Решение № 312 от 08.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Х.ва - Ж.а при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х.ва - Ж.а Административно наказателно дело № 20233110204937 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. П. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Царевец“ №11, вх. А, ет.

5, ап. 20, депозирана чрез пълномощника си адв. М. Ж., вписан в АК — Варна срещу Наказателно постановление № 23 - 0819 - 003240 / 20.09.2023 г. издадено от Началник група в ОД МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което й е наложено:административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се моли за отмяна на НП като се сочи, че същото енезаконосъобразно, защото е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и същото се явява необосновано, при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че жалбоподателката е предприела маневрата завиване наляво, съобразявайки се с пътната обстановка, но не е имала възможност да реагира на неправомерното и нелогичното поведение на другия участник в ПТП, който нарушил разпоредбите на чл.

43, т. 2 от ЗДвП

Отделно от горното се сочи, че в хода на АНП е допуснато съществено 1 процесуално нарушение изразяващо се н нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Сочи се, че разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП съдържа няколко възможни хипотези, а във връзка с други препраща към нормите на чл. 179, ал. 1. В посоченита в горецитираното НП т.5 на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП се съдържат няколко възможни хипотези относно причиняване на ПТП, като АНО не е посочил изрично въз основа на коя именно хипотеза е извършено нарушението. Тази конкретизация била необходима, защото без нея „административното обвинение е непълно и неясно, респективно нарушава правото на защита на наказаното лице . Цитира се съдебна практика в посочения смисъл.

В проведените по делото две съдебнизаседания жалбоподателката се явява лично и се представлява от процесуален представител -адвокат Ж., който поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено.

В пренията по съществото на делото процесуалния представител на възз. излага своите възприятия относно възникналия пътен инцидент, като сочи, че не възз. е виновна за възникване на произшествието.

Наказващият орган редовно призован, в съдебно заседание не се явява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивницата И. П. П. е правоспособен водач на МПС от 1994г., като от тогава няма наложени наказания за нарушения на ЗДвП.

На 21.05.2023 г., около 20:40 часа, въззивницата П. управлявала лек автомобил – „Опел Астра“ с peг. № В 4224 СМ, в гр.Варна, по ул.“Кракра“ в посока ул.“Петко Напетов“.

Движението в този участък от пътя било двупосочно, с по една пътна лента за движение във всяка посока, като липсвала маркировка забраняваща изпреварване. В автомобила на възз. на предната дясна седалка пътувал св.Е.П.- неин съпруг, а на задната седалка се возели св.А.Т. и съпругата му. Въззивницата и спътниците й се предвижвали към ул.“Средна гора“, където живеели св.Т. и съпругата му. Зад възз. се движел неустановен по делото автомобил, а трети автомобил бил лек автомобил „БМВ“ с рег.№ВР 5379 ВС. Последният се управлявал от св.Г. Д.. В автомобила била и бременната му приятелка- св.С. Д., като двамата бързали за преглед при лекар. Тъй като пред св.Д. имало два автомобила, които според него се предвижвали бавно, последният решил да ги изпревари.

2

Междувременно възз. и спътниците й достигнали до пресечката на ул.“Кракра“ с ул.“Средна гора“, като възз. подала ляв мигач и бавно започнала да извършва маневра завиване на ляво. В същото време св.Д. предприел изпреварване на намиращите се пред него автомобили и последвал сблъсък между предната лява част на автомобила управляван от възз. и предната дясна част на този управляван от св.Д.. В следствие на удара възз. получила контузия на главата.

Възникналият пътен инцидент бил възприето от св.Х. Б., който в този момент случайно преминавал по улица „Кракра“, както и от св. М. Т. и Н. Т., които се намирали на ъгъла между ул.“Кракра“ и ул.“Средна гора“ и очаквали прибирането на родителите си.

За възникналия пътен инцидент бил подаден сигнал до органите на полицията. На мястото на инцидента пристигнали служители на Сектор ПП-Варна- св.А. С. и А. М.. Там те установили възз. П. и св. Г.Д., както и двата автомобила. На място били и част от свидетелите очевидци. Била проведена беседа с всеки от участничките в ПТП, с оглед установяване на причините за пътния инцидент. Бил направен оглед по двата автомобила, обективиран в протокол за ПТП и били изготвени фотоснимки. Били проверени документите и автомобилите на участниците. С оглед установеното, св.С. преценил, че вината за настъпване на ПТП е на възз. и й съставил АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на възз., като в него било вписано, че има възражения. Писмени в ъзражения постъпили пред АНО и в законоустановения 7-дневен срок.

АНО след извършена проверка, възложена на комисия от пет лица, изразяваща се в изискване на докладна записка от актосъставителя и снемане на сведения от очевидци и участници в ПТП, и писмено становище на комисията, изложено в справка, излязъл със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен.

На 20.09.2023год. било издадено проверяваното НП на Началник Група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варн. В него АНО възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя.

Наказателното постановление било връчено лично на въззивницата на 01.11.2023г., като на 14.11.2023г. била депозирана жалба срещу него.

В хода на въззивното производство, съдът призова и разпита по делото свидетелите А. С., А. М., А.Т., Е.П., М. Т., Х. Б., Г. Д. и С. Д..

В хода на възз. следствие бяха изискани, приобщени и възпроизведени в с.з. записите от регистрираните обаждания на тел.112.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Като непредубедени, съдът кредитира показанията на двамата полицейски служители А. С. и А. М., депозирани в с.з. По делото отсъстват данни двамата 3 полицейски служители да са в каквито и да било отношения с двете участнички в инцидента. Същите изложиха възприятията си относно инцидента, на базата на споделеното от участниците в инцидента.

Съдът прецени показанията на св. Е.П., като отчете, че същият е съпруг на въззивницата. Въпреки това не намери опора в доказателствата по делото да ги изключи априори, а напротив ги оцени съобразно събраните в процеса такива. За да прецени показанията на този свидетел, съдът ги съпостави с показанията на свидетелите А.Т., М. Т. и Х. Б., незаинтересовани от изхода на делото свидетели, които сочат механизъм на настъпване на ПТП, който съответства на посочения от св.П..

Поради това и съдът кредитира в цялост показанията на този свидетел.

Изцяло бяха кредитирани от настоящия съдебен състав и показанията на свидетелите А.Т. и М. Т., които кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

Всъщност като ориентир за приемане на едни показания и отхвърляне на други, съдът се довери изцяло на показанията на св.Х. Б., за когото по делото няма никакви данни да е в познанство с която и да било от страните. Същият е случаен очевидец на събитията, като показанията му в досъдебното производство /сведенията по АНП/ и тези в съдебното производство са последователни, че възз. е подала мигач, започнала да завива и едва в този момент св.Д. е предприел изпреварването.

По отношение на показанията на св. Г. Д. и С. Д. се отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност, тъй като св.Д. е участник в ПТП, а св.Д. е негова съжителка. И за двамата е наличен естествен стремеж за оневиняване на поведението на св.Д., бързащ за преглед при лекар поради бременността на Д., предприел маневра изпреварване, при наличие на ясни показатели /бавно движение на МПС пред него/, че е налице изменение в обичайната пътна обстановка. За това по отношение на показанията на тези свидетели, съдът не се доверява на частта, в която сочат, че възз. е предприела завиване едва при изравняване на техния автомобил с управлявания от нея. В тази им част показанията на двамата свидетели са в тотално противоречие с показанията на очевидците на инцидента и най-вече с показанията на незаинтересования от изхода на делото св.Б. .

Съдът кредитира изцяло и приложените по делото писмени и веществени /фотоснимки/доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

4

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно приобщената в хода на съдебното следствие Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН за пункт първи и трети от НП.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Въззивницата е наказана с административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

В случая, наложената от административнонаказващия орган санкция се основава на разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 200 лв. за водач, който поради неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно произшествие.

Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е причинено ПТП, в резултат на което да е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. Нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, посочена като нарушена в АУАН и НП задължава водачът при извършване на маневра за заобикаляне на пътно превозно средство, за излизане от реда на паркираните превозни средства или за влизане между тях, за отклоняване надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него 5 или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН. В този смисъл не се споделя виждането на процесуалния представител на възз., че има допуснато нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.