Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 11432 от 16.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 7381/2022
Вид
Протокол № 11432
Подписан
16.06.2023
Състав
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ СТОИЛОВ

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 11432 гр. София, 16.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА и прокурора Т. Р. К.

Сложи за разглеждане докладваното от И. АЛ. СТОИЛОВ Наказателно дело от общ характер № 20221110207381 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА Й. С. Г. - редовно уведомена, се явява лично, Адв. В. К., редовно уведомен, не се явява

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото

ПОДС. Г.: Да се даде ход на делото. Адвокатът ми ще закъснее.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото

В тази връзка,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по хода на съдебното следствие.

ПОДС. Г.: Нямам искания по хода на съдебното следствие.

1

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от подсъдимата Г., с което се прилагат допълнителни писмени доказателства, като заповед за незабавна защита, декларации, нотариални покани, епикризи и молба за защита от домашно насилие.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат писмените доказателства

С оглед правото на защита

СЪДЪТ ще приеме представените писмени доказателства като тяхната относимост към предмета на доказване ще бъде преценена с крайния съдебен акт.

Адв. К. се явява в залата в 10:25 часа.

СЪДЪТ пристъпва към оглед на съдържанието на видеофайловете, намиращи се в приложено на лист 80 от ДП веществено доказателствено средство - флаш памет марка „Robats“, която е била обект на вече приетата видео техническа експертиза.

Съдът осъществява в присъствието на страните оглед на видеофайла, съдържащ кадри от 09.06.2020 г. (вторник) за времето от 15:01 до 15:08 часа, времето от 15:11 до 15:17 часа и времето от 15:39 до 15:43 часа.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.

АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.

ПОДС. Г.: Вече съм казала достатъчно.

СЪДЪТ счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което, на основание чл. 283 от НПК,

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства събрани в рамките на 2 досъдебното производство.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Ще помоля да се произнесете с вашия акт, с който да признаете подсъдимата за виновна по повдигнатото от СРП обвинение, а именно за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Въпросната разпоредба ангажира наказателната отговорност за нарушаване заповед за защита. В конкретния случай безспорно е установено, че спрямо подсъдимата има издадена и връчена по надлежния ред заповед за защита от домашно насилие, спрямо пострадалата свидетелка К. Л.. Задачата на прокуратурата бе по безспорен и категоричен начин да докаже извършеното престъпление, а именно нарушаването на тази заповед и участието на подсъдимата в него. В интерес на разкрИ.е на обективната истина, според лично мои субективни възприятия в подкрепа на обвинителната теза в най - голяма степен на обективност и безпристрастно може да възприемем изгледания днес запис от охранителна камера. Според който запис, на посочената дата и час подсъдимата Л. хвърля през прозореца на обитаваното от нея жилище парче гипсокартон, с което удря пострадалата К. Л.. Този удар и съгласно заключението на изготвената медицинска експертиза е причинила на пострадалата болка и страдание, което без съмнение може да бъде квалифицира като физическо насилие. Физическото насилие попада в обхвата на домашното такова в какъвто смисъл е и издадена заповедта за домашно насилие. Считам показанията на свидетелите К., Х. за правдиви, последователни, логични. Същите са подкрепят изцяло от всички други събрани доказателства. Противно на това, показанията на свидетеля И. Л. и неговия син, който се пада и син на подсъдимото лице, не считам, че следва да бъдат ценени, не с оглед само на тяхната непоследователност и липсата на съвпадения с останалия събран в хода на производството доказателствен материал, но и предвид тяхната заинтересованост. След всичко изложено, считам че по делото по безспорен и категоричен начин се доказва както факта на извършеното престъпление, така и неговото авторство. По отношение на наказанието, макар и внесен с ОА, считам че в конкретния случай трябва да приключи с решение от ваша страна, с което обвиняемата да бъде освободена 3 от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба.

Това мое становище се основава на обстоятелството, че към инкриминираната по настоящето производство дата 09.06.2020 г. подсъдимата нито е била осъждана, нито е била освобождавана от наказателна отговорност с влязъл в сила съдебен акт. От друга страна, за процесното деяние се предвиждат наказания до 3 години лишаване от свобода или 5000 лева глоба, а със същото не са и причинени съставомерни или несъставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

Считам че са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 78а. Моля в този смисъл да бъде вашия акт.

АДВ. К.: Настоящето производство се води по обвинение за извършени действия за домашно насилие, посочени в ОА с посочване на дата и място 09.06.2020 г. около 16,00 часа. По отношение на времето на извършване на деянието, същото се установи от единственото обективно доказателство и за което няма данни да е манипулирано, а именно предоставения запис. Вижда се, че около 16,00 часа действията са били приключили и няма действия, които да се извършват в този час. Последните действия са в 15:41 минути.

Независимо от това, че посоченото време в ОА не фиксира точно минута, а в близост, считам че и от представеното доказателство обвинението не е доказано от обективна, нито от субективна страна. От показанията на пострадалата се установява, че „непрекъснато ни показваше среден пръст, с ръка свита в лактите..“ Видно от представеното видео доказателство, не става ясно към кого конкретно евентуално да са насочени каквито и да е било жестове. Единственото, което се разбира е това, че се извършват действия, а именно изтупване на кърпи, вещи през прозореца, в момент когато в долната част към двора, където се е намирала свид. Л., не се намира никой. Възможно е полИ.е с вода и чистенето на перваза, но и в тези моменти не се намира никой долу. Не става ясно от видеозаписа, който е без звук, дали се разговаря или употребяват някакви думи. Й. Л. не е употребявала думи или каквито е и да е изрази. Относно жестовете, ние може да интерпретираме и някакви действия с ръце, които да наподобяват кръст, да наподобяват други изразни средства, но това са свободни интерпретации и не могат да бъдат в никакъв случай заплашителни и по някакъв начин не предизвикат уплаха. Дали човек може да се прекръсти или да извършва някакви упражнения с ръце 4 представлява свободната воля на физическите движения на лицето с ръце или с глава. Без съответните изразни средства да са придружени с думи, тези жестове не могат да се тълкуват еднозначно и субективното тълкуването на определено лице не отговаря на общото възприето тълкуване. За това считам, че тези изразни средства не могат да бъдат заплашителни. Разстоянието във височината между двете лица е достатъчно голямо, няколко метра поне. Това не позволява на Й. Л. да достигне физически свидетелката К. Л.. Считам, че тези действия съставомерно не могат да представляват заплаха и не представляват действия на физическо или психическо насилие, така че да са в категорията на домашното насилие. Прокурорът не спомена за тези действия, извън гипсокартона, които са предмет на обвинението. Считам че поради несъставомерност на тези действия, Й. Л. следва да бъде оправдана. По отношение на това, че обвинението е предявено и за хвърляне на предмет срещу К. Л., който предмет е достигнал до нея и представлява физическо насилие с удар по горна част на дясната седалищна област, показанията на свидетелите не следва да бъдат ценени и от двете страни, поради тяхната заинтересованост, а това е единственото доказателство, на което се крепи обвинението. Известни са влошените отношения между двете семейства, които живеят в един общ имот и делят обща къща от много време. Известни са и с това, че между тях се водят наказателни и граждански дела за действия от едната и от другата страна. В тази връзка свидетелите, които живеят в къщата на К. Л. е логично да съобщават и да преповтарят версията, която е представена в ОА. В показанията на тези свидетели има значителни разлики и в тази връзка следва да се счита, че тези показанията не са достоверни и не отразяват обективната истина. В основната цел на разследването стои това парче гипсокартон, при започнатите процесуално следствени действия веднага още същия ден, такова парче не е намерено и не е иззето. Не се установява наличието на такова огромно парче, което да предизвика от друга страна пък такова минимално нараняване, за което говори медицинската експертиза. От представеното видеодоказателство се вижда, че в единствения момент, в който от страна на горния прозорец, където се вижда лице от женски пол, вероятно това да е Й. Л., полита надолу някакъв предмет и се установява, че този предмет е с размери по-малки от нейната длан. В краткия момент от движението на този предмет същият не се вижда самостоятелно извън ръката, която го държи и придвижването надолу почти не се забелязва.

5

Това означава че то е с малки размери, по-малки от дланта на ръката и пада в неизвестна посока. Непосредствено преди този предмет се вижда в долната част в ъгъла на кадрите и посоката евентуално в която лети този предмет само едно лице. Това е лицето, което е заснето по – рано, а имено лице от мъжки пол със синя тениска. Друго лице не се вижда. Може да се предполага, че евентуално този предмет е полетяло по посока на това лице, но то е различно от пострадалата К. Л.. Възможно е някъде близо до това лице да се е намирала пострадалата. Вероятно този предмет, вместо да попадне върху повисокия, по-едър мъж, да е попаднал върху К. Л.. Считам, че присъдата не може да се базира на предположения, независимо от показанията на свидетелите, които не описват ясно и точно къде е мястото на падане на този предмет, как е разположението на останалите лица, особено на Х. Л.. При всички положения обаче не е налице субективен елемент, а именно Й. Л. да е целяла с жестовете си и с хвърлянето на предмет именно нараняването на К.

Л.. Този субективен елемент не може да се изведе по категоричен начин от вещественото доказателство - видиозапис. Не може да се изведе и от липсата на изрази с думи и вербално отправени заплахи към конкретно лице. Не може да се изведе и от обстоятелството, че погледа който има, не само Й. Л., а и другото лице, от мъжки пол, което се показва от прозореца на горния етаж, считам поне две лица. Те виждат долу лице от мъжки пол със синя тениска и евентуално друго лице което се появява само за няколко секунди в целия запис и не попада в полезрението на прозорците от горния етаж. Тъй като това лице, вероятно да е пострадалата К. Л., то от доказателствата по делото може да се изведе извода, че в рамките на секундите на целия запис, на който тя се появява, тя по скоро стои извън полезрението на Й. Л., която се намира на горния прозорец. В полезрението и в основата на предизвикателството, което е подразнила Й. Л., стои лицето от мъжки пол със синя тениска. Когато се появява, тогава само спрямо него се виждат изразни средства с ръце.

Когато се появява непосредствено преди евентуалното хвърляне на предмета се появява само това лице и спрямо него е насочен погледа от горния етаж и евентуално посоката на движение на падащия предмет. Именно това са обективите доказателства, от които следва да се базира съдебния акт.

Очевидци на извършеното деяние, а именно твърдяното физическо насилие, не са установени, тъй като пострадалата и внучката й се намирали вътре в къщата и единствения свидетел е Х. Л., който се намира непосредствено до 6 прозореца, под прозореца и в ляво на прозореца, в каквато посока се твърди, че е хвърлен предмета. Това развитие на действията се разминава с показанията на Х. Л., който също не е видял именно твърдения удар, макар и да се намира видимо непосредствено на мястото. От показанията му се установява, че момент по–късно чул майка му да вика: „Ице, ела, удари ме, аз изтичах навън и видях майка ми на площадката“. Тези показания се разминават тотално с установената обстановка, която се показва на записа.