Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 16.07.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 100/2024
Вид
Решение № 86
Подписан
16.07.2026
Състав
Георги Димитров Чолаков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900100 по описа за 2024 година

М. А. Ш. от с. А., област С., ул. „Божур“ № 8, с ЕГН **********, Ю. А. Ч. от гр. К., ул. „Еделвайс“ № 10А, с ЕГН ********** и М. А. Ч. от с. Н., С. област, ул. „Васил Левски“ № 53, с ЕГН **********, са предявили срещу ЗАД „О.” АД, ЕИК . субективно и обективно съединени, предявени като частични искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения за всеки от ищците в размер на по 76 000 евро, при пълен размер на претенциите от 112 484.21 евро, за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на техния баща А. Ю.ов Ч. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 27.11.2023 год. около 19.30 часа на път II – 64, км. 7 + 380, между гр. Б. и гр. К., по вина на Я. А. П. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с ДК № РВ 4726 НХ, със застрахователна полица № BG/23/123002597377 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 22.08.2023 год. до 21.08.2024 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.12.2023 год. до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

Първо поред увеличение на размера на предявените като частични искове – от предявения с и.м. като частичен размер от 26 000 лева, при пълен размер на претенциите от 220 000 лева, на 61 355.03 евро с равностойност 120 000 лева, при пълен размер на претенциите от 112 484.21 евро, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК с определение в о.с.з. на 07.04.2026 год.

1

Второ поред увеличение на исковете – от увеличения в горното о.с.з. като частичен размер от 61 355.03 евро, при пълен размер на претенциите от 112 484.21 евро, на 76 000 евро, при пълен размер на претенциите от 112 484.21 евро, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК с определение в о.с.з. на 19.06.2026 год.

С исковата молба се твърди, че на 27.11.2023 год. около 19.30 часа на път II – 64, км. 7 + 380, между гр. Б. и гр. К., водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с ДК № РВ 4726 НХ – Я. А. П., нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал МПС с несъобразена скорост и блъснал правомерно движещия се пред него лек автомобил марка „Фолксваген“, марка „Голф“, с ДК № ЕН 2638 КН, управляван от А. Ю.ов Ч. – баща на ищците. В резултат на инцидента загинал А. Ю.ов Ч., на 61 години, който получил тежки, несъвместими с жИ.та телесни увреждания.

Сочи се, че във връзка с горното ПТП било образувано ДП № 129/2023 год. по описа на сектор РПТ – Пловдив, пр.пр. № 8970/2023 год. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, което до момента на предявяване на исковете не е приключило.

Сочи се, че А. Ю.ов Ч. е бил в много добро здравословно състояние и е водил активен начин на жИ.т. Бил е отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство.

Сочи се, че ищците М. Ш., Ю. Ч. и М. Ч. са деца на починалия, които изключително тежко преживяват смъртта на своя баща. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. А. Ч. ги е отгледал и възпитал, а когато са пораснали и са поели по собствени пътища в жИ.та, е продължавал да им помага, а те също са се грижили за баща си и са търсели неговата опора и подкрепа в трудни моменти. Ю. Ч. е живял цял жИ.т с баща си, а М. Ш. и М. Ч., въпреки че в последните години от жИ.та на баща им не са живели заедно, са се виждали постоянно и са се чували ежедневно. Децата и бащата са били изключително близки, поддържали са постоянен контакт. В резултат на процесното ПТП ищците са загубили моралната и физическа подкрепа на А. Ч., която винаги са имали и на която са разчитали. Внезапната му смърт е причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават, като загубата на най-близкия за тях човек е непрежалима.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с ДК № РВ 4726 НХ, управляван при ПТП от деликвента Я. А. П., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/23/123002597377, валидна от 22.08.2023 год. до 21.08.2024 год., т.е. към датата на ПТП, 27.11.2023 год.

Твърди се, че ищците депозирали по пощата писмени застрахователни претенции по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „О.” АД, получени от него на 04.12.2023 год., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е произнесъл, като определи и изплати застрахователни обезщетения или откаже плащане.

Преписи от исковата молба и приложенията към същата са връчени на ответника с 2 указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищците застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с ДК № РВ 4726 НХ, със застрахователна полица № BG/23/123002597377, сключена с ответника, валидна от 22.08.2023 год. до 21.08.2024 год.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, като се оспорва да са налице следните елементи от фактическия състав на деликта : протИ.правност на действията на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество, настъпването на неимуществени вреди с тежест и обем, каквито се твърдят в исковата молба, причинно-следствена връзка между негативните последици за ищците и процесното събитие и вина единствено на лицето, застраховано към ЗАД „Д.” АД.

Твърди се, че пострадалият наследодател на ищците е станал единствена причина за настъпване на ПТП, тъй като :

- лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ЕН 2638 КН не е бил технически изправен, не е преминал задължителен годишен технически преглед, която техническа неизправност е довела до настъпване на ПТП; органите за управление и спиране не са работели коректно, поради което действията му са били обективно невъзможни за възприемане от водача, застрахован при ответното дружество;

- лекият автомобил „Фолксваген“ се е движил с несъобразена и значително превишена спрямо конкретните пътни условия скорост, като по този начин е станал единствена причина за настъпване на произшествието;

- водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ е спрял незаконосъобразно и неправилно на пътното платно, без да е сигнализирал за това по надлежния ред, с което е станал единствена причина за настъпване на ПТП;

- водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал;

- водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ го е управлявал след употреба и под влияние на алкохол, което е довело до настъпване на събитието;

- водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ е предприел маневра, като е навлязъл в опасната зона за спиране на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с ДК № РВ 4726 НХ, с което е поставил застрахования при ответника водач в обективна/техническа невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.

Твърди се, при условията на евентуалност, ако се установи, че застрахованият при ответника водач има вина за настъпване на ПТП, че А. Ю.ов Ч. е допринесъл за настъпване на вредоносните последици, които са настъпили вследствие и на неговото виновно поведение, изразило се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. Прави се 3 възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат, като се сочи, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ :

- рязко е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди“;

- не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал;

- се е движил с несъобразена и значително превишена спрямо конкретните пътни условия скорост;

- е управлявал автомобила без да съобразява поведението си с обстановката на пътя, като с това е създал опасност за участниците в движението;

- е управлявал превозно средство, което не е било технически изправно, не е преминало задължителен годишен технически преглед, която техническа неизправност е довела до настъпване на ПТП;

- е управлявал МПС след употреба и под влияние на алкохол, с което е допринесъл за настъпване на събитието;

- в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в автомобила без правилно поставен предпазен колан, с какъвто е разполагал лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“. Твърди се, че всички негови телесни наранявания са били резултат от свободното придвижване на тялото на пострадалия в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това е и основната причина за телесните наранявания, довели до летален изход.

С отговора се сочи, че исковите претенции са прекомерни и не отговарят на икономическата конюнктура и вредата – сумите, които се претендират като обезщетения за неимуществени вреди от ищците, са прекомерно завишени, като не отговорят на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Оспорват се и претенциите за лихви върху претендираните главници по аргумент от неоснователността на главните искове. Отделно се сочи, че в конкретния случай постановеният отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е на база непредставяне от страна на ищците на доказателства, установяващи безспорната вина на водача. Ответното дружество е било в обективна невъзможност да се произнесе по заведената претенция поради непредставяне на нужните документи, установяващи основателността по изплащане на обезщетение и неговия размер, поради което с оглед разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ се оспорват и претендираните от ищците лихви от претендираната начална дата.

Ответникът оспорва на самостоятелно основание претенциите за лихви, тъй като съгл. чл.380, ал.3 от КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на претендиращото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като в тези случаи застрахователят не дължи лихва за забава.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Пълномощникът на ищците е направил в о.с.з. на 19.06.2026 год. искане по чл.78, 4 ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение

След приключване на размяната на книжа между страните по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК съдът с определение по чл.374 от ГПК е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. и е изискал служебно справка от Окръжна прокуратура – Пловдив по досъдебно производство № 129/2023 год. по описа на сектор РПТ – Пловдив, пр.пр. № 8970/2023 год. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив – срещу кого е образувано и за какво престъпление и на какъв етап е наказателното производство понастоящем, дали по същото е привлечен обвиняем, респ. дали същото е внесено в съда.

Видно от писмо изх. № 9137/24.09.2024 год. на Окръжна прокуратура – Пловдив, горното досъдебното производство е образувано във връзка с извършено от Я. А. П. с ЕГН ********** престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.1-во от НК – за това, че на 27.11.2023 год. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на А. Ю.ов Ч. с ЕГН ********** – деликтът, описан в обстоятелствената част на исковата молба. Я. А. П. е бил привлечен като обвиняем на 28.11.2023 год.

С оглед на горното с определение № 494/24.09.2024 год. по т.д. № 100/2022 год. на СОС съдът е спрял на осн. на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК производството по т.д. № 100/2024 год. на СОС до приключването на наказателното производство по досъдебно производство № 129/2023 год. по описа на сектор РПТ – Пловдив, пр.пр. № 8970/2023 год. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив.