Решение № 16830 от 15.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16830 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110157060 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 303160/27.09.2024г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу Ч. М.

П. положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9961.55 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент ***** находящ се в ********, ведно със законна лихва от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1608.15 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 18.06.2024 г., сумата от 65.04 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 15.26 лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 18.06.2024 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 29.07.2024 г. по ч.гр.д. № 42844/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент ***** находящ се в ********, за който през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е била доставена топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 9961.55 лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 1608.15 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 18.06.2024 г., като се дължала и сумата от 65.04 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 15.26 лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 18.06.2024 г. Твърди се, че ответникът е собственик на процесния имот и в това му качество се явява клиент на топлинна енергия през процесния период, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и 1 заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение от „Директ“ ЕООД, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на ищеца от 12.07.2024 г., на 29.07.2024 г. по ч.гр.д. № 42844/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ч. М. П..

Ответникът оспорва през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение между него и ищеца. Оспорва приложения Протокол от ОС на етажните собственици с довод, че същият не носи подпис на ответника и счита, че не е обвързващ по отношение на него. Твърди, че договорът за дялово разпределение на топлинна енергия № 313/11.09.2002г. с етажната собственост и „Техем сървис“ ЕООД - дружеството, извършващо дяловото разпределение, не носи подписа му, като не е изпълнено условието за влизането му в сила, доколкото липсва нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост за избор на търговец по чл. 49 от действащата по време на сключване на договора Наредба за топлоснабдяването и същият не е породил действие. Възразява, че от ищеца не се установява количеството топлинна енергия, доставено до имота, достоверността на извършените в тази връзка изчисления и отразявания от ищеца в представените писмени доказателства. Прави евентуално възражение за погасяване на процесните суми по давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, който не изразява становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 42844/2024г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление с вх.№ 229443/12.07.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Ч. М. П. да заплати на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 9 961,55 лева. представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, ведно със законна лихва за период от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 608,15 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.06.2024 г., сумата от 65,04 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 15,26 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 233,00 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 09.08.2024г., който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК. Поради това, на 29.08.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Ч. М. П., като е представил такива на дата 27.09.2024г.

По делото е приета Заповед № РД-41-384/12.03.1984г., от която се установява, че на посочената дата М . Г. П. И М.Ц.П. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент ***** находящ се в ****** Установява се от представените удостоверения за наследници, че М . Г. П. И М.Ц.П. са родители на ответника, които са починали, като техен единствен наследник по закон е Ч. М. П..

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 22.05.2002г. и договор № 313/11.09.2002г. за избор на „Техем Сървисис“ ЕООД да извършва дяловото 2 разпределение на енергията в сградата. Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020г., сключен с „Директ“ ЕООД, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в ****** действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1019375311/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 4830,79 лева. Представено е и съобщение към фактура № 1026214373/31.07.2023г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. възлиза на сумата от 5127,80 лева.

Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че е начислявана служебно топлинна енергия за отопление за 5 броя отоплителни тела поради неосигурен достъп за отчет на ИРРО, топлинна енергия за БГВ – отново начислявана служебно (без водомер), както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Приобщен са още и протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите в процесния апартамент.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период дяловото разпределение е било извършвано от „Директ“ ЕООД, което дружество е издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана служебно топлинна енергия за отопление и БГВ (въз основа на брой ползватели – 1бр.), тъй като не е осигурен достъп за отчет.

Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 10384,77 лева.

Ищецът е представил протоколи за демонтаж на топломер № 64419436 за извършване на метрологична проверка от 09.09.2021г. и 26.10.2023г., съответно за неговия монтаж от 21.09.2021г. и 10.11.2023г. Представени са свидетелства за проверка от 18.09.2021г. и от 05.11.2023г. на двойка термопреобразователи на температура, съгласно което СТИ съответства не одобрения тип, като срокът на валидност на проверката е две години.

Представено е и свидетелство за проверка от 05.11.2023г. на електронен блок и разходомер на топломер, съгласно което СТИ № 64419436 съответства на одобрения тип.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно 3 основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.