Решение № 295 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100506455 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано по повод въззивна жалба с вх. №99683/20.03.2025 г. и допълнение към същата с вх. №102080/21.03.2025 г. на П. Н. К., ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуални представители адв. Е.

К. и адв. К. В., срещу Решение №3585/04.03.2025 г., постановено по гр. д.

№72512/2024 г. в частта, с която е признато за установено, че П. Н. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1022,96 лв., представляваща дължима главница за потребена енергия, ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, 155,40 лв., представляваща обезщетение за забава, 43,05 лв., представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2024 г.

В първоначално подадената въззивна жалба от процесуалния представител на въззивника адв. Е. К. са изложени бланкетни оплаквания срещу обжалвания акт, като се поддържа, че същият е неправилен- постановен при нарушение на материални закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В допълнителната въззивна жалба, подадена от адв. К. В. се излагат оплаквания относно извода на първоинстанционния съд, че въззивникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа се, че самото притежание на правото на собственост върху 1 процесния апартамент не е достатъчно основание да се приеме, че между него и топлоснабдителното дружество е възникнало облигационно правоотношение. По-нататък се сочи, че в апартамента няма радиатори, няма потребление на топлинна енергия. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за липса на представени доказателства за действително доставено количество топлинна енергия. Съдът не обсъдил дали е възможно при нулеви отчети на индивидуалните разпределителни устройства да се приеме, че е налице потребление на топлинна енергия.

Първоинстанционният съд не разгледал и възраженията, свързани с нечетливите списъци на етажните собственици, както и липсата на доказателства за подписано съгласие относно присъединяването на въззивника към топлофикационната мрежа. Неправилно съдът приел, че договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя на основание на закона, без да е необходимо изрично изявление от страна на потребителя. Този извод противоречал на Закона за защита на потребителите, който изисквал информирано съгласие от потребителя за сключване на договор. По-нататък съдът неправилно приел за неоснователно възражението за погасяване по давност на част от задълженията, въпреки че се установява, че вземането за м.

5.2021 г. е станало изискуемо на 15.07.2021 г., а не на 16.07.2021 г. Не бил разгледал и спорният въпрос относно начина на изчисляване на топлинния обмен с оглед определяне на дължимата топлинна енергия, въпреки че ангажирал доказателства установяващи, че дружеството, извършвало метрологични проверки на абонатната станция „АРТЕСТТ-Б“ ЕООД е било с отнет лиценз за 2021 г. При тези съображения въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Третото лице- помагач „Далсия“ ООД не е взело становище по жалбата.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови своето уважително решение, Софийски районен съд е приел, че ответникът има качеството потребителна топлинна енергия за 2 битови нужди, доколкото е собственик на топлоснабдения апартамент.

Намерил е за компетентно изготвени назначените по делото експертизи като е кредитирал дадените с тях заключения, поради което е счел за доказани по основание предявените срещу К. искове. Счел е за неоснователно релевираното възражения за погасяване на давност на задължението, като е приел, че най-ранното такова за м.05.2021 г. е станало изискуемо на 16.07.2021 г., поради което предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК12.06.2024 г., се явява дължимо.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

По отношение на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

Фактическият състав, пораждащ вземането за претендираната стойност на доставена, но непогасена чрез плащане топлинна енергия, включва наличието на облигационно отношение между топлоснабдителното дружество и ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и в качествено отношение топлинна енергия през претендирания период, а за ответната страна е възникнално задължение да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

По отношение на претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана тази услуга, както и че същият е легитимиран да получи възнаграждението в претендирания размер.

Между страните в настоящото производство не се спори, а и се установява, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Първият спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е относно това дали се установява въззивникът има качеството потребител на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „******** Видно от представени по делото Нотариален акт за покупко-продажба №71, том I I , рег. №4497, дело №245 от 2022 г., Р.П.Р. е прехвърлила чрез покупко-продажба собствеността върху своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент №1, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, на първи етаж, с площ 55,05 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение №28, на П. Н. К., като продавачката е запазила правото да ползва прехвърления имот безвъзмездно до края на живота си.

3

От изготвената по делото справка за физическо лице /л.65/ се установява, че Р.П.Р. е починала на 16.09.2006 г. По делото не са събрани доказателства друго лице, освен собственика, да ползва апартамент след датата на смъртта на вещната ползвателка.

Предвид установеното притежание на право на собственост на въззивника по отношение на топлоснабдения имот, то неоснователни се явяват възраженията за липса на облигационно правоотношение между него и предприятието.

Въззивният съд приема, че в исковия период въззивникът- ответник е имал качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ. Съществуването на облигационно отношение между „Топлофикация София“ ЕАД и П. К. по договор за покупко-продажба на топлинна енергия обуславя насрещното задължение последния да заплаща цена за доставена енергия. Налага се извод, че насочените искове са доказани по основание, като в подкрепа на същото са и разясненията, дадени с Решение №35/21.02.2014 г., постановено по гр. д. №3184/2013 г., III г.о. на ВКС, според което по силата на чл. 150 ЗЕ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя, а липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.

По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., които са публикувани във в. "Монитор", брой от 11.07.2016 г., понеделник.

Общоизвестно е освен това, че общите условия от 2016 г. са публикувани и в местния вестник "19 минути", бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т. О. на ВКС „Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното решение“.

След като общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г. са публикувани в един централен и един местен ежедневник, то същите са влезли в сила 30 дена по-късно, а именно - на 11.08.2016 г. по арг. от чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и обвързват всички потребители на топлинна енергия. Именно, за да се постигне този резултат и потребителите да са наясно с приложимите общи условия, последните се обнародват в два вестника. В тази връзка не е необходимо "Топлофикация София" ЕАД да доказва, че въззивницата с е е запознали с общите условия, тъй като е имала тази възможност в съсответствие с уредбата на ЗЕ.

Съгласно чл. 140а ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия 4 в сгР. - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, а по арг. от чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сгР. - етажна собственост се разделя на: 1/ топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; 2/ топлинна енергия за отопление на общите части; 3/ топлинна енергия за отопление на имотите.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и пълна, от заключението по която се установява се съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. установява се, че начислената топлинна енергия за отопление на имота е въз основа на отчетите на 1 бр. отоплително тяло с монтирано ИРРО, като отчетите, извършени от ФДР са на 20.05.2022 г. и на 16.05.2023 г. и за 1 бр. щранг-лира, за което са съставени талони за отчет на уреди за дялово разпределение. Вещото лице е констатирало, че отчетите на ИРРО за процесния период са в размер на нула, т.е. за него няма начислявана топлинна енергия за имот. Заключило е, че топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата е изчислеслена в съответсие с отоплителната й мощност. Предвид така даденото заключение на СТЕ съдът намира възраженията за липса на реално потребление на топлинна енергия за неоснователни. По делото се доказва, че в апартамента има щранг-лира, като топлинната енергия, която отдава е изчислена коректно, съгласно формула. От заключението се установява, че за процесния период няма начислявана топлинна енергия за отопление на общите части, а топлинната енергия за БГВ е изчислена въз основа отчетите на 1 брой топъл водомер и общият размер на сумата за доплащане по изравнителните сметки възлиза на 1072,58 лв.