Решение № 188 от 18.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 559/2022
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 18.05.2023
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Пазарджик, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500559 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.247 и по чл.248
Гражданския процесуален кодекс. и следващите от
Постъпила е в едномесечния срок за касационно обжалване писмена молба с вх.№9180 от 23.12.2022г., подадена от Ц. А. Ф., ЕГН-********** и от Д. С. Д., ЕГН-**********, чрез адв. Д. С. Т. от САК с искане за изменение на постановеното въззивно решение №455 от 13.12.2022г. постановено по в.гр.д.№559/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик в частта за разноските, а при условията на евентуалност да се допусне и поправка на очевидна фактическа грешка.
Излагат се доводи, че въззивният съд по повод предявената от молителката Ц. Ф. и жалбоподател във въззивната си жалба претенция за претърпени неимуществени вреди от 7000лв, е приел, че за пълното обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ще са необходими още 4000лв към присъдените от първоинстанционния съд 3000лв, ведно със законната лихва, като в осъдителния диспозитив на въззивното съдебно решение липсвала сумата в размер на 7000лв, което представлявало допусната очевидна фактическа грешка и се моли да бъде добавено в диспозитива и сумата в размер на 4000лв, като следвало да придобие следния 1 вид „Осъжда ответника „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД …ДА ЗАПЛАТИ на Ц. А. Ф. , с посочено ЕГН- сумата в размер на 7000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди“. Предвид на частичното уважаване на въззивната жалба на молителката Ц. Ф. и потвърждаването на решението по отношение на насрещната въззивна жалба на Д. С. Д., е поскано от съда да присъди като разноски допълнително адвокатско възнаграждение по отношение на адвокатското възнаграждение на двамата ищци пред първоинстанционния съд, и да се редуцират разноските, които дамата са осъдени да заплатят, като се намалят присъдените на ответника разноски в частта за разноските от 1332 разноски и 140.33лв държавни такси. Счита, че следва да се увеличи присъденото на адв.Т. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и представяне на безплатна правна помощ на двамата ищци по реда на чл.38. ал.1 т.2 от ЗАдв. Твърди се още, че по отношение на разноските във въззивното производство пълномощникът на Ц. Ф. и Д. Д., е представил списък на разноските пред Окръжен съд Пазарджик, както и пред РС-П., ведно с договори за представяне на безплатна правна помощ и че насрещната страна не е представила договора и съответно не претендира адвокатско възнаграждение. Моли да се допусне допълване на решението в частта за разноските и при условия на евентуалност поправка на очевидна фактическа грешка в размера му съобразно уважената част от исковите претенции, респективно въззивни жалби по отношение и на двамата молители-жалбоподатели съгласно НМРАВ, с изм. ДВ бр.88/2022г. По отношение на Ц. Ф. се претендира при условията на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при уважена част исковите претенции за сумата от 7000лв-общо 1000лв, а за Д. Д. на основание чл.7 ал.2 т.1-400лв или общата стойност на адвокатското възнаграждение възлизала на 1400лв + адвокатско възнаграждение за присъдени лихви за неимуществени вреди.
Освен тази сума като обща стойност на адвокатското възнаграждение на уважените искови претенции, на Д. Д. е следвало при условията на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата при интерес от 1000 до 1000лв—хонорар от 400лвминимално адвокатско възнаграждение за осъществяване на безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Счита, че ще следва да се намалят разноските присъдени на застрахователното дружество и че по делото не са представени от застрахователя договора за правна помощ, поради което 2 адвокатско възнаграждение не му се дължи нито е въведен от застрахователя довод за прекомерност. Поддържа, че съгласно чл.9 от НМРАВ, адвокатското възнаграждение за пред въззивната инстанция не може да е по-малко от 400лв за процесуално представителство на един въззивник.
Постъпила е в едномесечния срок за касационно обжалване на същото въззивно решение, молба по чл.248 от ГПК, с вх.№321 от 12.01.2023г., подадена от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД чрез адвокат А. Б. от САК, с искане за изменение на въззивно решение №455 от 13.12.2022г. по в.гр.д.
№559/2022г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в частта за разноските предвид частично уважената въззивна жалба на Ц. Ф. до размера на 4000лв при обжалваем интерес от 7000лв. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил разноски на дружеството поради непредставен договор за правна защита и съдействие. Посочва, че в първоинстанционното производство, дружеството е представило пълномощно с което упълномощава адв. Б. да го представлява пред всички съдени инстанции като извършва всички необходими фактически, правни и процесуални действия за защита правата и интересите на дружеството, като във въззивното производство е представен и приет списък на разноските по чл.80 от ГПК ведно с препис от фактура и извлечение от банкова сметка, удостоверяващи уговореното между страните адвокатско възнаграждение от 996лв, с включен ДДС и действителното му заплащане, като във фактурата №815 от 22.02.2022г. , позиция № 11 изрично е посочено основанието за плащане- отговор на ВЖ №15/21 РС-П. и представителство пред ОС Пазарджик по щета 1000/97/727/501077.
Поддържа, че по делото е представен редовен от външна страна първичен счетоводен документ-данъчна фактура, удостоверяващ уговорено между страните адвокатско възнаграждение и вида на услугата, за която се дължи, а извлечението от банковата сметка удостоверява действителното заплащане на конкретните правни услуги. Счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с ТР №6 по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Моли с оглед изхода на спора да се уважи претенцията за разноски по чл.248 от ГПК.
Постъпил е отговор на молбата по чл.248 от ГПК на ЗАД „АЛИНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, подаден от
Ц.
Ф. и Д. Д., в който искането на дружеството се определя като неоснователно поради липса на изразено съгласие от АД да заплати разноски като адвокатско възнаграждение поради 3 липса на конкретно уговорен размер на адвокатско възнаграждение. Моли да не се уважава искането.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
С въззивно решение №455 от 13.12.2022г. на Пазарджишки окръжен постановено по в.гр.д.№20225200500559 по описа на съда за 2022г. , е ОТМЕНЕНО решение на Пещерски районен съд №260367 от 22.12.2021г. постановено по гр.д.№15/2021г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявения от Ц. А. Ф. с ЕГН **********, постоянен адрес - с. Б., общ. Б., ул. „Двадесет и първа“ №11 и против ответника „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 040638060, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „С.“ №16, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, страдания, неудобства в личния й живот, и негативни последици в емоционално отношение, настъпили вследствие на ПТП от 01.05.2019 г. на третокласен път III-375 (гр. П. – с. Б. - с. И. - с. Ново село) 5+400 км., извършено от Ц.Д.В. при управление на л.а. „Хонда - ЦРВ“ с per. № ..., застрахован в „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЗА РАЗМЕРА НАД ПРИСЪДЕНИТЕ 3000лв/три хиляди лева/ и до претендираните 7000лв, /седем хиляди лева/ или за разликата от 4000лв /четири хиляди лева/ предявен като частичен иск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, и Е ОСЪДЕН ответника „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 040638060, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „С.“ №16, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. А. Ф. с ЕГН **********, постоянен адрес - с. Б., общ. Б., ул.
„Двадесет и първа“ №11, и сумата от още 4000 лева/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, страдания, неудобства в личния й живот, и негативни последици в емоционално отношение, настъпили вследствие на ПТП от 01.05.2019 г. на третокласен път III-375 (гр. П. – с. Б. - с. И. - с. Ново село) 5+400 км., извършено от Ц.Д.В. при управление на л.а. „Хонда - ЦРВ“ с p e r. № ..., застрахован в „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, предявен като частичен иск ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащане; ПОТВЪРДЕНО Е решение на 4
Пещерски районен съд №260367 от 22.12.2021г. постановено по гр.д.
№15/2021г. по описа на същия съд, в ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪДЕН Е „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 040638060, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „С.“ №16, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТ Д. С. Т. от САК ,с личен номер на адвоката 1700553310 адвокатско възнаграждение в размер на 332лв /триста тридесет и два лева/ за осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя Ц.
А. Ф. за въззивната инстанция, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., както и сумата от 300лв/триста лева/ адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя Д. Д. пред въззивната инстанция, а в полза на бюджета на съдебната власт ДРУЖЕСТВОТО „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати сумата от 80лв /осемдесет лева/ като държавна такса по въззивното обжалване по жалбата на ищцата Ф. на основание чл.78 ал.6 от ГПК. Посочено е , че Решението подлежи на касационното обжалване в частта относно претенцията за неимуществени вреди на Ц. А. Ф., в едномесечен срок от връчването на решението на страните, а в останалата част е окончателно.
Формираната в мотивите към въззивното решение воля на въззивният съд по отношение на претендираното от жалбоподателката -ищца Ц. А. Ф. искане за присъждане от въззивния съд на още обезщетение в размер на сумата от 7000лв, представляваща разликата над присъдените от първоинстанционния съд 3000лв и до посочената в жалбата си сума от общо 10000лв, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането е, че претенцията й е частично основателна до размера на още 4000лв от претендираните с въззивната жалба общо 7000лв, тоест като краен резултат присъдените обезщетения от двете съдебни инстанции за неимуществени вреди, са в общ размер на 7000лв /седем хиляди лева/, формирани от 3000лв, присъдено обезщетение от РС-П. и 4000лв, присъдено обезщетение от ОС-Пазарджик.
Въззивният съд е постановил два диспозитива-1. След като частично отменя решението на РС -П. в отхвърлителната му част до размера на 4000лв, представляваща разлика над присъдените 3000лв от РС-П. и до общо претендирания размер на обезщетението от 7000лв, е присъдил тази разлика от 4000лв в полза на жалбоподателката, ведно с лихвата. Същевременно с 5 това, въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в останалите обжалвани части, включително и в частта с която РС-П. е присъдил обезщетение от 3000лв и е отхвърлена претенцията за размера над 7000лв и до претендираните 10000лв. Или с оглед записаното в двата диспозитива взети заедно, определя присъдено общо обезщетение в размер на 70000лв /3000лв + 4000лв/ В този смисъл няма основание в диспозитива на въззивното решение да се запише присъдена сума от 7000лв, което би означавало, че в същност въззивният съд е присъдил не още 4000лв добавена към първоначално присъдената от РС сума от 3000лв така както е формирана волята му, а е присъдил 7000лв/няма формираната воля на съда за присъждане на такава сума по въззивната жалба/ , при което общия спор на обезщетението присъдено от двете инстанции би станало в размер на 10000лв /каквато воля няма формирана и изразена от въззивната инстанция.
Следователно няма допусната очевидна фактическа грешка от въззивната инстанция в постановеното въззивно решение, посочена в молбата на Ц. Ф. и Д. Д. по чл.247 от ГПК. Нещо повече, издаденото разпореждане на Пазарджишки окръжен съд №80 от 23.01.2023г. по повод искане за издаване на изпълнителен лист за присъденото обезщетение за неимуществени вреди възпроизвежда точно двата диспозитива на съдебните решения, постановени от РС-П. и от ОС-Пазарджик- в общ размер на 7000лв ведно с лихвата.