Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 416 от 07.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 916/2024
Вид
Решение № 416
Подписан
07.08.2025
В сила
14.10.2025
Състав
Теодорина Димитрова, АННА ДИМОВА, Димо Колев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Велико Търново, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244100500916 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 81 от 26.07.2024 г. по гр.д. № 213/2023 година Районен съд –Е. на основание чл. 59, ал. 9 от СК е изменил мерките, определени с решение № 39 от 15.07.2021г. по гр. д. № 91/2021г. на РС Е. като е определил местоживеенето на малолетния А. С. А. при майката Х. О. Т. на адрес във ФРГ гр. У. 61250, Ф. Щ. 3, окръг Х. и е изменил режима на лични отношения между бащата С. А. С. и детето А., като е определено бащата да взема детето при себе си за периода от 30дни през лятната ваканция – месеците юли и август, 10 дни по време на великденските празници и една седмица през коледно-новогодишните празници. Определено е личните отношения между бащата и детето да се осъществяват в населеното място, където се намира дома му в Република България или в населено място в страната по негово предпочитание, като се задължава майката да води детето до това населено място, в което се намира бащата и да поеме обичайни разходи по пътуването на детето и лицето, което го придружава. На основание чл. 127а, ал. 2 СК е дадено заместващо съгласие да бъдат издадени документи за самоличност на А. С. А. за пътуване в чужбина от неговата майка Х. О. Т., както и е дадено заместващо съгласието на бащата С. А. С. малолетното дете А. С. А. да пътува с майка си Х. О. Т. извън пределите на Република България в рамките на държави членки на Европейския съюз, Република Турция, република 1

Сърбия и република Северна Македония за неограничен брой пътувания до навършване на 16-годишна възраст на детето, без това да нарушава определения режим на лични отношения с бащата. На основание чл. 127а, ал. 4 от СК е допуснато предварително изпълнение на решението в тази му част.

Против това решение е подадена въззивна жалба от С. А. С. чрез адв. П. С. И. с оплаквания за неговата неправилност. Решението било неаргументирано и правните изводи на съда не съответствали на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението в неговата цялост не е взет предвид интереса на детето. Променя се местоживеенето на детето в Република Г., дадено е заместващо съгласие по чл. 127а, ал. 2 СК без да е съобразено становището на Специализирана служба за социална педагогика, Специализирана област Деца и юноши при Окръжен съвет окръг Х.. Не бил съобразено обстоятелството, че искането по чл. 127а, ал. 2 СК е второ за периода от две години. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на РС Е..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките на предявените искове и искания на страните.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, включително и тези, събрани във въззивната инстанция, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Е. е предявен от Х. О. Т. против С. А. С. иск, чрез който претендира да бъде постановено решение за промяна на определеното с решение № 39/15.07.2021 по гр.д. № 91/2021г. по описа на РС Е. местоживеенето на детето А. С. А. скато бъде определено да живее на адрес гр. У.н, п.к.

61350, ул. „Франкфурт Щрасе“ № 3, Федерална Република Г., както и да бъде изменен режима на лични контакти между бащата и детето, а именно бащата да взема детето при себе си за период от 30 дни през лятната ваканция – месеците юли и август, 10 дни през великденските празници и една седмица през коледно-новогодишните празници, като ищцата ще бъде в България и ще вземе детето обратно за Федерална Република Г..

Отправено е и искане по чл. 127а, ал. 2 от СК – да бъде постановено решение с което малолетното дете да пътува извън пределите на Република България в рамките на 2 държавите-членки на европейския съюз, както и съседните държави – Република Сърбия, Република северна Македония и Република Турция, както и да даде разрешение на малолетното дете А. С. А. да бъде издаден документ за самоличност – паспорт, без за това да е необходимо съгласие на бащата. Ищцата твърди, че с Решение № 39/15.07.2021 г. по гр. д. № 91/2021 г., влязло в сила на 20.08.2021 г., е прекратен с развод бракът с ответника, като на нея било възложено упражняването на родителските права спрямо детето А. С. А. и било определено местоживеенето му да бъде при ищцата на адрес - гр. Е., ул. „П.“ № 4, вх.

А, ет. 2, ап. 5. Сочи, че на 28.01.2022 г. сключила граждански брак с Е. В. Т. и дамата и малолетното дете А. от първия й брак се преместили да живеят в с. К., общ. Е., ул. „К. Р.“ № 89. Сочи, че съпругът й живее и работи преимуществено във Федерална република Г.. В Г. се намират и родителите и брат със семейството си, които всички били трайно установени там. От м. февруари 2023 г. същата заедно с втория си съпруг и роденото от брака им дете Амине също заживяла във Федерална република Г.. Твърди, че има възможност да осигури добро възпитание и образование на сина им. При заминаването си в Г. оставила детето на грижите на родителите на втория си съпруг, тъй ответникът не дал съгласие детето да напусне страната и да му бъдат издадени документи за самоличност. В Г. имали голямо жилище, като подробно го описва в исковата молба. Съпругът и работи и получава трудово възнаграждение, което било достатъчно да осигури издръжка на семейството, а тя отглеждала общото им дете, което е в бебешка възраст. Смята, че създалата се ситуация е неблагоприятна за малолетния А., тъй като последното е отделено от обичайната си среда, което се отразява зле на психическото му състояние. Детето следвало да живее при нея, тъй като са силно привързани един към друг. Твърди, че никога не е препятствала контактите между детето и баща му. Ответникът многократно водил дела с цел да му се възложат родителските права, но молбите му били отхвърляни.

Ответникът чрез писмения отговор оспорва предявеният иска за промяна местоживеенето на детето като неоснователен. Счита, че промяната на местоживеенето на детето и трайното му пребиваване в чужбина ще се отрази на възможностите за лични контакти с него, които щели да бъдат значително ограничени, което от своя страна ще доведе до прекъсване на връзката дете – баща, което не било в негов интерес. Заявява, че след прекратяване на брака между страните, между тях е имало спорове и разногласия относно режима на лични контакти с детето. Били заведени искове в Районен съд – Е.. Подавани били жалби в Дирекция „Социално подпомагане“ - Е.. Твърди, че към момента полага грижи за малолетното дете А. с помощта на родителите си. Детето посещава детска градина. Било добре обгрижвано. Заявява, че не отговорят на истината твърденията в исковата молба, че ищцата е заминала за Г. и е оставила детето в България, тъй като липсвало съгласие на бащата детето да напуска пределите на Република България. Със съдебно решение по гр. д.

№ 296/2021 г. по описа на Районен съд – Е. съдът заместил на осн. чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД съгласието на бащата за пътувания на детето в страните-членки от Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония за срок от пет години от влизане в сила на съдебния акт. Детето не следвало да бъде отделяно от социалната среда на бащата, където се чувства щастливо, а в чужбина щяла за е 3 необходим период за адаптиране, свързан с научаването на нов език, запознаване с порядките и правилата в новата среда. Заминаването и установяването на детето в чужда държава с оглед ниската му възраст щяло да попречи то да заобича българските традиции и обичаи, като е възможно да забрави българския език; щели да бъдат прекъснати и контактите с неговите баба и дядо по бащина линия, към които било силно привързано.

Ответникът оспорва претендирания режим на лични контакти, посочен в исковата молба, тъй като според него ще вижда детето само три пъти в годината - по време на лятната ваканция, по време на великденските празници и по време на коледно-новогодишните празници. Счита, че предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК също за неоснователен.

При тези фактически твърдения съдът квалифицира предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, при който ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по рано мерки и да определи нови. Предявено е и искане по чл.

127а, ал. 2 от СК.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Изпълнена е разпоредбите на чл. 59, ал. 6 и чл. 127а, ал. 3 от СК и е изслушал лично родителите. Приет е и изготвен по делото социален доклад както от ДСП, ОДЗ гр. Е., така и становище от Социална служба за социална педагогика, Специализирана област „Деца и юноши“ при Окръжен съвет - Окръг Х., ФРГ, изследвано е социалното и икономическо положение на двамата родители, включително и на новото семейство на ищцата. Изслушани са свидетели, сочени и от двете страни, които първоинстанционният съд подробно е обсъдил и ценил, наред с всички останали доказателства по делото. Въз основа на всичко това районният съд е изложил подробно в мотивите на обжалваното решение фактите и доказателствата, които ги установяват. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Нещо повече последната не е оспорена от въззивника в подадената от него жалба. Единственият спор е по тяхната правна оценка.

Основните правно значими факти за решаване на спора се свеждат до следното:

С Решение № 39/15.07.2021 г. по гр. д. № 91/2021 г. по описа на Районен съд – Е., е прекратен бракът между страните и упражняването на родителските права по спрямо малолетния А. са предоставени на ищцата. Ответникът е правил опити същите да се възложат на него. С Решение № 60/15.08.2022 г. по гр. д. № 302/2021 г. по описа на Районен съд – Е., е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК от ответника против ищцата за изменение на Решение № 39/15.07.2021 г. по гр. д. № 91/2021 г. по описа на Районен съд – Е. относно постановените с него по-рано мерки за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжка, като неоснователен и недоказан. С Решение № 39/27.03.2023 г. по гр. д. № 147/2022 г. по описа на 4

Районен съд – Е., влязло в сила на 10.05.2023 г., предявените искове с правно основание чл.

131, ал. 1 от СК и чл. 59, ал. 9 от СК от ответника против ищцата са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Безспорен е и факта, че ищцата е сключила граждански брак на 28.01.2022г. с Е. В. Т. и новото й семейство живее във Федерална република Г.. Там се е родило и детето А. Е. Т. на 25.09.2022 година в гр. Б. Х. фор дер Х.. Установено е, че съпругът на ищцата работи по турдов договор като сезонен работник и получава трудово възнаграждение в нетен размер 3361,07 евро. От извършеното проучване от Специализирана служба за социална педагогика, Специализирана област „Деца и юноши“ при Окръжен съвет – окръг Х. се установява, че ищцата и семейството й трайно са се установили във Федерална република Г.. Разполагат с просторно и удобно жилище, което задоволява необходимите изисквания за нормален живот на семейството. Хигиенните условия са на добро ниво. Освен това, семейството разполага с доходи, които задоволяват потребностите им, свързани със заплащане на месечния наем, консумативи, храна и други. Тези факти се потвърждават и от разпита на свидетелите В. Х. Я., Л. Х. М. и И. А. Т., които излагат в показанията си, че ищцата и семейството й са добре устроени в чужбина и разполагат с необходимите средства и битови удобства.Безспорен факт е и това, че родителите на ищцата и семейството на брат й също живеят във Федерална република Г.. Съпругът на ищцата започнал да посещава курсове по немски език с цел интеграция в обществото. Приема малолетния А. като свое дете и проявява необходимата грижа и внимание към него. От показанията на горепосочените свидетели се установява, че дете е силно привързано към майка си и сестра си и има желание да живее заедно с тях. Това опровергава показанията на свидетелите А. А.