Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 810 от 02.11.2016, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1938/2015
Вид
Решение № 810
Подписан
02.11.2016
В сила
11.09.2017
Състав
ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.58 · Закон за кредитните институции
  • чл.60 · Закон за кредитните институции
  • чл. 1 ал.1 т.7 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№…… гр.Варна, 02.11.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА при участието на секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията т.дело

№ 1938 по описа на ВОС за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.

Образувано е по предявен от РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, ЕИК ********* срещу В.В.В., ЕГН: ********** и В.Т.В., ЕГН: **********, иск за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца, в условията на солидарност, вземане в общ размер на 42174,55 евро, от които 36740,73 евро - неиздължена главница по Договор за б. кредит от 17.10.2007 год., изменен и допълнен с Анекс от 18.01.2011 г., 4536,89 евро - изискуема редовна лихва за периода от 05.07.2013год. до 02.07.2015год., 719,45 евро - изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2013год. до 23.07.2015год., 177,48 евро - изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл.3.6 вр.чл.3 от договора за периода от 05.11.2012год. до 04.11.2014год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2015год. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 9006 по описа на ВРС, XVI състав, е издадена Заповед № 4520/ 27.07.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК.

Твърди се от ищеца в исковата му молба, че между ищеца и В.В.В.

/”Кредитополучател”/ и В.Т.В. /”Съдлъжник”/ е сключен Договор б. кредит на 17.10.2007г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя б. кредит в размер на 150 000 евро, който договор съдържа всички уговорки между страните относно срок, начин на усвояване и погасяване, дължими лихви и др., като за обезпечаването му е учредена договорна ипотека върху имоти, собственост на В.В.В. и В.Т.В... Сочи се, че част от условията по кредита са предоговорени с Анекс №1/18.01.2011г., с който страните се споразумяват за частично погасяване в размер на 99 000 евро, като Банката се съгласява да заличи ипотеката върху един от ипотекираните недвижими имоти. Всички останали клаузи по Договора остават непромемени и запазват действието си между страните.

Твърди, че от месец май 2009г. до месец август 2013г. кредитополучателят/съдлъжникът заплащат дължимите вноски по кредита със закъснение. За периода от 05.08.2013год. до 05.06.2015год. задължените лица не заплащат дължимите към Банката месечни вноски, на което основание, съгласно чл.9.3 от Договора, вземането на банката е станало предсрочно изискуемо. Поради горното, с нотариални покани per.№1351, т.1, акт:45, и per.№1352, т.1, акт:46, изготвени и връчени чрез нотариус Елена Дионисова, с per.№190 на НК в съдебен район Варна, ищецът е уведомил длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита. Излага също така, че поради неплащане от страна на длъжниците, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, възлиза в общ размер на 42174,55 евро, от които 36740,73 евро - неиздължена главница по Договор за б. кредит от 17.10.2007 год., изменен и допълнен с Анекс от 18.01.2011 г., 4536,89 евро - изискуема редовна лихва за периода от 05.07.2013год. до 02.07.2015год., 719,45 евро - изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2013год. до 23.07.2015год., 177,48 евро - изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл.3.6 вр.чл.3 от договора за периода от 05.11.2012год. до 04.11.2014год. Предвид постъпилите от ответниците възражения, обосновава правния си интерес от установяване на вземането по издадената по ч.гр.д. № 9006/2015 год. заповед за изпълнение.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът В.Т.В. депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Доводите си за неоснователност на предявения иск черпи от липсата на предявен иск в шестмесечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД срещу кредитополучателя, поради което счита, че искът спрямо него е погасен по давност. Навежда твърдения за ненадлежно уведомяване за неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, за което е узнал едва с уведомлението за настъпилата предсрочната изискуемост. Оспорва предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност с кредитополучателя, с твърдения за липса на подобна уговорка в договора за б. кредит. Навежда доводи за нищожност на договора за кредит. Конкретно акцентира, че нарушаване на императивна правна норма – чл.58 ЗКИ, поради непредставяне на договора в писмена форма, съдържаща указаните в разпоредбата обстоятелства. Излага съображения за едностранно изменяне и определяне на договорения лихвен процент, който според ответника достига до 45%. Твърди, че критериите за начина и методиката при изчисляване на лихвения процент, не се съдържат в уговорените между страните условия на договора. Позовава се на Директива 93/13г. на Съвета, обосновавайки незаконосъобразност на извършената от банката едностранна промяна в ОУ и договора за кредит, предвид неуведомяване от страна на банката на кредитополучателя за промяната и достатъчен срок за приемането й от страната.

Счита, че е налице противоречие с добрите нрави, по-конкретно наличие на неравноправни клаузи в договора, в частност анатоцизъм, с твърдения за недопустимо олихвяване от страна на банката на лихви в просрочие, добавяне на наказателна добавка към лихвата, с която се олихвява цялата неиздължена част от кредита с ненастъпил падеж. Оспорва начина на начисляване и основанието на заемна такса. Конкретно сочи неравноправност на клаузите на чл.3.3 и чл.3.11 на основание чл. 143 от ЗЗП.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът В. В.В. депозира писмен отговор, в който изразява доводи за неоснователност на предявения иск – по същество идентични с тези релевирани от ответника В.Т.В.. В допълнение сочи, наличието на нелоялна търговска практика с оглед несъответствие между публично предлаганите условия на кредита с действително уговорените между страните в договора условия. Излага подробни съображения за наличието на неравноправни клаузи. Сочи, че поради невъзможността да релевира възраженията си по договора при неговото сключване, респективно наличието на неравноправни клаузи по договора иска прогласяване на всички клаузи от ОУ и на Договора за кредит от 17.10.2007г. въз основа на чл. 3 от Директива №93/13г. Оспорва основанието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, с доводи за липса на подобна уговорка в договора за кредит. Твърди, че към исковата молба не са представени доказателства за установяване на подлежащо на изпълнение вземане, както и начина на формиране на претендираната сума.

Твърди също така липса на материалноправните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита, включително оспорва, че в качеството си на кредитополучател, е уведомена, че банката счита кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.60 от ЗКИ.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД депозира допълнителна искова молба, с която изразява становище по наведените от ответниците доводи за неоснователност. Излага, че липсва твърдяното от ответниците нарушение на ЗКИ, като Банката е предоставила на кредитополучателя необходимата информация за разходите по кредита, лихвения процент, начина на изчисляване на лихвата, условията за нейната промяна, както и условията за предсрочно погасяване на кредита, както и че всички тези данни са инкорпорирани в самия договор. Обосновава неотносимост на възраженията на ответника, основаващи се на чл.298, ал.1 и ал.2 от ТЗ, поради това, че процесният договор не е сключван при „Общи условия”, няма „визирани” клаузи от Общите условия в отговора на исковата молба, на които да се основават възраженията на ответника. Сочи, че не е налице анатоцизъм при начисляване на лихвата от страна на банката. Излага, че не е имало и преструктуриране на кредита, което да е довело до капитализиране на лихви към главница. Противопоставя се на възражението на ответната страна във връзка с разпоредбата на чл.3.11 от Договора, с аргумент, че банката не е извършвала промяна в лихвения процент на ответника на база посоченото основание. Оспорва твърденията на ответниците за наличие на неравноправни клаузи, като конкретно сочи, че разпоредбата на чл.

3.3 от договора не може да се чете изолирано от другите разпоредби на договора.

Излага подробни съображения по всяко от наведените от ответника основания за недействителност на отделни клаузи от договора. Несъстоятелно е твърдението на ответника В.В., че същият не е страна по договора в качеството си на съдлъжник, задължил се да отговаря солидарно с кредитополучателя, а в качеството си на поръчител, поради което за Банката е преклудирана възможността да насочи претенцията си към него на основание чл.147, ал.1 ЗЗД. Позовава се на Договора за б. кредит, съгласно който ответникът В.В. се е задължил да отговаря солидарно със кредитополучателя В.В. при условията на чл.121 и следващите от ЗЗД, а не на друго основание (чл. 138 и сл ЗЗД). Оспорва твърденията за несвоевременно уведомяване на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост, с твърдения, че банката е предприела необходимите действия за това и е представила доказателства в тази насока.

В срока по чл.373 ГПК, ответниците В.В.В. и В.Т.В., не депозират допълнителен писмен отговор.

В о.с.з., ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен в размерите съобразно заключението на вещото лице. Моли за присъждане на разноски.

В о.с.з., ответниците, не се явяват и не се представляват.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1798/20.05.2016 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно между страните по делото, че същите са и такива по договор за б. кредит от

17 октомври 2007 год. и анекс № 1/18.01.2011 год. към него /л.8-11/, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата В., в качеството й на кредитополучател, сума в общ размер на 150 000 евро, с краен срок на погасяване 05.10.2027 год.

Относно изпълнението на задължението на Банката не е налице срок между страните, като предвидено в разпоредбата на чл. 3.1 от договора, че ползваният кредит е дължима годишна лихва в размер на 6.35 % за целия срок на кредита, изчислима на база 360 дни, за реалния брой дни на използване на всяка сума от кредита. Посочено е също така, че лихвата представлява СБР за евро + 2.35 пункта надбавка годишно, като при промяна на пазарните условия Банката има право едностранно да променя лихвата в частта СБР.

Предвидено е също така в договора, новият /променен/ лихвен процент да влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя, като Банката изготвя нов погасителен план за дължимите по кредита анюитетни вноски.

Последният се изпраща на кредитополучателя в 7-мо дневен срок от влизане в сила на променената лихва.

Чл.3.11 предвижда също така възможност за Банката едностранно да промени размера на лихвата и чрез увеличения на надбавката към СБР съгласно чл.3.1 от договора, в случай на промяна на работодателя на кредитополучателя и при условие, че същият ползва преференции по кредита, предоставени от Банката на работодателя.

Предвидено е също така, че при забава в плащанията се дължи наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва, увеличена с 8 пункта надбавка годишно върху незаплатената част от главницата за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски, както и са разписани дължими за Банката комисионни.

Чл.8 от договора разписва случаите на неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя/съдлъжника, а чл.9 – правата в случай на неизпълнение на задълженията по договора. Чл.10 от договора урежда хипотезата на автоматична предсрочна изискуемост, която настъпва при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или части„но на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа, считано от 151 –вия ден.