Определение № 22318 от 16.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22318 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело № 20261110100429 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Ф.“ ЕООД срещу ответника Г.

Г. Г., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца 2556,45 € – главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 14.10.2025 г., до окончателното плащане; 1118,40 € – договорна лихва за периода от 23.05.2024 г. до 21.07.2025 г.; 95,86 € – разходи по тарифа на заявителя за уведомяване на длъжника при забава съгласно чл. 17, ал. 2 от договора за кредит; 981,94 € – неустойки за събиране на вземания по чл. 11, ал.

3 и чл. 17, ал. 3 и 4 от договора, и 18,45 € – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.12.2022 г. до 01.05.2025 г. – задължения по Договор за паричен заем „Ф. дискаунт“ (потребителски кредит) от 23.05.2024 г., сключен между страните по делото.

Ищецът твърди, че на 23.05.2024 г. страните сключили договор за ипотечен кредит, по силата на който на ответника били изплатени 5000 лева, които следвало да върне с лихва в размер на 9523,40 лева за срок от 60 месеца.

Общият дълг бил 14 523,40 лева. Ответникът платил някои вноски, но изпаднал в забава, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена на 08.05.2025 г., и ищецът имал право да иска целия остатък от задължението по договора. Затова се иска да бъде осъден да плати целия остатъчен размер на главницата, неплатената част от договорната лихва до датата на предсрочната изискуемост, лихва за забава, както и уговорените в договора неустойки – по чл. 11, ал. 3 – за непредоставено обезпечение; по чл. 17, ал. 3 и 4 – за разходи за събиране на вземането и обявяване на предсрочна изискуемост.

В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника – Г. Г. Г..

Съдът намира, че са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗКНИП; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като 1 разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

Делото е за парично задължение и съгласно чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК е сред тези, по които съдът може да задължи страните да се явят лично за информационна среща по медиация, но доколкото смята, че спорът не е подходящ за това – ответникът не е заинтересован от предмета на спора и не излага самостоятелни възражения, няма да го прави.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; прилагане на заповедното дело.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гражданско дело 429 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 8 юли 2026 г. от 14:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, ответникът – чрез кмета на с. Горни Дъбник.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно съединени при условията на кумулативност искове за осъждане на ответника да изплати главница (обявена за предсрочно изискуема), лихви и неустойки по договор за обезпечен с ипотека потребителски кредит с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗКНИП; чл.

86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Съдът служебно по реда на чл. 38 ЗКНИП във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП ще следи дали посоченият годишен процент на разходите (ГПР) в договора за кредит отговаря на изискванията на закона, както и по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за неравноправност на клаузите за неустойка поради евентуален прекомерен размер.

Първият иск – за главница, се уважава, ако съдът установи, че ответникът е сключил договор за кредит, получил е от ищеца парична сума, и не я е върнал на падежа. Искът за лихва се уважава, ако се установи уговарянето в контретен размер, но ще се отхвърли, ако в кредита не е посочен реквизит – правилен размер на ГПР, което би го направило недействителен. Искът за лихва за забава се уважава от падежа на вноските.

Исковете за неустойки се уважават, ако такива са уговорени, при установяване на вида неизпълнение, посочен в неустоечните клаузи от ищеца.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти 2 е да установи: сключен с ответника договор за кредит; отпусната парична сума на ответника; размера на разходите по кредита; че ГПР съответства на този размер; уговорена лихва; уговорени неустойки; неизпълнение от вида, посочен в неустоечните клаузи.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Ф.“ ЕООД, че ако не изпрати представител в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответника, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3