Решение № 699 от 09.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. Пазарджик, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220100892 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД – гр. София срещу Н. С. Ц. от гр. П. за признаване цза установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумата общо 3084,90 лв., от които 2100 лв. главница, 607,80 лв. договорна лихва за периода 09.05.2021 г. - 03.07.2022 г. и 377,09 лв. лихва за забава за периода от 10.05.2021 г. до 03.07.2022 г., когато е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Задължението произтича от договор за паричен заем, сключен на 09.04.2021 г. между ответницата и „Вива Кредит“ ООД, като е прехвърлен чрез приложение от 04.07.2022 г. към рамков договор за цесия от 04.07.2022 г. между „Вива Кредит“ ООД и дружеството ищец. В исковата молба се сочи, че с договора за заем заемодателят е предоставил на ответницата сумата 2100 лв., а тя се е задължила да върне 2707,80 лв. на 15 месечни погасителни вноски, всяка по 351,92 лв., последната с падеж на 03.07.2022 г. С този кредит бил рефинансиран в размер 956,97 лв. предходен кредит на ответницата. Договорът за кредит предвиждал и допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на заема срещу такса от 1439,76 лв., като тази такса не се претендира по делото. По новия договор за паричен заем ответницата не била направила плащания.

Правното основание на иска е чл. 9 и сл. от ЗПК.

Ответницата не е открита на адреса си и и е определен особен представител, който е подал 1 отговор. Той оспорва иска като допустим, но неоснователен. Твърди, че задължението не е изискуемо, тъй като няма обявяване на предсрочна изискуемост с изявление до длъжника, а дори съдът да приеме, че тя настъпва по право с непогасяване на определен брой вноски, не е известна датата на тази изискуемост, оттам е недоказан размерът на вземането. Заявява, че няма доказателства за извършено предварително одобрение на кредита, както е предвидено в уговорката за допълнителната услуга – това одобрение следвало да бъде подписано от органите на управление на „Вива Кредит“ ООД. Заявява също, че липсва съгласие на лицата, които имат право да представляват страните по договора за кредит, както и че е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не са посочени допусканията при изисляване на ГПР; не е връчен и не е подписан европейският формуляр; няма общи условия и е налице недействителност по чл. 11, ал. 2 вр. с чл. 22 ЗПК. ГПР е над 50% и клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие с чл. 19, ал. 5 от ГПК, а не е и включена в ГПР, което прави целия договор нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На последно място, цесията няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщена. Особеният представител на ответната страна заявява също, че оспорва истинността на приложението към договора за цесия.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 09.04.2021 г. между ответницата и "Вива Кредит" ООД бил сключен договор за паричен заем "Standard 30" № 5692352. С него заемодателят предоставял на заемателката ответницата, сумата 2100 лв. в заем, а тя се задължавала да я върне на 15 месечни вноски в срок до 03.07.2022 г. заедно с лихва, фиксирана на 40,32%, и при ГПР, посочен в договора като 49,49%.

В чл. 5 от договора било уговорено, че заемателят се задължава в тридневен срок от сключването му да осигури обезпечение във вид на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия за постоянен доход и кредитна история, или в противен случай дължат неустойка за неизпълнението на това свое задължение, която е в размер 1028,40 лв., платими на вноски заедно с лихвата и главницата.

По същия начин - на вноски заедно с главницата и лихвата - следвало да се заплати уредената в чл. 1, ал. 2 от договора такса за услугата експресно разглеждане в размер 1542,60 лв., която заемополучателката декларирала, че доброволно е пожелала да ползва.

Няма данни ответницата да е плащала по кредита.

С приложение № 1 от 04.07.2022 г. към рамков договор за цесия от 2016 г., сключен между "Вива Кредит" ООД и ищеца по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД – гр. София, било уговорено прехвърляне от първото дружество на второто на вземането към Н. Ц.. Ищецът не е представил в оригинал приложението, мотивирайки се с това, че в него се съдържат уговорки и за други вземания към други лица, но е представил в оригинал индивидуално потвърждение за цесията на вземането към Ц., подписано от представител на "Вива Кредит" ООД. По тази причина съдът счита цесията от 04.07.2022 г. за доказана.

Уведомление за цесията до длъжницата е връчено на особения представител заедно с 2 преписи от исковата молба.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Доказано е сключването на договора, предоставянето на сумата 2100 лв. и извършването на цесия на вземанията по него.

Съобщаването на цесията чрез особен представител по гражданско дело е напълно действително и произвежда действие - особеният представител представлява в рамките на процеса ответника така, както би го представлявал и упълномощен представител, включително действията му имат същия материалноправен ефект, когато такъв е предвиден в закона.

Договорът обаче е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - не съдържа вярно посочване на годишния процент на разходите по него. Това е така, тъй като и неустойката за непредоставяне на обезпечение, и таксата за експресно разглеждане фактически представляват скрито възнаграждение за самия предоставен кредит, което е уговорено по този начин, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Задължението за обезпечение с краткия си срок и високите изисквания към поръчителя е на практика неизпълнимо, а експресното разглеждане и таксата за него само формално и привидно са пожелани от заемополучателя доброволно - няма никакъв разум и правдоподобност в едно доброволно избиране да се заплати сума в размер над половината главница, за да се получи разглеждане на искането за кредит, по-ранно с няколко часа или един ден.

Без значение за недействителността на целия договор е това, че вземанията по двете посочени клаузи не се претендират по делото.

Така по недействителния договор се дължи само чистата стойност на кредита (главницата) съобразно чл. 23 от ЗПК, като тя се дължи на цесионера, тъй като също представлява вземане по кредита. За останалата част искът следва да се отхвърли, а разноските - да се разпределят съразмерно. Съдът счита за справедливи разноски за възнаграждение на юрисконсулт в исковото производство сумата 100 лв., а не 350 лв., претендирани от ищеца, като не се дължи отделно възнаграждение за подготовка на книжа, а то се поглъща от възнаграждението за представителство.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ответницата Н. С. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.

********* № **, ап. *, дължи на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК: 207172780 и адрес: гр. София, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, сумата по заповед за изпълнение № 2075/15.11.2023 г., издадена по ч.гр.дело 4046/2023 г. на Пазарджишкия районен съд, в размер 2 100,00 лева (двe хиляди и сто лева), представляваща главница (чиста стойност на кредита), заедно със законната лихва за период от 13.11.2023 г. до изплащане на 3 вземането, като отхвърля иска за сумите 607,80 лева (шестстотин и седем лева и 80 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 09.05.2021 г. до 03.07.2022 г., и 377,09 лева (триста седемдесет и седем лева и 09 стотинки), представляваща законна лихва за период от 10.05.2021 г. до 27.10.2023 г.

Осъжда Н. С. Ц. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сумата 110,08 лв., представляваща разноски по заповедното производство.

Осъжда Н. С. Ц. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сумата 559,74 лв., представляваща разноски по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4