Решение № 142 от 16.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Ямбол, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330100284 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Ямбол против Я. С. Я. от гр. Я.

С исковата молба се твърди, че ищеца е доставил питейна вода и е отвеждал и пречиствал отпадъчни води на ответника в качеството му на потребител в ползваният от последният имот, находящ се в гр.Я., ж.к.“***. Твърди се, че за отчитане на потреблението е бил надлежно монтиран водомер, както и, че абонатния номер на ответника е ***.Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на доставената му питейна вода, отведени и пречистени отпадни води по 11 броя фактури, изброени в ИМ на обща стойност 2114.13 лв., от които 1941.94 лв. - главница и 172.19 лв. - начислена лихва.

Ищецът твърди, че е подал заявление, като е поискал издаване на заповед за изпълнение и такава е била издадена на 12.12.2024 г., с № *** за сумата 1941.94 лв. главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода, отведени и пречистени отпадъчни води за периода 18.10.2018 г. до 17.11.2024 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.12.2024 г. до окончателното й плащане, както и за сумата 172.19 лв. лихва за забава за периода 24.02.2024 г. до 09.12.2024 г.

С последното си твърдение ищецът по същество обосновава правният си интерес да предяви иска, предмет на разглеждане на настоящото производство, с който се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че като потребител на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в ползвания от него имот, находящ се в гр.Я., ж.к.“***, с абонатен № ***, че към датата на 1 подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.12.2024 г. същият дължи на ищеца сумата от 2114.13 лв., в т.ч. главница - 1941.94 лв. и лихви за периода 24.02.2024 г. до 09.12.2024 г., общо в размер на 172.19 лв., както и законната лихва от 09.12.2024 г., до окончателното плащане на вземането.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

С нарочно депозирано преди съдебно заседание писмено становище ищецът поддържа исковата си претенция, като с оглед депозираният по делото отговор от особеният представител на ответника уточнява, че процесната първа фактура за доставена вода отразявала потребление на вода в имота на ответника за отчетният период от 18.10.2018 г. до 16.01.2024 г., като отчитането на водомера, както било посочено във фактурата и справката за консумация на абонат е на 16.01.2024 г., като в законоустановеният срок на 25.01.2024 г. е била издадена и самата фактура, която е приложена по делото.

Твърди се, че за отчетената консумация на вода на 18.10.2018 г., на 29.10.2018 г. била издадена и фактура с № ***, която се прилага с депозираното писмено становище и се иска от съда да я приеме като доказателство по делото.

Твърди се на следващо място, че след това липсвала ежемесечна консумация, за което се прилага Справка за отчети по партида ***, поради което не било изчислявано изразходеното количество вода в имота на ответника, поради което и не се издавала фактура.

При следващият отчет, който бил на 16.01.2024 г. се вземали предвид и старите показания от отчета през 18.10.2018 г.

От отчетените показания на 16.01.2024 г. от 1595 м3 се изваждали показания на 18.10.2018 г. от 1282 м3, за да се фактурирали общо 313 м3. отчетените

В реквизитите на фактура с № *** от 25.01.2024 г. фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги – вода, канал и пречистване.

Поддържа се, че издадената първа фактура и следващите такива отговаряли на изискванията на ЗДДС.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника, с който исковите претенции се оспорват като частично недопустими, а друга част като неоснователни. Релевират се възражения за нередовност на ИМ.

Прави се изрично възражение за настъпила погасителна давност съгласно Разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, а именно: тригодишна погасителна давност на задълженията преди 30.01.2025 г.

В този смисъл се поддържа, че исковата претенция за заплащане на доставка на питейна вода за периода от 18.10.2018 г. до 25.01.2024 г. заедно със съответната лихва за забава се явява като неоснователна, като погасена по давност.

В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява юрк.Е. Д., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа 2 исковата претенция.

За ответника в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв.Д. С. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея възражения се поддържа, че исковите претенции са неоснователни, недоказани поради липса на доказателства относно начина на отчитане на потребеното количество вода, като наред с това се поддържа възражението за погасяване по давност вземанията на ищеца за периода от 18.10.2018 год. до 25.01.2024 год.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по ч. гр. дело №*** год. по описа на ***РС, на 09.12.2024 год. пред ***РС е било депозирано Заявление по чл.410 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Ямбол, против длъжника-ответник Я. С. Я. с ЕГН ********** от гр.Я., за сумата от 1941.94 лева – главница, представляваща дължима сума за консумирана питейна вода, отведени и пречистени отпадни води по 11 бр. фактури, и сумата от 172.19 лева – лихва за периода от 24.023.2024 год. до 09.12.2024 год., ведно със законната лихва от 09.12.2024 год. до изплащане на вземането.

Заповедният съд е уважил искането на заявителя като е издал Заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС, с която е разпоредил длъжникът Я. С. Я. да заплати на кредитора от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Ямбол сумата от 1941.94 лева представляваща главница за дължима сума за консумирана питейна вода, отведени и пречистени отпадни води за периода от 18.10.2018 год. до 17.11.2024 год., ведно със законната лихва от 09.12.2024 год. до изплащане на вземането, както и за сумата от 172.19 лева представляваща лихва за периода от 24.02.2024 год. до 09.12.2024 год., както и държавна такса в размер на 42.28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Заповедта е връчена на длъжника при условията предяви иск за установяване на вземанията си в 1-месечен срок, в който срок ищеца-кредитор е предявил установителен иск предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото са представени издадени от ищцовото дружество за абонат *** – ответника Я. С. Я., фактури, както следва: фактура № *** от 25.01.2024 год., с която за отчетен период от 18.10.2018 год. до 16.01.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 1261.82 лева с ДДС; фактура № *** от 23.02.2024 год., с която за отчетен период от 16.01.2024 год. до 14.02.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 84.40 лева с ДДС; фактура № *** от 25.03.2024 год., с която за отчетен период от 14.02.2024 год. до 15.03.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 54.61 лева с ДДС; фактура № *** от 23.04.2024 год., с която за отчетен период от 15.03.2024 год. до 15.04.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на 3 отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 64.54 лева с ДДС; фактура № *** от 22.05.2024 год., с която за отчетен период от 15.04.2024 год. до 14.05.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 59.57 лева с ДДС; фактура № *** от 24.06.2024 год., с която за отчетен период от 14.05.2024 год. до 14.06.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 64.54 лева с ДДС; фактура № ********** от 24.07.2024 год., с която за отчетен период от 16.06.2024 год. до 15.07.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 74.46 лева с ДДС; фактура № *** от 22.08.2024 год., с която за отчетен период от 15.07.2024 год. до 15.08.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 79.43 лева с ДДС; фактура № *** от 25.09.2024 год., с която за отчетен период от 15.08.2024 год. до 16.09.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 69.50 лева с ДДС; фактура № *** от 24.10.2024 год., с която за отчетен период от 16.09.2024 год. до 15.10.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 59.57 лева с ДДС; фактура № *** от 21.11.2024 год., с която за отчетен период от 15.10.2024 год. до 17.11.2024 год. са фактурирани доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в общ размер на 69.50 лева с ДДС.

Представена е справка от ищцовото дружество че за периода от 18.10.2018 год. до 17.11.2024 год. по така издадените фактури общо дължимата от ответника-абонат главница е в размер на 1941.94 лева и лихва в размер на 209.83 лева или общо сумата от 2151.77 лева.

Представено е заявление от ответника до ищцовото дружество от 24.06.2015 год. за преименуване на негово име на партида № *** на адрес: “***.

С допълнителна молба е представена и издадена от ищеца фактура № *** от 29.10.2018 год. за начислени за доставка на питейна вода и и отпадъчни води на стойност 12.59 с ДДС.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: дължимата главница по процесниете фактури е в размер на общо 1941.94 лева, а лихвата за забава върху главницата за времето от датата на падежа – 30 дни след датата на фактуриране, до датата на подаване на заявлението в съда – 09.12.2024 год. е в размер на общо 178.09 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претендираните от ищеца права са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415, ал.1, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при 4 условията на чл.47, ал.5 ГПК.

По предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, възникнала от сключен договор за доставка на ВиК услуги пир Общи условия, респ. качеството на потребител на ответника за процесиня период и тяхното количество, както и стойността на същите и спазване на правилата за измерване на отчетеното количество вода. При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията към ищеца.

При ангажираните по делото писмени доказателства съдът прие, че страните в производството са били обвързани от облигационна връзка през периода от 18.10.2018 год. до 17.11.2024 год., възникнала по силата на публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителни и канализационни системи от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 год. /по делото са представени ОУ, копия от страници на в-к Новинар и НеДелник, в които са публикувани ОУ, както и Решение № ОУ-09/11.08.2014 год. на ДКЕВР/.