Решение № 802 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100510531 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение 11933/17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 20386/2023 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, е уважен изцяло предявеният от „ЗК Лев инс” АД срещу „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве” АД иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи да заплащане на ищеца на сумата от 2416,82 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 93001810027993, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.01.2019 г., за което е образувана щета № 2801 - 1261- 19-400050, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 05.09.2022 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2022 г. по ч. гр. дело № 48399/ 2022 г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве” АД, в която се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че водачът, застрахован от жалбоподателя, няма вина за процесното ПТП. Сочи, че причина за ПТП е поведението на водача, застрахован от „ЗК Лев инс“ АД. Твърди се, че е неправилен изводът на СРС, че застрахованият от жалбоподателя водач е допринесъл за ПТП.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение,а в условие на евентуалност да намали присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ЗК Лев инс” АД. Намира, че изложените във въззивната жалба твърдения за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес“ са неоснователни. От събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства се установява механизъм на ПТП, съответстващ на отразения в двустранния констативен протокол, подписан от двамата водачи при съгласие относно обстоятелствата и вината. Не се доказва водачът на „Мерцедес“ да е допринесъл за настъпването на инцидента чрез неправилна маневра. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че причината за произшествието е противоправното поведение на водача на „Нисан“, който в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предприел изпреварване, без да се увери, че изпреварваното превозно средство не е подало сигнал за промяна на посоката на движение.

Предвид изложеното въззиваемият отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирани да обжалват първоинстанционния съдебен акт страни. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД от „ЗК Лев инс” АД срещу „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве” АД за признаване за установено, че ответникът дължи да заплащане на ищеца на сумата от 2416,82 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”застрахователна полица № 93001810027993, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.01.2019 г., за което е образувана щета № 2801 - 1261- 19-400050, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 05.09.2022 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2022 г. по ч. гр. дело № 48399/ 2022 г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП и в частност – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите.

По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:

1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;

3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

2

4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства. В тази връзка по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93001810027993, със срок на застрахователно покритие от 05.04.2018г. до 04.04.2019 г., сключен между ищеца като застраховател и собственика на увреденото в резултат на ПТП МПС лек автомобил „Мерцедес Е320“ с рег. № ********.

На следващо място е безспорно и се установява от представените доказателства, че към момента на ПТП при ответника е имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Нисан Прейри“ с рег. № ********.

На 02.01.2019 г. лек автомобил „Нисан Прейри“ с рег. № ******** се движил по ул.

„Търговска”, с посока към с. Калчево. В района между ДАИ-Ямбол и ДАП-Ямбол водачът на посочения лек автомобил предприел маневра „изпреварване” на лек автомобил „Мерцедес Е320“ с рег. № ********. Водачът на л.а. м. „Мерцедес” от своя страна предприел маневра „завой наляво”. За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 02.01.2019 г.

Във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка № 2801¬1261- 19400050, като на сервиза, който бил извършил ремонта била изплатена сумата от 2396,82 лева, а освен това били сторени и ликвидационни разходи в размер на 20 лева.

Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. По въведените във въззивната жалба доводи настоящият съдебен състав намира следното:

В двустранният констативен протокол водачите на участващите в произшествието автомобили са постигнали съгласие относно механизма на произшествието, местонастъпването му, причините за него, участниците, зоната на удара и материалните щети. Протоколът е подписан от водачите. В него е отбелязано, че е реализирано ПТП между И.А.В. с управлявания от него лек автомобил „Нисан Прейри“ с рег. № ******** и Г.К.П. с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес Е320“ с рег. № ********, като е настъпил удар в десните врати на л.а. „Нисан Прейри“ и предна броня, преден ляв фар, ляв преден калник и др. на л.а. „Мерцедес Е320“. Ударът е настъпил при извършване на ляв завой от л.а. „Мерцедес Е320“ и изпреварването му от лява страна на движещия се зад него л.а. „Нисан Прейри“. Съобразно правилата за доказателствената стойност и преценката на доказателствата съдът счита, че двустранният протокол може да послужи за установяване механизма на ПТП. Касае се за частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса (страни са застрахователи, намиращи се в договорни правоотношения със съставителите) и имащ за процеса случаен характер. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в съдебно производство. Обективираните в двустранния протокол изявления по своята правна същност представляват свидетелски показания в писмена форма, които не са събрани непосредствено от съда с участието на страните, при изясняване на наказателната отговорност, която свидетелите носят при лъжесвидетелстване. Освен формална доказателствена сила /относно неговата автентичност/, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.е. не обвързва по задължителен начин съда да 3 приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. В случая двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо документът има характер на нарочен от гледна точка съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства, а именно – свидетелските показания на единия от водачите.

Заключението на съдебно-автотехническа експертиза САТЕ в частта, в която е даден отговор на въпросите, касаещи самото деяние и механизма на настъпване на вредите, следва да бъде кредитирано, тъй като същото пълно, компетентно и обосновано е отговорило на зададените му задачи. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 02.01.2019 г. около 16:00 ч. по ул. „Търговска“ в гр. Ямбол лек автомобил „Нисан Прейри“ е предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес Е320“, като едновременно с това водачът на „Мерцедес“-а е започнал маневра завой наляво. В резултат на пресичане траекториите на двете МПС е настъпил удар, реализиран между предната дясна част на „Нисан“-а и предната лява част на „Мерцедес“-а.

Пътният участък е с две ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия, като първоначалното съприкосновение е настъпило в лентата за насрещно движение спрямо ориентацията на автомобилите. Съпоставката между установения механизъм, отразеното в двустранния констативен протокол и характера на уврежданията обосновава категоричен извод за пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и констатираните щети по лекия автомобил „Мерцедес Е320“.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на участника в ПТП – Г.К.П. – водач на лек автомобил „Мерцедес Е320“ с рег. № ********.