Решение № 157 от 01.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Благоевград, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Бакалова при участието на секретаря Теофания Лазова в присъствието на прокурора Б. Д. Г. като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело № 20211200100627 по описа за 2021 година

Ищецът В.В. в исковата си молба против П на

РБ сочи, че е привлечен като обвиняем и взета мярка за неотклонение по отношение на него на 11.09.2017 г. по ДП № 5089/2014 г. по описа на ОД на МВР - Благоевград. Бил е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220, ал 2 във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 02.08.2013 г. в гр. Благоевград, в качеството си на председател на сдружение с идеална цел в частна полза с наименование „Териториална организация на научно-техническите съюзи – Благоевград“ съзнателно е сключил неизгодна сделка – като е учредил вещно право на ползване за срок от 30 години на сграда с предназначение „Административна сграда, делова сграда“ на 6 етажа за сумата от 10 000 лева в полза на „НТС-Благоевград“ ЕООД, поради което е нанесъл щети в размер на 3 120 347,03 лева с ДДС, като случаят е особено тежък.

Взета е мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.

С Постановление за привлечен като обвиняем на 24.01.2018 г. и е бил привлечен отново като обвиняем, като първоначалния текст по обвинението е леко редактиран без да се променя фактическата обстановка.

По тока повдигнатото обвинение Окръжна прокуратура –Благоевград е внесла обвинителен акт в ОС – Благоевград и е образувано НОХД № 69/2018 г., по което са проведени 7 открити съдебни заседания, като след тайното съвещание е произнесена на 06.03.2019 г. оправдателна присъда, която е влязла в законна сила на 10.06.2020 г.

Сочи, че в резултат на така повдигнатото обвинение, по което е постановена 1 оправдателна присъда, същият е претърпял неимуществени вреди, като подробно в исковата молба са описани тези вреди. Счита, че това незаконосъобразно обвинение е рефлектирало върху целия живот, влошили са се отношенията в семейството му, тъй като е бил дискредитиран пред своите близки. Продължаващото във времето незаконно обвинение е предизвикало у него постоянно притеснение и напрежение, стрес и неблагоприятни емоции.

Влошило се е здравословното и психическото му състояние, преследвало го е чувство за постоянна несигурност, усещал е остър обществен негативизъм, редица негови роднини и приятели спрели да комуникират с него и поради емблематичното значение на сградата, усещал силна неприязън от граждани на гр. Благоевград.Сочи, че повдигнатото му обвинение и развитието на наказателния процес е било широко медийно отразено, като сочи сайтове, в които са публикували различни съобщения във връзка с обвинението и действията на ищца.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди другата страна да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2020 г.

От страна на ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва иска, като основно акцентира върху обстоятелството, че размерът му е силно завишен, което не съответства на практиката на съдилищата, а и твърдените вреди не са доказани към настоящ момент. Счита, че продължилата наказателна репресия спрямо ищеца е в рамките на 2 години и 9 месеца, което също сочи на не толкова силени интензитет на претърпените вреди. Така също приложената наказателна репресия във връзка с мярката за неотклонение „Парична гаранция“ също не е била с висок интензитет .

Сочи също така, че в печатните медии не се съдържат изявления на органите на прокуратурата, за да бъде ангажирана нейната отговорност.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното:

Правната квалификация на така предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Не се оспорва обстоятелството, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение на 11.09.2017г. така, както е посочил в исковата молба за извършено престъпление по чл. 220, ал 2 във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 02.08.2013 г. в гр. Благоевград, в качеството си на председател на сдружение с идеална цел в частна полза с наименование „Териториална организация на научно-техническите съюзи – Благоевград“ съзнателно е сключил неизгодна сделка – като е учредил вещно право на ползване за срок от 30 години на сграда с предназначение „Административна сграда, делова сграда“ на 6 етажа за сумата от 10 000 лева в полза на „НТС-Благоевград“ ЕООД, поради което е нанесъл щети в размер на 3 120 347,03 лева с ДДС, като случаят е особено тежък. Взета е мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лева. По отношение на ищеца е постановена оправдателна присъда,влязла в сила на 10.06.2020г.Пред ОС Благоевград са проведени 7 съдебни заседания,както и по 1 пред САС и ВКС,на които В. се е явил лично.

2

Св.В.а /съпруга на ищеца/ твърди,че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило на характера и психиката на съпруга й.Те са били заедно,подкрепяла го е,но той е започнал да се изолира.Не е желаел да общува с некого,дори и с внуците си,когато са идвали да го виждат.По повод наказателното производство свидетелката се е скарала със сестра си.Неудобство са чувствали и от съседите,когато полицаи са носили призовки за явяване.Според тази свидетелка освен промяна на характера е забелязала,че съпругът й е започнал да пие алкохол повече,отколкото преди.По някога се е будел през нощта Св.Г. Ч. дава показания за промяна в характера на ищеца.Според него ищецът преди е бил весел,приятен човек,но след образуваното против него наказателно дело е станал немощен,“започнал да се заяжда с хората“,пропил се е.Тъй като свидетелят е бил работодател на В. дава сведения,че след всяко съдебно заседание В. си е взимал болничен,поради психическо разстройство.

Според съдебната комплексна психологическа и психиатрическа експертиза,изследвала ищеца,воденото наказателно преследване против него се е отразило негативно върху психическото му състояние.вещото лице И. сочи,че когато човек е в състояние на тревожност е възможно да се успокоява с алкохол или пък с медикаменти,като всичко зависи от индивидуалните особености на личността.Според вещите лица през периода на наказателно преследване В. се е чувствал подтиснат,застрашен,страхувал се е за бъдещето си ,не е спял добре,нарушило е трудовата адаптация ,както и желанието за контакти.вещото лице Х.Й. се позовава на тест,който според него като професионалист е много точен и при ищеца е констатирал постравматично стресово разстройство към настоящ момент.

Към исковата молба са приложени доказателства за отразяване в местния ежедневник и два други централни ежедневника за образуваното против В. наказателно производство.Такива новини има и в елетронни медии.

Според вещите лица,това също е засилило симптомите на тревожност и се е отразило неблагоприято на психическото състояние на ищеца.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Правното основание на иска е чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.Искът е доказан по основание.След като по отношение на ищеца е постановена оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение,която е влязла в законна сила,само този факт е достатъчен,за да се приеме,че за ищеца възниква правото да предяви иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на повдигнатото и внесеното в съда от ответника обвинение.Видно от разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за да възникне задължение за обезщетение по този текст е необходимо на първо място да има повдигнато обвинение и на второ място обвиняемия да е оправдан.Законът не е поставил изискване ,процесуалните действията на ответника от момента на повдигане на обвинение до момента на оправдаването да са незаконосъобразни.Отговорността е обективна и тя се носи дори към момента на извършване на процесуалните действия,те да са били оправдани с оглед събраните до момента доказателства и са съответствали на вътрешното убеждение на 3 съответния правозащитен орган.

По отношение размера на претърпените вреди,съдът следва да приложи критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,тъй като ЗОДОВ не съдържа специални правила за размера на обезщетението.

Установено е от показанията на разпитаните по делото свидетели,че след повдигане на обвинението през месец септември на 2017г. ищецът се е почувствал притеснен и подтиснат. Станал е затворен и е ограничил социалните си контакти.Повдигнатите обвинения са станали достояние на обществото ,което го е възприело като човек подлежащ на осъждане за извършено престъпление.в с.Струмяни,където по-късно ищецът се е преместил да живее.Според съда В. не е имал е затруднения при намиране на работа по данни на свидетелите.Св.Чингов му е бил работодател.

Установено е също така,че за качеството на В. като подсъдим е информирана обществеността чрез средствата за масова информация.Това състояние е в резултат на повдигнатото обвинение,по което е постановена оправдателната присъда.

Както е посочено в решение № 16 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г., III г. о., ГК, и решения № 317 от 9.12.2010 г. по гр. д. № 4620/08 г., № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/09 г./-ВКС е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелствапродължителността на наказателното преследване/включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната/, личността на увредения/включително притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот.

Според състава на съда ищецът с гласни доказателства установи,че е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му пред обществото, презумиращи се вреди от страха от осъждане,от негативни изживявания,свързани с повдигнатите му обвинения, нарушаване на душевното му спокойствие и принудително ограничаване на контактите с близки и познати.И към настоящ момент тези негативни изживявания са налице,тъй като е констатирано пост травматично стресово разстройство.

От друга страна наложената мярка за неотклонение парична гаранция“ от 5000 лв. не е с най-възможният силен интензитет,ограничаващ напълно правото му на личен живот.Наказателното преследване е с продължителност от 2 г. и 9 м.,което не може да се определи като изключително продължително

Съпоставяйки всички установени обстоятелства по делото,които биха рефлектирали при определяне на размера на обезщетението и с оглед практиката на съдилищата,съдът определя обезщетение в размер на 6000 лв.В останалата част до размера на 200000 лв.искът 4 е неоснователен.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Пр.на Р Б да заплати на ВЛ. Й. В. ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ в размер на 6000 /шест хиляди лв./,ведно със законната лихва върху нея ,считано от 10.06.2020 г.до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по н.о. х.д.№ 69/2018 по описа на ОС Благоевград,както и 10 лв.направени по делото разноски, а по сметка на ОС Благоевград да заплати разноски в размер на 808лв. 71 ст.

ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до размера на 200000лв.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

5