Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 393 от 03.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1781/2025
Вид
Решение № 393
Подписан
03.12.2025
В сила
03.12.2025
Състав
Петко Иванов Минев, Веселина Тодорова Семкова, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Ив. Минев

Членове:

Веселина Т. Семкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора и Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от П. Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601781 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 34 от 26.11.2024г. по НОХД № 248/2023г. РС – Асеновград, 3 н.с., е признал подсъдимия Х. И. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и го е осъдил на 3 години лишаване от свобода, като го е оправдал в това, със същото деяние да е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Й.Г.Г..

Със същата присъда АРС е признал подсъдимия Х. И. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не му е наложил наказание поради изтекла давност за наказателно преследване.

Със същата присъда АРС е признал подсъдимия Х. И. В. за виновен в извършване на престъпления по:

- чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Т. Б. и му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода;

- чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал А. Б. и му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода;

1

- чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Й. Г. и му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода;

- чл. 338, ал. 1 от НК и му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода;

АРС е оправдал подсъдимия Х. И. В. в това да е извършил престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е определил едно общо най-тежко наказание на подс. В. измежду наложените му в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от 5 години.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, АРС е приспаднал от така наложеното общо най-тежко наказание времето, през което подс. В. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 06.07.2019г. до 10.07.2019г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

АРС е осъдил подс. В. да заплати на ч.о.г.и. Т. Б. сумата от 1 лев, както следва:

- 0,50 лева обезщетение за причинените му с престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди;

- 0,50 лева обезщетение за причинените му с престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК от НК неимуществени вреди; ведно със законната лихва, считано от датата на уврежданията – 06.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

АРС е осъдил подс. В. да заплати на ч.о.г.и. А. Г. сумата от 1 лев като обезщетение за причинените й с престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на уврежданията – 06.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

АРС е осъдил подс. В. да заплати солидарно на ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г. сумата от 800 лева, представляваща разноски за водене на наказателното дело.

АРС е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на РС – Асеновград сумата от 150 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

АРС е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 824,60 лева, представляваща представляваща разноски на досъдебното производство.

АРС е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на РС – Асеновград сумата от 2008,63 лева, представляваща представляваща разноски по делото.

АРС се е принесъл и по веществените доказателства и по приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.

2

Присъдата е обжалвана от подсъдимия Х. И. В. чрез защитника му – адв.

К. Н.. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според защитата формирането на вътрешното убеждение на съда във връзка с фактите е в нарушение на чл. 14 от НПК, което е довело до неправилно осъждане на подс.

В. по повдигнатите му обвинения. Застъпва се тезата, че е налице недоказаност на обвиненията за причинени телесни повреди, а деянията по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 и по чл. 338 от НК са несъставомерни.

Иска се потвърждаване на присъдата в оправдателната й част и отмяна на присъдата в осъдителната и гражданско-осъдителната й част. Иска се постановяване на нова присъда, с която подс. В. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения, а гражданският иск да бъде отхвърлен.

Присъдата е обжалвана от ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г. чрез повереника им – адв.

З. Т.. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна – неправилна и необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на наложеното на подс. В. наказание лишаване от свобода и отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

В депозирани две допълнения към въззивните жалби се развиват доводи за явна несправедливост на наложеното на подс. В. наказание и се мотивира искането за неговото увеличаване и реално изтърпяване.

РП – Пловдив, ТО – Асеновград не е взела становище по въззивните жалби.

С жалбите не са направени искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание, подсъдимият Х. В. се явява и поддържа жалбата, а защитникът му – адв. И. С. заявява, че поддържа искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Защитата излага доводи за несъставомерност на деянията. Развиват се доводи за наличие на състояние на неизбежна отбрана. Произведените изстрели според защитата са имали за цел да преустановят нападението на дома на подс. В., а не да осъществят състава на чл. 338, ал. 1 от НК. Адв. С. поддържа и доводите, изложени във въззивната жалба за недоказаност на обвиненията по чл. 144, ал.

3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 338, ал. 1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбите на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Изразява се становище, че всички обвинения са доказани и първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г. искат увеличаване на наложеното на подс. В. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и ефективното му изтърпяване.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно 3 правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. И. В. е роден на * г. в гр. *, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, работещ като шофьор в ***, ЕГН **********.

Към 05.07.2019г. подс. В. имал издадено разрешение № * за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Същото било валидно до 13.03.2023г., като въз основа на него той притежавал огнестрелни оръжия за ловни цели, а именно: дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – марка „ИЖ-27М“, кал. 12, № * и дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – марка „ЧЗ“, кал. 12, № *, както и боеприпаси за тях. /справка лист 12 том І от ДП/. Към 05.07.2019г. подс. В. живеел на съпружески начала със св. Б.Н. Х.ва, като от съвместното им съжителство, впоследствие се родило едно дете. Заедно с тях живеели и родените от предходни връзки на подс. В. и св. Х.ва, две осемгодишни момичета. В селото където живеел, подс. В. бил известен с прякора „Г.“, който идвал по линия на неговия баща- св. И. А.ов В.. Св.И. В. живеел на един и същ адрес със сина си, но той обитавал отделна жилищна сграда, построена в общият им двор.

Непосредствено срещу имота на В.и се намирала фабрика за производство на етилов спирт /етанол/ стопанисвана от фирма „Есентика“. Периметъра на фабриката, включително и от към имота на В.и, респективно от към ул.

„Васил Коларов“, бил ограден с висока масивна ограда, която имала надстройка от поликарбонатни плоскости. Двора на В.и също бил ограден с ограда, като достъпа от улицата бил ограничен с метална двукрила врата, чието отваряне и затваряне се активирало чрез използване дистанционно устройство. / снимки към фотоалбуми на листи от 51 до 52 и от 56 до 58, том І от ДП/.

Свидетелите Т. Б. Б. /по прякор „К.“/ и А. Й. Г. /„Н.“/ живеели на съпружески начала, като заедно с техния син-св. А. Т. Б. обитавали къща в с.

Катуница, на ул. *. В миналото св. Т. Б. и св. И. А.ов В. имали известни спречквания, в резултат на които отношенията им се изострили и останали влошени. Подс. Х. В. естествено бил наясно с тези отношения, като нямал добро мнение за св. Т. Б. и не гледал на него с „добро око“. Към инкриминираната дата, св. Т. Б. стопанисвал казана за дестилация на ракия в с.Катуница.

Ресторант „Рубин“ се намирал в село Катуница, като към 05.07.2019г. заведението се държало от св. В. Х.в Х.в. Във връзка с неговото стопанисване му помагала и св. И.ка А.П., с която св. Х.в живеел на съпружески начала.

Към 05.07.2019г. свидетелите П.Д.К., Д. К.ов И., А. Г. А., Б.Д.М., М. А.

А., П.Й.Д., Р.Т.К., Ж.Ф.П., Д.И.У., Д. Й.ов М., Д. Г. Д. и П.К.Б., работили като * 4 в РУ Асеновград. Първите петима от тях били с месторабота Полицейски участък /ПУ/ гр. Садово, който териториално обслужвал и с. Катуница. Към онзи момент Началник на ПУ Садово бил св. М. А., като всички служители от участъка, административно били подчинени на РУ Асеновград, чийто началник тогава бил св. П.Б..

На 05.07.2019г. през деня имало организиран събор в района на манастир „Св. Неделя“ в с.Златовръх /известен и като „Араповски манастир/.

Подс. В. и св.Б. Х.ва решили да отидат на събора, като използват техния автомобил „Нисан Екстрейл“ с ДК № * /снимка на фотоалбум лист 58, том І от ДП/. Тръгвайки от с.Катуница в следобедните часове, до мястото на събора, заедно с тях пътували и двете им дъщери. Със същата цел, на събора отишли и свидетелите В.Д.П. /който бил с жена си М.А. и тяхното дете, както и А.Б.Л.

/по прякор „Ш/. До там те се придвижили с автомобила на св. П.. Подс. В. и св. П. били приятели и отивайки на събора, хората от двата автомобила се събрали на едно място. Към тяхната компания малко по-късно се присъединил и техният приятел – св. Д. В. Т. от гр.Садово /известен и като „Т.“/. До там той също отишъл с колата си, като с него било и детето му. На събора мъжете от компанията употребили алкохол в различни количества. Като се стъмнило, хората от цялата компания на подс. В. решили да си тръгват. Междувременно подс. В. получил съобщение по телефона от св. П.Г.К., с когото били приятели, а освен това, последния работел и във фирмата на св. И. В.. Докато подс. В. бил на събора, св. К. се намирал в с. Катуница, като отишъл до заведение „Рубин“ с намерение да се почерпи с някой. До ресторанта, св.К. се придвижил с моторче тип „скутер“, което после подпрял в близост до масата на която седнал. В хода на комуникацията с подс. В., св. К. му предложил да дойде да пият „по едно“. Идеята допаднала на подс. В. и той отговорил на св.

К., че ще дойде в заведението. Докато подс. В. и другите хора от компанията му се придвижвали от с. Златовръх към с. Катуница, св. К. чакал на запазената от него маса. Масата на която св. К. се намирал, била голяма и докато той чакал, към него се присъединили съпрузите св.Н.Р.Д. и св. А.Д.Д., които също живеели в Катуница.

На същата дата – 05.07.2019г., в късните следобедни часове, св. Т. Б. бил в дома си заедно със свидетелите К.И.Д. и М.Б.К.. Докато св. Б. и двамата му гости се черпели и консумирали алкохол, св. А. Г. си почивала. Около 22.00 часа, мъжете решили да се преместят в ресторант „Рубин“, където искали да продължат вечерта. За целта те помолили св. Г. да ги закара до там с лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК № *, собственост на св. Т. Б..

Когато пристигнали на мястото, св. Г. паркирала автомобила на улицата, след което заедно със св.Т. Б., св. Д. и св. К., влезли в заведението и седнали на една от масите. Докато били в заведението, св. Т. Б. и двамата му приятели отново консумирали алкохол, като си поръчали една бутилка „Узо“.