Решение № 2781 от 10.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2781 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Биляна Симчева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100513020 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 31.07.2023г., постановено по гр. д. № 11963/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, е уважен предявеният от М.

И. В. срещу М. П. иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и ответникът е осъден да опразни и предаде на ищеца държането върху нает по силата на прекратен договор за наем № 23/19.03.2019г. недвижим имот, представляващ апартамент № 5 с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, бул. “******* *******.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника М. П., с оплакване, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно срока за призоваване по чл. 56, ал. 3 от ГПК. Конкретно се твърди, че призовката до ответника за първото по делото съдебно заседание, проведено на 11.07.2023г., е била изпратена на посочения от него в отговора на исковата молба съдебен адрес – гр. София, ул. *******. Същата е била връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК на 26.06.2023г. с указание, че в двуседмичен срок, считано от тази дата, следва да се яви в деловодството на 1

СРС за получаване на призовка/съобщение по делото, заедно с приложените книжа. Двуседмичният срок съгласно чл. 60 от ГПК изтичал на 10.07.2023г.

На тази дата неговият упълномощен процесуален представител се е явил в деловодството на съда и се е уведомил за насроченото на 11.07.2023г. открито съдебно заседание. Адвокатът на ответника се е явил в съдебното заседание и е направил искане да не са дава ход на делото с оглед неспазения срок по чл.

56, ал. 3 от ГПК във връзка с призоваването на страната. Въпреки това първоинстанционният съд е дал ход на делото, с което е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 56, ал. 3 от ГПК. Счита, че поради тези нарушения е бил лишен от възможност да организира защитата си и неговият упълномощен представител да се запознае с материалите по делото.

Поддържа доводи, че едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК е гаранция, че страната ще има реалната възможност да организира защитата си и неспазването на този срок е основание за отмяна на постановеното съдебно решение. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна М. И. В. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването на ответника.

Освен това поддържа доводи, че развитието на производството е резултат от недобросъвестното поведение на ответника. Излага, че посоченият в отговора на исковата молба адрес за призоваване не е съдебен адрес по смисъла на чл.

39, ал. 1 от ГПК, тъй като посочената разпоредба урежда посочването на съдебен адресат, т.е. на лице, което да получава призовки и съобщения по делото, а не съдебен адрес. Счита, че по този начин ответникът е създал пречки за призоваването му, доколкото липсва яснота кой е съдебният адресат на посочения адрес. Изложени са и съображения по същество на спора, като въззиваемият е направил искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в съотвествие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и 2 възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за връщане държането на вещ след прекратяване на договора за наем.

По релевираните доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с призоваването на ответника:

Настоящият съдебен състав счита за основателни релевираните от въззивника доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването му за насроченото съдебно заседание. За да стигне до този извод съобрази следното:

Ответникът е получил лично препис от исковата молба на посочения в същата адрес – гр. София, бул. “******* *******, ап. 5. Подал е отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който е посочил “съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа и документи – гр. София, ул. *******”. За насроченото на 20.06.2023г. съдебно заседение е била изпратена призовка на адреса, посочен в отговора на исковата молба, която не е била връчена поради обстоятелството, че на “адреса няма и не живее такова лице”. Съдът е приел, че призоваване на ответника не е редовно, не е дал ход на делото и е отложил същото за 11.07.2023г. Изпратена е нова призовка на адрес гр. София, ул.

*******, която не е била връчена на адресата, а е залепено на 20.06.2023г. уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелството, че след посещение на адреса е установило, че лицето на живее адреса, а на същия има административен център.

На 10.07.2023г. в деловодството на съда се е явила адв. И., която е удостоверила качеството си на процесуален представител на ответника с представеното по делото пълномощно и се е уведомила за насроченото на 11.07.2023г. заседание. В съдебното заседание на 11.07.2023г. адв. И. е направила изрично възражение да не дава ход на делото, тъй като не е спазен минималният едноседмичен срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК за призоваване на ответника, отброяващ се от датата на уведомяването й за заседанието – 10.07.2023г. Първоинстанционният съд е приел възражението за неоснователно и е дал е ход на делото. В мотивите си е посочил, че съобщението до ответника, връчено чрез залепване на уведомление на посочения от него съдебен адрес, е редовно. Освен това по делото не е имало данни, че същият се представлява от адвокат, поради което за длъжностното 3 лице по призоваване не е възникнало задължение да уведомява адвоката по телефон или по друг начин. Обстоятелството, че адвокат И. се е уведомила за делото и за насроченото съдебно заседание едва преди един е счетено за ирелевантно по отношение на процедурата по призоваване на страната.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, като е приел, че ответникът е бил редовно призован за насроченото на 11.07.2023г. открито съдебно заседание по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че в случая разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК е неприложима. Същата урежда правило за връчване на съобщения на страна по делото, която е посочила съдебен адресат, т.е. хипотези, в които страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, като връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Макар, че в отговора на исковата молба ответникът е посочил “съдебен адрес” за призоваване и връчване на съобщения и книжа по делото, то след като не е посочено лице, на което да се връчват съобщенията на този адрес, в случая не е налице съдебен адресат по смисъла на чл. 39, ал. 1, пр. 1 и чл. 40 от ГПК.

Не са налице и предпоставките за приложение на правилото по чл. 41, ал. 1 от ГПК, съгласно което страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Ответникът изрично е посочил в отговора на исковата молба адрес, на който да бъде призоваван, а имено – гр. София, ул. *******. Призовките за съдебните заседения на 20.06.

2023г. и на 11.07.2023г. са били изпратени на този адрес, но не са били връчени, тъй като призовкарят е събрал сведения, че лицето не живее на адреса, а там се намира административен център. Преценката на съда за приложение на чл. 41, ал. 2 ГПК се основава на удостоверено от връчителя обстоятелство, че страната отсъства повече от месец на адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение. За целта следва да има категорични данни, че връчителят е посещавал адреса, в рамките на повече от месец, поне три пъти, по различно време, включително в обичайно за пребиваване време /празнични и почивни дни/.

Удостоверяването на факта на напускане на адреса, посочен като адрес за 4 връчване на книжа, се извършва от призовкаря, въз основа на събраните от него сведения от новия собственик или обитател на имота, от съседи, от домоуправител и др.

В случая връчителят е посещавал посочения от ответника адрес за призоваване два пъти – на 15.06.2023г. /за връчване на призовка за съдебното заседание на 20.06.2023г./ и на 26.06.2023г., на която дата е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, като продължителността на посещенията е в период по-малко от един месец. В първата призовка не е посочил от кое лице е събрал сведения, че адресатът не живее на адреса, а във втората е удостоверено единствено, че на адреса има административен център. С оглед изложеното се налага извод, че не са били налице предпоставките и за приложение на нормата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, съответно – за формирането на извод за фингирано връчване на призовката за съдебното заседание, насрочено за 11.07.2023г. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд /последната разпоредба е изцяло неприложима в разглеждания случай с оглед редовното лично връчване на препис от исковата молба и посочването на адрес за призоваване в отговора на исковата молба/.

Изложените обстоятелства налагат извод, че жалбоподателят не е бил редовно призован за проведеното единствено съдебно заседание в първоинстанционното производство, което безспорно съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл възражението на процесуалния му представител за неспазен минимален едноседмичен срок за призоваване по чл. 56, ал. 3 от ГПК и изричното възражение за даване ход на делото в съдебното заседание на 11.07.2023г. са основателни. Визираните пороци на процесуалната дейност на СРС обаче не са основание за отмяна на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане по причина, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или 5 да отмени решението на първата инстанция.

Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК/.

По тези съображения допуснатите процесуални нарушения относно призоваването на страните в първоинстанционното производство могат да бъдат отстранени вследствие дейността на самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на страните на равна възможност за разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко и от позитивната уредба на закона, в която липсва възможност за връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция, подобно на указаната в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.