Решение № 4 от 06.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Благоевград, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20241200500397 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 374/20.11.2023г. по гр.д. №1706/2021г. по описа на РС – Петрич, съдът е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по първоначалните субективно

(пасивно) съединени искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗС, предявени от ищеца Община Петрич, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ***, с код по БУЛСТАТ

000024916, против ответниците Е. С. А., с постоянен адрес в гр. Б., ул. „***“ № *, ет. *, ЕГН **********, Д. С. Ф., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ул.

„***“ № *, ЕГН **********, В. С. К., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „***“ № *, вх. *, ет. * ап. *, ЕГН ********** и Г. С. К., с постоянен адрес в гр. Б., ул.

„***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, че не съществува правото на строеж, учредено от ищеца в полза на наследодателя на ответниците С.С. К., бивш жител на с. Б., общ. П., починал на *** г., съгласно Договор с № 140/18.06.1997 г. и касаещо изграждането на триетажна жилищна сграда, с разгърната застроена площ от 360 кв. м., върху урегулиран поземлен имот (УПИ) I, в кв. 33, по плана от 1994 г. на с. Б., общ. Петрич , при съседи: от изток - улица, от запад - УПИ XIII, от север - улица, и от юг - УПИ II, който имот по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на 1 същото населено място, одобрени по ЗКИР, представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ - 917 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план - кв. 33, парцел I, при съседи - поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***;

ОТХВЪРЛИЛ инцидентния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, предявен от ответницата Е. С. А., с постоянен адрес в гр. Б., ул. „***“ № *, ет.*, ЕГН **********, срещу ищеца Община Петрич, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул. „Цар Борис III“ № 24, с код по БУЛСТАТ 000024916, с който се претендира да бъде признато за установено, че първата е собственик, по давност, на описания по-горе поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени по ЗКИР, и съставляващ урегулиран поземлен имот I, в кв. 33, по плана от 1994 г. на същото населено място;

ОТХВЪРЛИЛ насрещния иск по чл. 74, ал. 2 във вр с чл. 72 ЗС, предявен от ответницата Е. С. А., с постоянен адрес в гр. Б., ул. „***“ № *, ет.*, ЕГН **********, срещу ищеца Община Петрич, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ***, с код по БУЛСТАТ

000024916, с който се претендира Община Петрич да бъде осъдена да заплати на Е. С. А. сумата от 12 365 лв. - за стойността на подобрения, извършени от С.С. К. - наследодател на Е. С. А., както и от самата нея, през периода 1997 г. - 1999 г., в поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени по ЗКИР, съставляващ урегулиран поземлен имот I, в кв. 33, по плана от 1994 г. на същото населено място, които подобрения включват: масивен гараж сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич; ограда от метална мрежа и бетонови колове, ограждаща поземления имот от неговите източна, западна и северна страни; каменна ограда (подпорна стена), ограждаща поземления имот от южната му страна; метална двукрила врата, поставена на източната ограда на имота; 36 броя овощни дървета и 10 броя лози; паянтова постройка, изградена от ламарина и от дърво, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда - 08.02.2022 г., до погасяването;

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. С. А., Д. С. Ф., В. С. К. и Г.

С. К., с постоянен адрес в гр. Б., ул. „***“ №*, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, да заплатят поравно на Община Петрич сумата от 720 лв., представляваща съдебните разноски, дължими за производството по делото.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба, подадена от адв. Б. П.

Б., като пълномощник на Д. С. Ф., с ЕГН ********** и адрес: с.Б., общ.П., ул.“***“ №*, В. С. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.С., ж.к. „****“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, Г. С. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.Б., ул.“**“ №*, вх.*, ет.*, ап.*и Е. С. А., с ЕГН *** и адрес: гр.Б., ул.“***“ №*, ет.*, всички със съдебен 2 адрес: гр.Б., ул.“**“ № *, ет.* .

Сочи се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и в нарушение на материалния закон.

Навеждат се възражения в насока, че:

Изменението на чл. 86 ЗС с ДВ. бр.33/96 год. лимитирало ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост. По аргумент на противното се налагал извод, че по отношение на частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение-т.е. от 01.06.1996 година отпада забраната за придобиване на основание давност / чл. 79 ал.1и 2 ЗС/ вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост. Изводите на решаващия съд, без да бъде съобразено, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот -общинска собственост след 1.06.1996 година касаят само публичната общинска собственост, но не и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост, били в нарушение на закона и даденото тълкуване на задължителната съдебна практика на ВКС по приложение на цитирания закон.

Съдът не бил изследвал, а и липсвали конкретни доказателства, водещи да извода, който е направил - от кога е началният период, от който общият наследодател е започнал владението върху процесия имот, като неправилно бил приел, че "... е започнал най-ранно 18.06.1997 г....".Счита се, решението в тази му част за неправилно, тъй като не ставало ясно какво е мотивирало съда, да приеме като начална дата именно 18.06.1997 г., имайки предвид, че актът за частна общинска собственост е издаден на 22.05.1997 г..

Твърди се още, че решението е неправилно и незаконосъобразно и в частта, с която съдът е отхвърлил насрещния иск за заплащане на подобренията в имота. Изводите некореспондирали със събрания доказателствен материал. В съдебно заседание по делото, вещото лице категорично заявило, че в имота са извършени подобрения, които са оценени.

Отправя се искане, въззивният съд да отмени обжалваното решение изцяло и постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявеният от Община Петрич иск, уважи инцидентния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. I ЗС, предявен от Е. А., а в случай, че го приеме за неоснователен - да уважи насрещния иск, ведно със законните последици от това, като им присъди сторените по делото разноски.

Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Сочи се, че постъпилата жалба е неоснователна, като се моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира сторени разноски.

Въззивният съд, в настоящия си състав, приема, че жалбата е подадена в 3 срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима. Възприема също, че Решение № 374/20.11.2023г. по гр.д.

№1706/2021г. по описа на РС – Петрич, в частта му относно уважения отрицателен установителен иск се обжалва от адв. Б., в качеството му на пълномощник на Е. С. А., Д. С. Ф., В. С. К. и Г. С. К., а в частта му относно отхвърлените инцидентен установителен и насрещен искове, се обжалва от адвокат Б., в качеството му на пълномощник на предявилия тези искове - Е. С.

А..

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Петрич е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, по повдигнатите възражения и направени доводи с въззивната жалба, съдът излага следното:

Производството е образувано по искова молба на Община Петрич, насочена против ответниците Е. С. А., Д. С. Ф., В. С. К. и Г. С. К., с предявени при условията на субективно (пасивно) съединяване на отрицателни установителни искове - за правото на строеж върху недвижим имот.

Ответницата Е. С. А. е предявила срещу ищеца инцидентен установителен иск - за признаването й за собственик на същия недвижим имот, на основание давностно владение, както и евентуален насрещен иск - за присъждането в нейна полза на подобрения в имота /с поправени молби/.

Ищецът Община Петрич е твърдял, че е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) I, в кв. 33, по плана на с. Б., общ. П., одобрен през 1994 г. и че с Договор с № 140/18.06.1997 г., сключен между него (като учредител) и бащата на ответниците - С.С. К. (като суперфициар), е отстъпил на последния право на строеж върху посочения поземлен имот, включващо изграждането на триетажна жилищна сграда, с разгърната застроена площ от 360 кв. м.

Твърдял е още, че нито суперфициарят приживе, нито четиримата ответници като негови единствени наследници по закон, са реализирали суперфицията до изтичането на 5 години от учредяването й, поради което тя е погасена по давност. Излага, че визираният урегулиран поземлен имот не е придобит по давност от първата ответница, защото той е частна общинска собственост, като в него не са налице подобрения, за които да се дължи парична репарация.

Ответниците са оспорили първоначалните искове, намират за основателни исковите претенции на първата от тях и настояват за присъждане 4 на съдебно - деловодни разходи. Излагат идентични доводи, че: по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени по ЗКИР, спорният поземлен имот е с идентификатор ***; наследодателят им С. К. и ответницата Е. А. от 1997 г. са започнали да упражняват давностно владение върху този поземлен имот, което след смъртта на първия е било продължено от втората; така ответницата А. е придобила имота по давност; в самия поземлен имот са били реализирани и редица подобрения от С. К. и от Е. А.; те датират около 1997 г. - 1999 г., общата им стойност е 12 365 лв. и тяхното реализиране е станало със знанието и без противопоставянето на ищеца. Считат, че при непризнаване, че А. е собственик на недвижимия имот, ищецът трябва да й заплати тези подобрения (съобр. изменението на насрещния осъдителен иск, сторено по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК). Поясняват, че подобренията се изразяват в: масивен гараж, представляващ сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич; ограда от метална мрежа и бетонови колове, ограждаща поземления имот от неговите източна, западна и северна страни; каменна ограда (подпорна стена), ограждаща поземления имот от южната му страна; метална двукрила врата, поставена на източната ограда на имота; 36 броя овощни дървета и 10 броя лози; паянтова постройка, изградена от ламарина и от дърво.

Първоинстанционният съд направил краен извод, че са изпълнени законовите изисквания за уважаване на предявените отрицателни установителни искове, но не и тези, свързани с инцидентния установителен иск и с насрещния такъв, поради което те трябва да бъдат отхвърлени.