Решение № 1432 от 02.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Варна, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20223110202700 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Варнапак“ ЕООД , представлявано от В.О.В., против Наказателно постановление № 03-2200057/ 16.02.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Варнапак Варна“ ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 300 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.

В жалбата се излагат доводи за това, че не съществува юридическо лице с наменованието „Варнапак Варна“ ЕООД, посочено в постановлението.На следващо място са изложени съображения, че неправилно е била ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-02, както и че не е било преценено обстоятелството, че работника към момента на проверката е бил служител на друго дружество. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно , неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в условията на евентуалност намаляване на размера на наложената санкция.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от 1 надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Д. отново пледира за отмяна на постановлението и прави възражение за евентуална прекомерност на поисканото юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2022г. служители на Д”ИТ”, една от които св. Р. П., по повод постъпил сигнал, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в цех за опаковки, намиращ се в гр.Игнатиево и стопанисван от „Варнапак“ ЕООД. В обекта св.П. установила, че ИВ. А. престира труд в цеха в полза на дружеството. Тя попълнила и декларация, в която посочила, че работи за „Варнапак“ ЕООД от м.12.2021г. като „лепач“, с работно време от 08,20ч. до 16,30ч., с трудово възнаграждение от 650лв., с почивни дни събота и неделя, както и че има сключен трудов договор.На място на контролните органи били представени инструктажни книги и книга за начален инструктаж.При проверката им се установило, че не е документиран начален инструктаж за безопасност и здраве за тази работничка.

Св.П. насрочила и документална проверка, при която й била представена книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.В нея вече имало отбелязване за проведен на 17.01.2022г. инструктаж на ИВ. А..Били представени и заповеди, графици и други документи. За установеното в хода на проверката бил съставен протокол № ПР 2201653/27.01.2022г., с който били дадени и съответните предписания.

На 27.01.2022г. св.П. съставила против „ Варнапак Варна“ ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател е допуснал ИВ. А. да изпълнява трудовите функции на длъжност „ лепач“ преди да е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в нарочна книга за начален инструктаж.Било прието , че нарушението е извършено на 17.01.2022г. и квалифицирано като такова по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж.При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № 03-2200057 / 16.02.2022г.С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите , описани в акта , както и правната квалификация на нарушението- по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02 за условията 2 и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж. Било прието още, че нарушението е отстранено.

Поради това, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 „в“ ал.1 от КТ, на „Варнапак Варна“ ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 300лв.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Р. П. актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло.Свидетелката посочи, че работничката е била установена да престира труд в проверения цех и че доколкото книгата за инструктаж не се е намирала в обекта, й е била направена снимка и изпратена на проверяващите.Св.П. посочи още, че в последствие са били представени доказателства за отстраняване на нарушението, както и че са били представени заповеди, в които обаче не било конкретизирано лицето, което да проведе инструктажа.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима , депозирана в срок с оглед липсата на доказателства за връчване на постановлението по предвидения в закона ред на представител на дружеството, и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.

Наказателното постановление № 03- 2200057 / 16.02.2022г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ .То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта. .В постановлението са посочени нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Действително, в акта и постановлението неправилно е било изписано наименованието на санкционираното юридическо лице.Посоченият номер на Булстат обаче е коректен и в достатъчна степен индивидуализира нарушителя.Поради това и като съобрази, че правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалба, съдът намира за неоснователни възраженията в тази насока.

От показанията на св. П., както и от писмените доказателства по делото – декларация и копие от страница от книга за начален инструктаж , по безспорен и 3 категоричен начин се установява, че на 17.01.2022г. по отношение на ИВ. А. не е било документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве.На тази дата тя е била установена в обекта и е престирала труд като „лепач“.Попълнила е и декларация, в която изрично е посочила, че работи и има сключен трудов договор с „Варнапак“ ЕООД.Поради това съдът намира за неоснователни възраженията в тази насока в жалбата и приема за безспорно установено, че А. е била допусната до работа преди да бъде инструктирана. Нормата на чл.281 ал.1 от КТ сочи, че всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.Разпоредбата на чл.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж, задължава работодателят да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.Нормата на чл.11 ал.1 т.4 от същата наредба пък предвижда, че работодателят осигурява провеждането на съответните инструктажи на всеки работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното време, включително и на лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията.В този смисъл работника е следвало преди да бъде допуснат до работа да бъде инструктиран, което не е било сторено.

Съдът намира обаче, че неправилно административно-наказващия орган е приел, че за допуснатото нарушение следва да се ангажира отговорността на „ Варнапак“ ЕООД.В акта и постановлението е посочено, че дружеството, в качеството си на работодател не е документирало провеждането на начален инструктаж на работничката. Приетите за нарушени правни норми на чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02, предвиждат, че инструктажите, проведени по реда на наредбата се документират в Книги за инструктажи, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и че инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма, която включва изчерпателно изброени въпроси. В този смисъл задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по безопасност и здраве.Съгласно чл.11 ал.2 от Наредбата обаче те се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и условия, определени от работодателя, като именно длъжностното лице което провежда инструктажа издава и служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а съобразно образецът на книгата в която се документират инструктажите, същите се документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело. В този смисъл, от анализа на приетите от наказващият орган за нарушени правни норми, може да се направи извод, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да го извършва и документира.Т.е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице. В тази насока е и 4 константната съдебна практика - решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год. Решение по к.н.а.д. № 3303/2016г. , к.а.н.д. № 3134/2016г. , всички на Административен съд –Варна, решение по н.а.х.д. № 2510/2016г., на ВРС, по н.а.х.д. № 3581/2016г. на ВРС , Решение по к.а.н.д № 3076/2017г. на Административен съд-Варна, решение по н.а.х.д. № 2743/2018г. на ВРС, Решения по к.а.н.д № 2971/2018г. , к.а.н.д. № 800/2019г., к.а.н.д. № 2216/2019г., по к.а.н.д. № 82/ 2019г. , к.а.н.д. № 1431/ 14.10.2022г. на Административен съд-Варна и др. Въззивното дружество като работодател би могло да носи отговорност по наредбата в случай, че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа , което би представлявало нарушение на чл.11 ал.1 или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано , което пък е нарушение на нарушение на чл.3 от Наредбата, каквото обаче не е посочено нито в акта, нито в постановлението. В случая съдът съобрази, че сред доказателствата по преписката са приложени Заповед № 3/ 09.11.2021г., с която са определени видовете инструктаж, които следва да се провеждат, техния обхват и продължителност, Заповед № 2 /09.11.2021г. с която е определено конкретно лице, което да провежда инструктажа- В.В. и удостоверение за неговата правоспособност.Поради това съдът не кредитира показанията на св.П., за това, че не е било конкретизирано кой трябва да провежда инструктажа.С оглед на това и следва да се приеме, че от страна на работодателя е била създадена организация за провеждане на съответните инструктажи и е имало определено длъжностно лице, което да го извършва. Това е видно и от приложеното копие от книгата за инструктаж е видно, че такъв е бил провеждан на работници на дружеството, като в графата „ лице, извършило инструктажа“ има положен подпис. В този смисъл е следвало да бъде ангажирана отговорността на това длъжностно лице, което има задължение да документира инструктажа, а не на работодателя.

На следващо място следва да се отбележи, че недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на “Варнапак“ ЕООД , не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. Приложената от наказващият орган санкционна норма на чл. 415 „в“ ал.1 от КТ сама по себе си не представлява състав на административно нарушение. Тя съдържа в себе си само санкция за маловажно нарушение, което е отстранено и може да намери приложение във връзка с друга норма представляваща състав на нарушение.