Определение № 20209 от 11.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20209 гр. София, 11.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20211110125683 по описа за 2021 година

Исковата молба от "С. срещу "Ф. е входирана на 07.05.2021 г. Видно от извършена справка от съда относно ответника с решение от 13.10.2021 г. е открито производство по несъстоятелност. На 02.09.2021 г. /т.е. преди откриване на пр-вото по несъстоятелност/ исковата молба е изпратена за отговор на длъжника на адреса, обявен в ТР. Книжата са връчени за отговор на 03.11.2021 г. /т.е. след откриване на пр-вото по несъстоятелност/, по адреса на дружеството, но не и на обявения в ТР адрес на синдика, който е встъпил в правомощия като временен синдик на 13.10.2021 г., а считано от 29.04.2022 г. е назначен за постоянен синдик. Постъпил е отговор на исковата молба на 02.12.2021 г., подаден от дружеството чрез управителя Ф.Г.. Към 02.12.2021 г. съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 ТЗ синдикът представлява предприятието и участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Настоящото дело е с предмет чл.

79 ЗЗД за възнаграждение по договор от 2016 г. и следователно не е налице хипотезата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, според която производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. С откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника изгубват процесуалната си представителна власт спрямо всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ.

Следователно не е налице надлежно подаден отговор на исковата молба, а и връчването е осъществено на адрес, различен от този на синдика. Въпреки че отговорът от 02.12.2021 г. е ненадлежно подаден, то той е дал повод на съда да извърши повторна проверка и да установи, че след изпращане на исковата молба за отговор относно ответника е открито производство по несъстоятелност. С определение от 24.02.2022 г. на осн. чл. 637, ал. 1 ТЗ пр-вото по делото е спряно.

Видно от справка, извършена днес, а и предвид молба на ищеца от 15.07.2022 г., то процесните вземания, възникнали през 2016 г., не са били предявени за включване в списъка с приетите вземания. Ищецът не фигурира като кредитор както в списъка на приетите, така и в списъка на неприетите вземания, с процесното вземание или което и да е вземане.

Не е налице е хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ. Това е така, понеже с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 630 ТЗ се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността 1

/секвестируемото имущество на длъжника/, което, с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл. 638 ТЗ/.

Извън изрично предвидените в закона изключения от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество. То от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност т. нар. кредитори със стари вземания, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им - основен едномесечен срок по чл. 685, ал.

1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част Четвърта ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение по ГПК.

И в двете хипотези на чл. 637, ал. 3 ТЗ възобновяването и развитието на производството е предпоставено от предявяване по делото по несъстоятелност на вземането на кредитора преди изтичане на сроковете за това, тъй като вземането е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност. Именно защото настоящото дело може да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, то в случая същото следва да се прекрати поради непредявяване на вземането. Липсва правен интерес от продължаване на делото по чл. 637, ал. 1 ТЗ, по което се погасява и правото на иск – чл. 739, ал. 1 ТЗ. След като при непредявяване на предявяемо старо вземане кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то постановяване на обслужващото това производство установително решение по чл. 637, ал. 4 ТЗ е безпредметно, т. е. кредиторът няма правен интерес от постановяването му и следователно производството по чл. 637 ТЗ е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване. Нещо повече, допускането на възможността при непредявено в несъстоятелността вземане да се постанови по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ положително за кредитора решение, което ще има, на основание чл. 637, ал.

4 ТЗ, сила на пресъдено нещо по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност, би лишило последните от възможността да възразят срещу вземането на кредитора, а от там и да участват при разглеждането на спора дали това вземане съществува.

В този смисъл са Определение № 180 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1709/2017 г., I т. о., ТК и Решение № 144 от 4.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 163/2014 г., II т. о., ТК.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото.

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 130 ГПК производството по настоящото дело.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението от ищеца.

2

Препис от определението да се изпрати на ищеца и на ответника /чрез синдика на адреса на л. 37/!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3