Решение № 7657 от 25.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5966/2024
- Вид
- Решение № 7657
- Подписан
- 25.04.2026
- В сила
- 25.04.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 7657 гр. София, 25.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ****** при участието на секретаря ******* като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20241110105966 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. П. Д. да заплати на „********“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 195.39 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 12.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 38-1, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 8-10, вх. 1, сумата от 54.10 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.08.2021г. до 22.11.2023г., сумата от 1.41 лева, представляваща цена на предоставена в периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.44 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2021г. до 22.11.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 01.02.2024г. до окончателно изплащане на задълженията.
Ищецът „********“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на 1 интернет страницата на дружеството. Заявява, наред с това, че отправил до задълженото лице покана доброволно да изпълни задълженията си за имота за исковия период, което същото не сторило. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба, неин представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е заявила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като е уведомена за възможността по отношение на нея да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 07.06.2024г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. С исковата молба, а и с допълнителна молба от 03.02.2026г. процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответницата при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, предвидени в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 125.56 евро, включваща заплатена държавна такса за разглеждане на исковете, както и определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00 евро с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, а и при съобразяване на изричното искане на ищеца в молбата му от 03.02.2026г.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД М. П. Д., ЕГН **********, да заплати на „********“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 99.90 евро (195.39 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 12.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 38-1, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 8-10, вх. 1, сумата от 27.66 евро (54.10 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за 2 времето от 15.08.2021г. до 22.11.2023г., сумата от 0.72 евро (1.41 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.23 евро (0.44 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2021г. до 22.11.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 01.02.2024г. до окончателно изплащане на задълженията, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 125.56 евроразноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3