Определение № 1515 от 09.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1515 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501058 по описа за 2026 година

Производството по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Кеш Пойнт България ЕООД, ЕИК 207079835 срещу Определение № 2 173 от 19.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 6 905/2024 г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по първоинстанционното дело Решение № 5 663 от 20.12.2025 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 5 707/23.12.2025 г..

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт и се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като намали под 400 лв. присъдената в полза на ищцата разноска за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство поради прекомерност, както и да се присъдят на дружеството по арг. на чл. 78 ал. 2 от ГПК разноските, които е направило по предявения насрещен негов иск – ДТ от 50 лв. и адв. възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Относно прекомерността се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑ 438/22 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. По искане за присъждане на разноски по насрещния иск – че вземането му е платено след предявянатне на насрещната ИМ, при изтекъл преди предявявенето й падеж на ищцовото задължение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор за неоснователност на частната жалба от ищцата А. Д. Ш. чрез процесуалния й представител адвокат С. М..

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С влязлото в сила като необжалвано първоинстанционното решение – чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е признал за установено – по иска на А. Д.

Ш., да е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК сключения между нея и Кеш Пойнт България ООД Договор за потребителски кредит № 1094113 от 20.06.2024 г. и отхвърлил е насрещния иск на дружеството срещу В. да заплати на основание същия договор непогасената част от чистата стойност на предоставения й кредит – поради 1 извършеното от В. в хода на първоинстанционното производство / с отговора на насрещната ИМ / плащане на задължението. Присъдил е на В. разноски за адвокатско възнаграждение – за уважения първоначален иск, като го е редуцирал до размер на 400 лв. от общо заплатените 500 лв., отхвърлил е искането на дружеството да му бъдат присъдени направените за насрещния иск разноски с довод, че ответницата В. е признала същия и е платила задължението си, приемайки и че насрещната ИМ на „ Кеш Пойнт България „ ООД има характер на покана за него, т.к. такава покана не й е била отправена преди предявяването на насрещния иск.

По молбата на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с обжалваното Определение № 2 173/19.2.2026 г., с което е оставил искането без уважение, препращайки към изложените в решението мотиви в тази насока.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно.

Неоснователно е и оплакването за прекомерност на присъденото възнаграждението на ищцата по първоначалния иск. То е в размера на минимума по НВАР № 1/9.7.2004 г., като и в случая са съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 816/20.05.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № 482/2025 г., Трето г.о./, като възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото и положения от адвоката труд – който е високо квалифициран. Съгласно практиката на ВКС, при ниска фактическа и правна сложност на делото и съобразно количеството на уговорената и свършена работа е допустимо минималните размери по наредбата да бъдат прилагани като ориентир. Точно това е сторено от районния съд, който правилно е отчел видът на спора, интереса, положения от адвоката труд / който е квалифициран /, количеството на извършената работа, с оглед които и възнаграждението е определено в минималния размер от 205 евро / 400 лв. /. Настоящата инстанция намира този размер да се явява справедливия такъв, съответно да не е прекомерен.

Неоснователна е частната жалба и в частта й, с която са отказани направените от дружеството разноски в качеството му на ищец по насрещния иск с правно основание чл. 23 от ЗПК. Вземането за чистата стойност на кредита по чл. 23 от ЗПК, съответно за непогасената част от чистата стойност / в случай 20 лева / е вземане на извъндоговорно основание и макар да не е необходимо предявяването му в отделно производство на това / извъндоговорно / основание, погасителния план по обявения за недействителен договор няма действие между страните, т.к. той е част от съдържанието на този договор. Т.е. ответницата по насрещния иск не е обвързана с падежите по пагасителния план относно задължението си за връщане на процесното вземане от 20 лева, съответно без значение е обстоятелството, че неговият падеж е бил настъпил към датата на предявяване на насрещния иск. В този смисъл правилно съдът е приел, че насрещната ИМ има и характер на покана за плащане / при липса на доказателства за отправена й такава преди това, няма и твърдения за което / и веднага след получаването й тя е изпълнила, поради което не е дала повод за завеждане на иска.

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

И Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Кеш Пойнт България ЕООД, ЕИК 207079835 срещу Определение № 2 173 от 19.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 6 905/2024 г. на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3