Определение № 177 от 01.06.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. София, 30.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Мариета Неделчева

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно частно наказателно дело № 20231800600302 по описа за 2023 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал.

1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от защитника на подсъдимия В. А. И. – адв. С. С. от САК - срещу определение от 12.04.2023 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 352/2022 г. по описа на районен съд – К.

Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитника на подсъдимия, предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност. В тази връзка се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са въведени противоречия както относно времето на извършване на кражбата на вещите, предмет на инкриминираното деяние по чл. 215 НК, и времето на извършване на деянието от подсъдимия, квалифицирано по чл. 215 НК, така и по отношение на съставомерни признаци на деянието по чл. 215 НК – дали целта на подсъдимия е била да набави имотна облага само за себе си или за себе си и за другиго. Твърди се, че в обвинителния акт не са изложени твърдения за действията, с които подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на 1 вмененото му престъплението по чл. 215 НК и че не са посочени субективните признаци на престъплението, в какво се изразява и какъв е размерът на целената имотна облага. Излага се довода, че посочените недостатъци на повдигнатото фактическо обвинение съществено ограничават правото на подсъдимия да узнае фактите на обвинението и съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им. Твърди се още, че обжалваният съдебен акт е лишен от мотиви.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд – К.и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.

249, ал. 3 от НПК от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт, и разгледана по същество е основателна, а съображенията за това са следните:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от ТО Сливница при РП - К. с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В.

А. И. за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК.

С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 12.04.2023 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред; потвърдил е взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение – „подписка“, като същевременно е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Най-напред основателно е оплакването в частната жалба, че обжалваното определение страда от съществен процесуален порок, а именно липса на мотиви. Първоинстанционният съд не е изложил въобще 2 съображенията си, с които по същество е счел, че възраженията на защитата за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи основанията по чл. 249, ал. 1, вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, са неоснователни, което съставлява основание за отмяна на обжалваното определение. В този случай, предвид правомощията на въззивната инстанция, регламентирани в разпоредбата на 345, ал. 2 НПК, след като отмени определението, въззивната инстанция следва да реши въпросите по частната жалба.

С обвинителния акт, внесен от ТО - Сливница при РП - К. е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В. А. И. за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК – вещно укривателство, затова че в периода от 03:00 ч. на 02.10.2019 г. до 21:20 ч. на 04.10.2029 г. в гр. Сливница, обл. Софийска в къща, находяща се на ул.

„Щ.“ № 10, собственост на М.В. И. и М. Ваньова И.а, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е укрил чужди движими вещи – различни видове лекарства, лекарствени средства и препарати – на обща стойност 20 483,27 лв., собственост на „ф.и.п.“ ЕООД, представлявано и управлявано от И.А.Х.С. – А., за които е знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление.

Вещното укривателство е умишлено престъпление, извършено с користна цел - набавяне на имотна облага. Престъпният характер на вещното укривателство се определя от намерението на дееца да облагодетелства себе си или другиго при съществуващо у него знание или предположение за придобиването на вещта от трето лице чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Същественото е, че фактическата власт върху вещта е получена неправомерно и укривателят знае или предполага това, но укрива вещта, каквото е настоящото обвинение, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага.

При така очертаните в хипотезата на чл. 215, ал. 1 НК признаци (обективни и субективни) на основния състав на престъплението вещно укривателство от гледна точка на обвинението, повдигнато с обвинителния акт, е необходимо в неговата съдържателна част да се изложат фактически твърдения за укриването на вещта от укривателя. Необходимо е да се посочи с какви действия, кога и къде деецът е укрил вещта, тъй като тези 3 обстоятелства очертават начина на осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, което в случая не е сторено. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват фактически твърдения, отнасящи се до действия на подсъдимия, с които е укрил вещите, предмет на престъплението.

В тази насока фактическото обвинение се изчерпва с твърденията, че подсъдимият се обадил чрез приложението „Вайбър“ на свид. М. И. и му поискал ключа от къщата му в гр. Сливница на ул. „Щ.“ № 10, за да остави „някакви неща“ там, свид. М. И. му дал ключовете от входната врата на двора и от входната врата на къщата, след което заминал на море; докато бил на море, свид. М. И. два пъти разговарял по мобилния си телефон с подсъдимия, при което подсъдимият разбрал, че свид. И. е на море, но свид. И. не му казал кога ще се върне; след като се върнал от морето, на 04.10.2019 г., около обяд, свид М. И. срещнал подсъдимия в гр. Сливница, последният му върнал ключовете и му казал „след като се стъмни да отиде в къщата си и да изнесе оттам чувалите, които е оставил, а той ще му звънне и ще дойде да си ги вземе“; по-късно същия ден (04.10.2019 г.), около 19:00 ч., свид. И. отишъл в къщата си на ул. „Щ.“ № 10 и изнесъл отвътре чувал, в който имало лекарства и тогава бил задържан от полицейски служители. Същевременно в обвинителния акт са изложени твърдения, че във времето от 20,00 ч. на 01.10.2019 г. до 03:50 ч. на 02.10.2019 г. била извършена кражба на голямо количество лекарства, лекарствени средства и препарати от аптека на ул.

„Паисий Хилендарски“ № 38В в гр. Сливница и че на 03.10.2019 г. в ОДМВР - София била получена оперативна информация, че откраднатите лекарства се намират в къща в гр. Сливница, на ул. „Щ.“ № 10 (наследствената къща на свид. М. И.). При така изложената фактология само може да се предположи обвинителната теза, че именно подсъдимият е оставил в къщата на свид. М.

И. вещите, откраднати от аптеката в гр. Сливница, което е недопустимо.

Фактическото обвинение следва да е ясно, точно и конкретно формулирано, така че без да се налага тълкуване и/или изграждане на предположения, подсъдимият да може да разбере за какво точно и при какви изрично посочени обстоятелства е обвинен, че е извършил престъплението, противното засяга правото му на защита и представлява отстранимо нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените.

Налице е и твърдяната в жалбата неяснота, касаеща времето на извършване на инкриминираното деяние по чл. 215 НК. Предмет на 4 престъплението по чл. 215 НК са чужди движими вещи, придобити от другиго чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, което обективно изключва възможността престъплението по чл. 215 НК да е осъществено едновременно или преди да е довършено деянието, с което същите вещи се придобиват от друго лице, различно от подсъдимия, каквото по същество е обвинението в случая. Така в обвинителния акт се твърди, че вещите, предмет на престъплението по чл. 215 НК, са били откраднати от другиго във времето от 20,00 ч. на 01.10.2019 г. до 03:50 ч. на 02.10.2019 г. и същевременно, че престъплението по чл. 215 НК подсъдимият е извършил във времето от 03:00 ч. на 02.10.2019 г. до 21:20 ч. на 04.10.2029 г., което въвежда неяснота относно времето на извършване на престъплението по чл.

215 НК, която следва да бъде отстранена.

Съставомерен субективен признак на престъплението е специфичната субективна цел на дееца да получи за себе си или за другиго имотна облага. В обвинителния акт въобще не е дефинирана имотната облага по вид и размер, като са посочени единствено вида и стойността на вещите (лекарства, лекарствени средства и препарати), открити и иззети от къщата на свид. М. И. в гр. Сливница на ул. „Щ.“ № 10. При това е въведено и противоречие в обвинителната теза, при което остава неясно дали намерението на подсъдимия е било да набави имотна облага само за себе си или за себе си и за другиго.

По повод доводите, развити в жалбата, следва да се отбележи, че субективните признаци на деянието се извличат от фактите – от действията на дееца и обстоятелствата, при които са извършени, - поради което не се налага самостоятелното им очертаване в обвинителния акт.

Процесуалната функция на обвинителния акт е дефинирана с ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г., ОСНК – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на предмета на доказване и осъществяване правото на защита. Предложената от прокурора формулировка на фактите на обвинението, е неясна, тъй като по същество не съдържа фактически твърдения и изводи за факти, подлежащи на доказване от гледна точка на престъплението, за което е повдигнато обвинението.

5

При това положение внесения обвинителен акт е негоден да изпълни процесуалното си предназначение да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, което съществено нарушава правото на подсъдимия да узнае фактите на обвинението и да се защити ефективно срещу тях и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, допуснато на досъдебното производство, което не може да бъде компенсирано в съдебната фаза. Констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо от прокурора съобразно указанията, дадени по-горе, и съставлява основание по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходната му процесуална фаза.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3, вр. ал. 2 НПК Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 12.04.2023 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 352/2022 г. по описа на районен съд – К. с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения и вместо него ПОСТАНОВЯВА: