Решение № 1255 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110154016 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част III, дял II, чл. 341 и сл. ГПК.

Предявен е иск за делба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед . г. на изп.директор на ., с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, за.гащо самостоятелния обект от 16.03.2023 г., адрес на имота: гр. ., намиращ се в сграда с идентификатор . с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 59,56 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, прилежащи части: зимнично помещение № . с площ от 2,43 кв.м., 1,375% идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: .., под обекта: .. над обекта: . стар идентификатор: ..

Ищецът А. Т. Ц. твърди, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от . г. Т. . Ц. и А. В. Ц. са закупили от държавата гореописания апартамент. След смъртта на Т. . Ц. на . г. негови законни наследници останали съпругата му А. В. Ц., дъщеря му Н. Т. Ц. и синът му Т. . Ц.. Сочи, че към онзи момент собствеността върху процесния недвижим имот е била разпределена по следния начин: за А.

В. Ц. - 4/6 идеални части, за Н. Т. Ц. и Т. . Ц. - по 1/6 идеални части. На 27.09.2019 г. починала А. В. Ц. и нейните 4/6 идеални части от апартамента били наследени от децата й Н. Т. Ц. и Т. . Ц., които са станали съсобственици при квоти по 1/2 идеални части. На ..07.2020 г. починал Т. . Ц. и неговите 1/2 идеални части от процесния имот са били 1 наследени от децата му А. Т.а К. и А. Т. Ц.. На ..07.2023 г. А. Т.а К. е подала в Софийски районен съд молба вх.№ . г., с която се е отказала от наследството, оставено от наследодателя й Т. . Ц., починал на ..07.2020 г., като отказът от наследство е бил вписан в специалната книга на съда под № . г., видно от съдебно удостоверение изх.№ . г., издадено от Софийски районен съд, 91 състав по гр.д.№ . г. Ищецът твърди, че към датата на подаването на исковата молба А. Т. Ц. и Н. Т. Ц. са съсобственици на описания по-горе недвижим имот при равни квоти: по 1/2 идеална част за всеки от тях, при които моли да се допусне делбата.

Твърди, че имотът се ползва единствено от ответницата, поради което иска тя да му заплаща като привременна мярка до окончателното извършване на делбата сумата от 300 лв. – обезщетение за ползване на неговите 1/2 идеални части от имота.

Ответникът Н. Т. Ц. не е подал о.ор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 341 ГПК вр. чл. 69, ал. 1 ЗН.

Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по делото да се установи, че между страните е възникнала и съществува съсобственост върху описания в исковата молба имот. Следва да се установи правното основание, въз основа на което ищецът твърди, че е възникнала съсобственост с ответника. Въведените в исковата молба твърдения са, че съсобствеността е възникнала по силата на наследяване.

Установява се от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имот от .г., че Т. . Ц. и А. В. Ц. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № ., състоящ се от две стаи, кухня, обслужващи помещения със застроена площ 59,56 кв.м., с принадлежащите зимнично помещение № ., с полезна площ 2,43 кв.м., с 1,375 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: изток – ап. ., запад – ап. ., север – двор, юг – двор, а на избеното помещение: изток – мазе от вх. . запад – коридор, север – мазе ., юг – мазе .

Не е спорно по делото, че по време на придобиване на имота купувачите Т. . Ц. и А. В.

Ц. са били в брак, с оглед на което имотът е придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) – чл. 19, ал. 1 СК (1985г., отм.).

Установява се от представената схема на самостоятелен обект в сграда с № .г., издадена от СГКК, че придобият имот е идентичен със Самостоятелен обект в сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед . г. на изп.директор на ., с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, за.гащо самостоятелния обект от 16.03.2023 г., адрес на имота: гр. ., който самостоятелен обект се намира на . в сграда с идентификатор . с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 59,56 кв.м., прилежащи части: зимнично помещение № . с площ от 2,43 кв.м., 1,375% идеални 2 части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: .., под обекта: .. над обекта: . стар идентификатор: ..

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че Т. . Ц. е починал на .г. и съгласно представеното удостоверение за наследници е оставил за свои наследници по закон – съпруга А. В. Ц., син – Т. . Ц. и дъщеря – ответницата Н. Т. Ц..

Със смъртта на Т. . Ц. се е прекратила съществуващата съпружеска имуществена общност върху процесния недвижим имот, като е възникнала обикновена съсобственост върху него между наследниците на починалия. След смъртта на съпруга си А. В. Ц. се е легитимирала като собственик на 4/6 ид.ч. от имота на основание прекратена СИО и наследяване (чл. 26, ал. 1 СК (1985г., отм.) и чл. 9, ал. 1 ЗН), а двете му деца – като собственици на по 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство (чл. 5, ал. 1 ЗН).

Установява се, че А. В. Ц. е починала на 27.09.2019г. и съгласно представеното удостоверение за наследници е оставила за свои наследници по закон своите низходящи (деца) – Т. . Ц. (син) и ответницата Н. Т. Ц. (дъщеря), които са наследили на основание чл. 5, ал. 1 ЗН равни части от притежаваните от наследодателката 4/6 ид.ч. от имота, или всеки е придобил по наследство от нея по 2/6 ид.ч. Прибавени към притежаваните към този момент от същите по 1/6 ид.ч. от имота, двамата са се легитимирали като собственици на по 3/6 ид.ч. (2/6 +1/6) или по 1/2 ид.ч. от имота.

Т. . Ц. е починал на ..07.2020г. и видно от удостоверение за наследници е оставил като наследници по закон своите низходящи (деца) А. Т.а К. – дъщеря и ищецът А. Т. Ц. – син.

Съгласно представеното по делото съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № .г. на СРС, 91 състав, А. Т.а К. се е отказала от наследството, оставено от нейния баща Т. . Ц., за което е подала молба с вх. № .г., вписана в специалната книга на съда под № .г.

Отказът от наследство е довел съгласно правилото на чл. 53 ЗН до уголемяване на дела на другия наследник по закон – ищецът А. Т. Ц., който е получил цялото наследство, оставено от наследодателя Т. . Ц., вкл. притежаваната от него приживе 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

С оглед на всичко изложено се установява по делото, че към датата на приключване на съдебното дирене по делото ищецът А. Т. Ц. и ответницата Н. Т. Ц. са съсобственици по наследство на делбения имот при равни квоти от по 1/2 ид.ч., при които следва да се допусне делбата между тях.

По искането за определяне на привременни мерки на основание чл. 344, ал. 2 ГПК:

Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК с решението за допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Определението, с което съдът се произна., не разрешава материалноправен спор между страните, а е акт на съдебна администрация.

3

Предпоставките за постановяване на привременното разпределение на ползването са: да е налице изрично искане от съделител да се постанови такава мярка, съделителят, който я е поискал да не ползва лично съсобствения имот съобразно правата си и делбата да не е извършена с влязло в сила решение. Разпределението на ползването следва да се осъществи чрез определяне на реални обособени части от съсобствените имоти или отделни обекти за ползване от всеки от съделителите, съобразно техните идеални части. В случай, че не е възможно реално разпределяне на ползването, то съдът определя обезщетение за лишаване от ползването, която мярка се постановява спрямо ползващия съсобственик.

Съдът е сезиран с изрично искане от ищеца за осъждане на ответницата да му заплаща сумата от 300 лв., обезщетение за лишаване от ползването до окончателното приключване на делбата.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.

Т. К. се установява, че свидетелката познава ищеца А. Ц. от над 20 години, откакто двамата са били деца. Познава и Н. Ц. – леля на А., както е познавала и неговия баща – Т., който е починал през 2020г. Свидетелката знае, че А. Ц. има собственост в ж.к. . – двустаен апартамент, който е бил собственост на неговите баба и дядо, както и че до смъртта на бащата на А., а и след това в апартамента живее неговата леля Н.. Свидетелката посочва, че е ходила лично в апартамента. Първият път бил след смъртта на бащата на А. през 2020г., когато свидетелката отишла заедно с А. като придружител, за да се разбере А. с леля си какво ще правят с имота – ще го продават ли, ще го отдават ли под наем или Н. доброволно ще си плаща сметките, защото до този момент Н. не плащала нищо. Тогава свидетелката влязла в апартамента заедно с А. и говорили с Н., но тя им казала, че няма да плаща и да не й се ме.т в живота, че това си е нейна работа и после ги изгонила. След това свидетелката К. ходила до имота през есента на 2021г., когато о.о придружила А., за да говори с леля си по същите въпроси. Тогава Н. отворила входната врата, но казала, че ще говорят на вратата.

Говорили много кратко – Н. казала да не й стъпват повече в апартамента, че тя си живее цял живот там, да не я притесняват, че тя решавала дали да си плаща сметките и след това изгонила свидетелката долу пред входа. Свидетелката ходила до апартамента още веднъж през 2022г., времето било топло. Тогава лелята на А. изобщо не им отворила вратата, от апартамента се чувал шум, но никой не отворил. Тогава А. решил вече да заведе дело, защото заради неплатените сметки запорирали заплатата на сестра му, но тя се отказала от наследството, оставено от баща им. Свидетелката посочва, че знае, че А. няма ключ от апартамента, което самият той й казал, както и че знае, че Н. живее и понастоящем в имота, затворила се е там и не отваря, което научила от съседите, които им казали, че тя изобщо не излиза от апартамента.

Установява се от заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза, че средният пазарен наем за 1/2 ид.ч. от имота към момента на изготвяне на експертизата се равнява на сумата от 303 лв.

С оглед така събраните доказателства съдът приема за установено, че процесният 4 съсобствен имот се ползва изцяло от ответницата Н. Т. Ц., която живее в имота и която препятства ищеца да използва имота съобразно правата си, като не го допуска до същия, като ищецът няма достъп до имота, тъй като не разполага и с ключ за същия. При това положение и предвид липсата на възможност имотът да се използва едновременно от двамата съделители предвид неговата площ и данните за влошени отношения между съсобствениците, е основателно искането на ищеца за определяне на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК чрез определяне на сума, която ответницата следва да му заплаща срещу ползването. Ищецът е поискал да се определи обезщетение в размер на 300 лв., което е пониско от размера на средния пазарен наем, съответстващ на притежаваната от последния идеална част от имота съгласно заключението на СТЕ, с оглед на което искането е изцяло основателно и следва да се уважи в претендирания размер от 300 лв.