Определение № 920 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500853 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от адв. С. П., като пълномощник на Т. Х. Т. против Определение № 16036/23.12.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 11894/24, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Определение № 13021/21.10.2024 пост. по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, т.к. в него липсват мотиви на съда и респ. не е отговорено на доводите в молбата за изменение на определението по реда на чл.248 от ГПК.Поддържа, че по делото своевременно е подадена молба за присъждане на разноски заедно с възражението, като са представени доказателства и за договорена правна помощ по реда на чл.38 от ЗА. Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение от 400лв. следва да бъде присъдено. Моли за отмяна на определението и присъждане на още 330лв.

Ответната страна Агенция за контрол на просрочените задължения е подала отговор, в който оспорва жалбата. Поддържа, че заповедното производство е уредено едностранно и в Н№1/2004ВАР липсва изрична регламентация на оказана правна защита в тази хипотеза. Счита, че като едностранно производство то е аналогично на тези по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен ли с т и прочие. Счита, че попълването на възражение не съставлява по своята същнос т процесуално представителство по смисъла на чл.34 от ЗА, поради което и не следва да се прилагат правилата по чл.7 от Наредбата. Поддържа, че в случая разноските следва да бъдат определени по реда на чл.6, т.5 от наредбата. Моли за потвърждаване на обжалваното определение. Моли жалбоподателят да бъде задължен да предостави банковата си сметка, с оглед изпълнение на определението на съда за присъждане на разноски.

1

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните, констатира следното :

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на Агенция за контрол на просрочени задължения АД против Т.

Х. Т.. Издадена е заповед № 5737/09.07.2024г. по чл.410 от ГПК. Същата е връчена на длъжника на 20.08.2024г. В срок – на 29.08.2024г. е постъпило възражение от длъжника Т., заедно с молба от пълномощника й адв. С. П. за присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че оказаната правна защита и съдействие ще е безплатна, по реда на чл.38 от ЗА.

Заявителят е уведомен на 11.09.2024г. за възможно стта да предяви иск за вземането си по реда на чл.422 от ГПК, като в дадения месечен срок не е представил доказателства за предявяване на иск. Така с Определение № 13021/21.10.2024г. заповедта е обезсилена, а на длъжника са присъдени разноски, като предвид приложението на чл.38 от ЗА същите са присъдени в полза на защитника – адв. П.. Размерът им е определен при съобразяване на решенията на СЕС и практиката на ВКС. Посочено е че заповедното производство е изключително формално – развива се изцяло в писмена форма, неприсъствено, при ползване на стандартни, предварително установени типови образци, които осигуряват достъпност и бързина , като на длъжника и се връчва образец от възражението, с което допълнително е облекчен при осъществяване на своята защита. При тези съображения е определил размер на дължимото възнаграждение от 80лв.

С молба от 04.12.2024г. адв. П. е поискал изменение на определението в частта за разноските, като е претендирал присъждане на 400лв.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е посочил, че вече е изложил съображения относно това как определя възнаграждението.

Настоящата инстанция намира, че правилно заповедният съд е преценил, че производството е формално, страните и съдът материализират волеизявлението си в образци и не се изисква излагане на специални правни доводи и осъществяване на специална защита. Това определя ниската правна сложност на тези производства. Вярно е и че съдът не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004ВАР, но същите следва да служат като ориентир за минимумите, които се присъждат в хипотезата на чл.38 от ЗА или при възражение за прекомерност. Съдът споделя становището, поддържано в преобладаващата час т от практиката, че в случаите на осъществена правна защита на длъжника в заповедното производство, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определя по аналогия на възнагражденията , посочени в чл.6, ал.1, т.5 от Наредбата. Описаните в хипотезиса на нормата правни действия се доближават най-много до дейността, което се извършва при подаване на възражение – попълване на предварително одобрена бланка по образец, която и се изпраща на страната, заедно с призовката за издадената заповед за изпълнение. Минимумите, посочени в чл.6, ал.1, т.5 от Наредбата са 200лв.

2

Тази сума следва да бъде и присъдена.

Следователно обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде допуснато изменение на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение, като се присъдят още 120лв. за оказана правна защита и съдействие от адв. П. на длъжника Т..

Адв. С. П. следва да бъде задължен в едноседмичен срок от съобщението да посочи по делото банкова сметка за превеждане на присъдените суми.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 16036/23.12.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 11894/24, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. С. П., като пълномощник на Т. Х. Т. за изменение на Определение № 13021/21.10.2024г., пост. по същото дело, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Определение № 13021/21.10.2024г., по ст.- по ч.гр.д.

№11894/2024, ПРС, в частта за разноските като:

ОСЪЖДА Агенция за контрол на просрочени задължения АД, ЕИК 207172780, да заплати на адв. С. Ж. П., АК-Пловдив, още 120лв. / или с вече присъдените 80лв. общо 200лв./, възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА за осъществена правна защита и съдействие на Т. Х. Т., ЕГН **********.

Задължава адв. С. Ж. П., АК-Пловдив, в едноседмичен срок от съобщението да посочи по делото банкова сметка, по която може да бъде преведена присъдената сума.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3