по 13.31 лева без ДДС /6,51+4+1,74+1,06/ за всеки от двата номера.

За да се установи обаче дали е налице неоснователно обогатяване за ответника, съдът на.а, че следва да се съобрази и обстоятелството, че за периода от 20.12.2021г до 27.12.2021г вече е била издадена фактура с начислени су.по предходния тарифен план, които страните не спорят, че са били заплатени. Следователно платените за периода от 20.12.2021г до 27.12.2021г су.по стария тарифен план, които са били начислени с предходна фактура за всеки от двата номера, предмет на настоящото производство, и не се спори, че са били заплатени, следва да се приспаднат от дължи.е по 13.31 лева без ДДС.

В процесния случая в действителност фактурата издадена за периода 28.11.2021г до 27.12.2021г, в която са били начислени су.по стария тарифен план не е представена по делото, но между страните не се спори, че су.е по нея са били начислени именно съгласно тарифите на действащия преди това между страните тарифен план съобразно Приложение № 1 и Приложение № 2 към договор № . от 14.10.2019г. /л. 30-38 от делото/, неоспорен от ищеца. Съгласно така посочения договор от 14.10.2019г. същият има срок на действие 2 години, считано от активиране на услугата, като за първата активирана услуга срокът изтича на 13.10.2021г. Същевременно не се навеждат твърдения от страна на ищеца, че процесните мобилен номер . и мобилен номер . са били активирани именно на 14.10.2019г. Ето защо съдът приема, че за периода от 20.12.2021г-27.12.2021г е бил приложен първоначално тарифния план на договора, подписан на 14.10.2019г с предвидените в него отстъпки. Видно 4 от представените доказателства - Приложение № 2 към договор № . от 14.10.2019г. за мобилен номер . и з а мобилен номер . е избран от ищеца тарифен план . клас М без да е включен първоначално допълнителен пакет. Съгласно Приложения № 1 от 14.10.2019г. месечната абонаментна такса с включена отстъпка е по 5.60 лева без ДДС за всеки от процесните номера. Следователно размерът на дължимата такса по предходния действащ между страните тарифен план за мобилен номер . и мобилен номер . е по 5.60 лева без ДДС.